Решение № 7265 от 29.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4881/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/, чрез процесуалния му представител А. Георгиева, и респективно – от М. Е., гражданин на Иран, чрез пълномощника му адв. З. Копчева, срещу решение № 11 345/23.03.2026 г., постановено по адм. дело № 10808/2025 г. по описа на Административен съд- София град. С касационната жалба на председателя на ДАБ се оспорва първоинстанционното решение в частта му, с която е отменено негово решение № 4895/24.09.2025 г. в частта му, в която на иранския гражданин е отказано предоставянето на бежански статут и преписката е изпратена на органа за ново произнасяне. В жалбата и в съдебно заседание чрез юрк. Е. Хичовски, са релевирани съображения за неправилността на оспорения съдебен акт в тази му част, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия процесуален и материален закон, по които се претендира отмяната му в обжалваната от този касатор част. С касационната жалба на М. Е. се атакува решението на административния съд в неговата цялост- както в отхвърлителната му част относно постановения с горепосоченото решение отказ за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл.75, ал.1, т.4 ЗУБ, така също и в частта му, с която решение № 4895/24.09.2025 г. в частта му, в която на иранския гражданин е отказано предоставянето на бежански статут е отменено и преписката е изпратена на органа за ново произнасяне.. По наведени в касационната жалба, поддържани в съдебно заседание по делото, твърдения за неправилност на обжалваното решение в неговата цялост по съображения за необоснованост и противоречие с приложимия процесуален и материален закон, е отправено искане за отмяната на съдебния акт в тази му част. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, като съобрази доводите на страните и прецени данните по делото, приема касационната жалба на председателя на ДАБ за допустима и основателна, а тази на М. Е. за недопустима в едната си част, и неоснователна- в другата. Съображенията за това са следните: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на М. Е., гражданин на Иран, срещу решение № 4895/24.09.2025 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, на чужденеца е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното решение е отменено, по жалбата на М. Е., гражданин на Иран, решение № 4895/24.09.2025 г. на председателя на ДАБ, в частта, с която, на основание чл.75, ал.1, т.2 ЗУБ, на чужденеца е отказано предоставяне на статут на бежанец, и делото е изпратено като преписка на председателя на ДАБ за ново произнасяне в едномесечен срок по молбата с вх. № ПМЗ- ВР-2162/29.07.2025г. на М. Е. в частта й, с която е поискано предоставяне статут на бежанец. С решението на АССГ, в останалата му част, е отхвърлена жалбата на М. Е. срещу горепосоченото решение на председателя на ДАБ, в частта, с която на основание чл.75, ал.1, т.4 ЗУБ, на жалбоподателя е отказано предоставяне на хуманитарен статут. По касационната жалба на председателя на ДАБ: Настоящият състав намира, че решението в частта му, обжалвана от този касатор, е неправилно. Налице са сочените в тази касационна жалба пороци на съдебния акт, съставляващи касационни основания, налагащи неговата отмяна. Преди всичко следва да се подчертае, че административният съд е отменил отказа за предоставяне на статут на бежанец на иренския гражданин, като е върнал преписката на органа за ново произнасяне, въпреки че в мотивите си сам е възприел установената от председателя на ДАБ липса на достоверност на изложената бежанска история и отсъствието на доказателства за индивидуално преследване. Посоченото налага извод за необоснованост на съдебния акт в тази му част, тъй като макар да е приел, че твърденията на жалбоподателя са противоречиви, неподкрепени с доказателста и неправдоподобни, решаващият състав е формирал извод, че са налице предпоставки за хуманитарна закрила. Необосноваността на изводите на съда е довела и до неправилно приложение на материалния закон. Основателно този касатор, поддържа, че съгласно чл.8 ЗУБ, който въвежда критериите за предоставяне на статут на бежанец в съответствие с Женевската конвенция от 1951г. и правото на Европейския съюз, включително Директива 2011/95/ЕС, предоставянето на бежански статут изисква наличието на "основателен страх от преследване", който трябва да бъде индивидуализиран, реален и обоснован с факти, свързани с някой от защитените признаци- раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. От мотивите на съдебното решение е видно, че съдът е възприел извода на административния орган, че не е доказано участие в политическа дейност, нито преследване от държавни органи. тези фактически констатации съвпадат с извода на председателя на ДАБ за липса на предпоставки по чл.8 ЗУБ. Въпреки това, първостепенният съд е отменил административния акт в разглежданата част без да установи нови, различни относими факти, налагащи различен правен извод. Основателно е и оплакването на касатора, че съдът неправилно е интерпретирал обективната информация за страна по произход- Ислямска република Иран. От индивидуализираните в съдебното решение справки, както и от тези, представени пред настоящата инстанция /вх.№ МД-02077/02.03.2026г. и вх.№ МД-02-162/17.04.2026г./ се установява, че макар обстановката в страната да се характеризира с напрежение и наличие на репресивни практики, рискът от преследване не е универсален, а е насочен към определени категории лица- политически активисти и опозиционни дейци. В същото време се посочва, че иранските власти не проявяват интерес към лица, които не са извършвали дейности срещу режима извън страната, включително такива, които са подали молба за закрила. В контекста на изложеното следва да се посочи, че изложените твърдения в интервюто на лицето имат частноправен характер, а представената бежанска история не попада в обхвата на чл.8 ЗУБ. В хода на проведеното административно производство са установени обстоятелства, че причината иренския гражданин да не желае да се завърне в родината си е с икономически характер и се дължи на желанието му да намери държава в ЕС, в която да произвежда лекарството, което е изобретил, подпомагащо нервнотот състояние на хората и елеминиращо проблеми, свързани с мозъка. От съществено значение е и факта, споделен при проведеното с иренския гражданин интервю, че крайната негова цел е била да стигне до Швеция, където живеят бившата му съпруга и двете му деца. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че оспореното решение в атакуваната част, с която е отменено решението на председателя на ДАБ в частта, с която на М. Е. е отказан бежански статут, е неправилно и следва да бъде отменено. След неговата отмяна в тази му част, предвид изяснеността на делото от фактическа страна следва да бъде постановен нов съдебен акт по съществото на спора – за отхвърляне на жалбата на иранския гражданин срещу решението на административния орган в частта, с която на лицето е отказан бежански статут на основание чл.75, ал.1, т.2 вр. чл. 8 ЗУБ. По касационната жалба на М. Е.: При очертаните по- горе обективни предели на атакувания съдебен акт, касационната жалба на М. Е. срещу решението, в отменителната му част, се явява недопустима. Изцяло несъответна на данните по делото е поддържаната от пълномощника на лицето в с.з. на 02.06.2026г. теза, че съдът се е произнесъл по незаявен петитум, тъй като жалбата, депозирана пред първостепенния съд, е само срещу решението на председателя на ДАБ досежно постановения отказ за предоставяне на хуманитарен статут. Както от отстоятелствената част, така и от формулирания петитум на жалбата до АССГ, се установява, че се обжалва решение № 4895/24.09.2025 г. на председателя на ДАБ в неговата цялост, включително и по отношение на отказа за предоставяне на хуманитарен статут, и се претендира отмяната му. Макар действително, както твърди процесуалния представител на М. Е., изложените от административния съд мотиви да са противоречиви и непоследователни, постановеният резултат в описаната по- горе част е в полза на лицето, поради което и за него не е налице от обжалването му. налага се извод, че частично предмет на обжалване от страна на иренския гражданин е не самото решение, а мотивите към него, въз основа на които е постановено. Мотивите, обаче, не се оттъждествяват със самото решение, не се ползват със сила на присъдено нещо и не могат да бъдат предмет на самостоятелно обжалване, извън решението. Решението е постановеният дистозитив, като в отменителната си част то е благоприятно за касатора, тъй като с него се уважава жалбата му срещу постановения с решението на председателя на ДАБ отказ за предоставяне на бежански статут. Съгласно т.18 от ТР №1/2001 г. на ОСГК на ВКС, което е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, страната не може да обжалва само мотивите на решението, когато то е благоприятно за нея. В този смисъл е и чл.210, ал.1 от АПК, който разпорежда, че право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. Като недопустима, касационната жалба на М. Е. срешу решение № 11 345/23.03.2026 г., постановено по адм. дело № 10808/2025 г. по описа на Административен съд- София град в частта, с която е отменено решение на председателя на ДАБ № 4895/24.09.2025 г. в частта му, с която на иранския гражданин е отказано предоставянето на бежански статут на основание чл.75, ал.1, т.2 ЗУБ и преписката е изпратена на органа за ново произнасяне, следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство- прекратено. В останалата си част касационната жалба на М. Е. е неоснователна. Настоящият съдебен състав споделя формирания от първоинстанционния съд краен извод за липса на основанието по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, обуславящо предоставянето на хуманитарен статут на иранския гражданин. Същият кореспондира с данните от приложените по делото, справки относно Ислямска република Иран, като в допълнение на мотивите, изложени от първостепенния съд настоящата инстанция намира за необходимо да посочи още следното: В съответствие с чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Основанието по цитираната разпоредба предполага установяването в административното производство, а в последствие и пред съда, на безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт в страната на произход, което поставя търсещото закрила лице в реален риск от тежки заплахи срещу живота и здравето му само и единствено поради самия факт на присъствието му на територията на тази държава, без никакво значение за личностните и индивидуалните му характеристики. Данни за такъв вид насилие в Иран не са налице в доказателствената съвкупност, приобщена по делото. Правилно е споделен извода на административния орган за отсъствие на материалноправното основание за предоставяне в случая на хуманитарен статут, предвидено в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Независимо от несъмнено несигурната и усложнена обстановка в Иран, съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава /общо четири броя за двете съдебни инстанции/ не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход на търсещото закрила лице по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би го поставило в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. В аналогичен смисъл е и възприетата в цитираната практика на СЕС условност /с оглед данните по делото за личното положение на чужденеца, които категорично не сочат на преследвано по смисъла на чл. 9 ЗУБ или изложено на реална опасност в държавата на произход от тежки посегателства лице/, че “колкото по-способен евентуално е молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарна закрила“. Не без значение при формирането на извода за отсъствие на основанието по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ са и сочените от иранския гражданин обстоятелства, материализирани в протокола от проведеното с него интервю, описани по- горе в мотивната част на настоящия съдебен акт. Решението, в частта, с която е отхвърлена жалбата на М. Е. срещу решение № 4895/24.09.2025 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 9 ЗУБ, му е отказано предоставянето на хуманитарен статут, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,