Решение № 7186 от 31.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1278/2018 г.

Решение № 7186 от 31.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1278/2018 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби на "Т." АД със седалище гр. С., чрез процесуалния му представител юрк. Фендрин, и на Главния архитект на С. О., чрез процесуалния му представител юрк. Анастасова срещу решение № 7115 от 27.11.2017 г., постановено по адм. дело № 6464/2017 г. на Административен съд С. - град, 48 състав, с което е отменена Заповед № РА - 50 - 162 от 17.03.2017 г. на Главния архитект на С. О., с което е дадено предписания за изработването на проект за изменение на подробен устройствен план - изменение на плана за регулация и застрояване (ПУП - ИПРЗ) в обхват на територията, както следва: м. "Складова база и обществена индустрия в землището на селата Илиянци и Връбница", кв. 1а, УПИ ХIII - 16, 548,585,555, УПИ VIII - Министрество на съобщенията ДП "Софийски градски телефонни и телеграфни станции" за складова база - техническа работилница и гараж, УПИ Х - ЦС на БТС, складово - гаражна база и УПИ IХ и Х, имоти идентификатори № 68134.1374.840, 68134.1374.1538 и 68134.1374.599, район "Надежда" и преписката е върната на административния орган за произнасяне съобразно указанията, дадени в решението по жалбата на ВСК "К. - С." ЕООД. В касационната жалба на жалбоподателят "Т." АД се твърди, че оспореното решение е недопустимо като постановено по недопустима жалба. Твърди в тази връзка на първо място, че оспорената заповед по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, тъй като е акт - част от процедурата по издаването на краен акт. Твърди, че заповедта не подлежи на съдебен контро съгласно чл. 124б, ал. 4 от ЗУТ. Посочва и че не е извършена проверка за това дали жалбата срещу заповедта е подадена в срок. На последно място изразява становище, че решението е постановено по жалба на лице - "ВСК К. - С." ЕООД, което не е заинтересовано от оспорването и съответно няма право на жалба, тъй като неговият имот не се засяга и не е предмет на проекта за ПУП, изработването на който е одобрена със заповедта. В жалбата си жалбоподателят Главният архитект на СО твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно като постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че в настоящия случай не е следвало да се иска съгласието по чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ на "ВСК К. - С." ЕООД, тъй като се касае за изменение на регулацията на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 и 6 от ЗУТ и поставяне на регулационната граница по кадастралната такава, поради което допуснатият проект за изработване на ПУП досежно общата контактна, регулационна граница между имота на "ВСК К. - С." ЕООД и тази на "Т." АД, но самия имот на "ВКС К. - С." не е предмет на самия план. Претендира разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на договореното в полза на процесуалния представител на ответника "ВСК К. - С." ЕООД адвокатско възнаграждение. Ответникът "ВСК К. - С." ЕООД, чрез процесуалния си представител, излага съображения за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на оспореното решение. Претендира разноски по представен списък. Ответниците "Българска телекомуникационна компания" ЕАД и "Български туристически съюз" не изпращат представители и не изразяват становище по касационните жалби Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационните жалби са неоснователни. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което са процесуално допустими. Разгледана по същество касационните жалби са основателни. С оспорената пред Административен съд С. - град З. № РА - 50 - 162 от 17.03.2017 г. на Главния архитект на С. О. на основание чл. 135, ал. 3 във връзка с чл. 134, ал. 2, т. 2 и т. 6 от ЗУТ е разрешено изработването на проект за изменение на подробен устройствен план - изменение на плана за регулация и застрояване (ПУП - ИПРЗ) в обхват на територията, както следва: м. "Складова база и обществена индустрия в землището на селата Илиянци и Връбница", кв. 1а, УПИ ХIII - 16, 548,585,555, УПИ VIII - Министрество на съобщенията ДП "Софийски градски телефонни и телеграфни станции" за складова база - техническа работилница и гараж, УПИ Х - ЦС на БТС, складово - гаражна база и УПИ IХ и Х, имоти идентификатори № 68134.1374.840, 68134.1374.1538 и 68134.1374.599, район "Надежда". За да постанови оспореното решение Административен съд С. - град е приел, че жалбата, по която е образувано производството е допустима, тъй като се касае за акт по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, за който е предвиден съдебен контрол. Приел е, че нормата на чл. 124б, ал. 4 касае изработването на проект за първоначален ПУП, докато в настоящия случай се касае за допускане на изработването на проект за изменение на ПУП. Приел е, че прилагането по аналогия на чл. 124б, ал. 4 от ЗУТ е недопустимо, тъй като при изменение на ПУП се засягат интересите на лицето - собственици на имоти предмет на плана, доколкото с издаването на заповедта се спира прилагането на действащия план, за който е поискано разрешение за изработване на изменение. Приел е, че от доказателствата по делото е установено, че жалбоподателят "ВСК К. - С." ЕООД е собственик на УПИ XIII - 16,548,585,555, кв. 1а, и доколкото този имот е предмет на предписаното изменение и разработката, жалбата е допустима. По съществото на спора е приел, че оспорената заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в противоречие със закона, тъй като правно основание за допускане на изработването на проект за изменение на плана за регулация и застрояване е посочен чл. 134, ал. 2, т. 2 и т. 6, а по преписката не са налице доказателства собственика на засегнатия УПИ XIII въобще да е уведомяван за искането, както и не е налице въобще негово съгласие. Приел е, че при липса на една от предпоставките за разрешаване на изработване на проект за изменение на плата, то издадената положителна заповед за допускане на изработването на проект за изменение, е незаконосъобразна и е отменил същата. Тъй като производството е започнало по заявление на лице е върнал преписката на административния орган за процедиране съобразно указанията по прилагането и тълкуването на закона, дадени в решението. Оспореното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. В конкретния случай не се касае за разрешение за изработване на проект за ПУП, а за разрешение за изработване на проект за изменение на вече одобрен ПУП на основание чл. 135, ал. 3 от ЗУТ. Касае се за мотивирано предписание по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, което е административен акт по смисъла на чл. 214, т. 1 от ЗУТ и подлежи на съдебен контрол. Предписанието при наличието на положителен акт, спира прилагането на действащите устройствени планове в частите, за които се отнася - чл. 135, ал. 6 от ЗУТ. Видно обаче от разпоредбата на чл. 135, ал. 6 спиране на прилагане на действащите планове е допустимо при издадена заповед по чл. 135, ал. 3 или. Ал. 5 от ЗУТ. Т. е спиране на прилагането на действащи планове е допустимо при издадена заповед по чл. 135, ал. 3 или чл. 135, ал. 5 от ЗУТ, а именно при допуснато/разрешено по искане на заинтересовано лице или служебно от административния орган по устройство на територията, проектиране на изменение в ПУП. В настоящия случай е налице именно тази хипотеза, поради което е законосъобразен извода на АССГ за това, че жалбата е подадена срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Той не е изрично изключен със закон, както изисква чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБ. Правилен е и извода на АССГ за това, че имот УПИ XIII - 16, 545, 585, 555, кв. 1а, собственост на жалбоподателя ред първата инстанция е засегнат от разрешеното изработване на проект за изменение на ПУП - ПРЗ и е предмет на разработката, предвиждаща изменение на западната граница на този УПИ, която е обща с границата на УПИ XIV-840 на "Т." АД. Това обосновава заинтересоваността на "ВСК К. - С." ЕООД и правото му на жалба. Във връзка с изложеното настоящият състав намира за неоснователно възражението на касаторите за недопустимост на оспореното решение. Съгласно чл. 135, ал. 1 от ЗУТ "Лицата по чл. 131 могат да правят искания за изменение на устройствените планове с писмено заявление до кмета на общината", а съгласно ал. 2 на разпоредбата "Когато искането е за изменение на подробен устройствен план, към заявлението се прилага скица с предложение за изменението му". Това е предварителна процедура, при която се разрешава изработването на проект за ПУП, дори не е необходимо да е посочено основанието за исканото изменение по чл. 134 от ЗУТ. В конкретния случай е направено искане по чл. 135, ал. 1 с представена скица - предложение по ал. 2 на разпоредбата, като преценката е за съответствие на предложението с правилата и нормите по устройство на територията, както и с ОУП на населеното място. При наличие на тези предпоставки следва да се издаде положителен акт. В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява, че изменението на ПУП, за което е поискано разрешаване, засяга и предвижда изменение на западната граница на УПИ XIII - 16, 548, 585, 555, която е обща с регулационната границата на УПИ ХIV - 840 на "Т." АД. Това изменение се процедира за да се постигне съвпадение между регулационната и имотната граница и за него е относимо основанието по чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, за което не се изисква съгласие на всички собственици на засегнатите УПИ. В случая липсата на съгласие на "ВСК К. - С." ЕООД за изменение на общата регулационна граница между УПИ XIII - 16, 548, 585, 555 и УПИ XIV-840 в съответствие с имотната граница по влязлата в сила КККР не е основание за материална незаконосъобразност на оспореното предписание. Като е приел противното първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което да се отхвърли оспорването. При този изход на делото разноските са в тежест на ответника "ВКС К. - С." ЕООД и следва да се присъдят в полза на главния архитект на СО по направеното своевременно искане. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,