Решение № 510 от 12.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7160/2010 г.

Решение № 510 от 12.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7160/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ДКЦ 1 - Сливен" ЕООД, гр. Сливен, срещу решение № 52 от 09.04.2010 г. по адм. дело № 21 по описа за 2010 г. на Административен съд - Сливен, с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение срещу писмена покана изх. № 29-04-55/29.12.2009 г. на Директора на РЗОК, гр. Сливен. Посочените пороци се свеждат до необоснованост - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Районната здравноосигурителна каса, гр. Сливен, е оспорил касационната жалба в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Сливен е писмена покана изх. № 29-04-55/29.12.2009 г., издадена от Директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК), гр. Сливен, с която "ДКЦ 1 - Сливен" ООД, гр. Сливен - изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ по индивидуален договор № 200378 от 12.03.2009 г. - е задължен да внесе по сметка на РЗОК Сливен сумата 2530.48 лв., произхождаща от превишение на регулативните стандарти (РС) за направления за медико-диагностични дейности (бланка МЗ-НЗОК № 4) за първото тримесечие на 2009 г. извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - Сливен е обосновал правилния извод за издаване на оспорената писмена покана при спазване на административнопроизводствените правила и при наличие на фактическите предпоставки по чл. 233 и чл. 234 от НРД 2006 г. (Национален рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, 2006 г.). Неоснователни са изложените в касационната жалба съображения, релевиращи необоснованост на съдебното решение. Първоинстанционният административен съд е извършил подробна преценка на събраните по делото доказателства и е приложил правилно материалноправната разпоредба на чл. 4 от Закона за бюджета на НЗОК за 2009 г. Въпросът с правната допустимост и конституционносъобразността на регулативните стандарти е разрешен с решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12 от 2006 г. на Конституционния съд на Република България, което е задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани на основание чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд. Установените от чл. 4, чл. 5, т. 5 и чл. 10 от ЗЗО принципи не влизат в противоречие с чл. 29 от същия закон, който предвижда диференцираните разходи по здравноосигурителните плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ и медико-диагностични дейности да се определят със закон за бюджета на НЗОК. С чл. 4, ал. 1 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г. е създадено задължение за НЗОК всяко тримесечие да определя към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ броя на назначаваните от тях специализирани медицински дейности и медико-диагностични дейности в съответствие с определените суми на разходите за здравноосигурителни плащания. По силата на чл. 88, т. 4 от НРД 2006 г. протоколите за регулативни стандарти представляват неразделна част от индивидуалните договори с изпълнителите на медицинска помощ. Ако назначи съответните дейности с бланки на НЗОК над определения му с регулативните стандарти брой, изпълнителят на медицинска помощ носи имуществена отговорност за извършените от бюджета на НЗОК плащания над определените средства. Съгласно чл. 169 от Решение № РД-УС-04-17 на НЗОК от 20.01.2009 г. за определяне на условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска и дентална помощ, реда за сключване на договорите с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, т. 2, 4, 6 и 7 ЗЗО, при осъществяването на контрола по изпълнение на РС се спазва редът на глава двадесета и двадесет и първа от НРД 2006, като за целта се извършва проверка; за резултатите от нея, освен финансов протокол, се съставя "Протокол за неоснователно получени суми" и се издава писмена покана по реда на производството по чл. 233 и сл. от НРД 2006. Касаторът не е оспорил допуснатото превишение на РС за МДД за първо тримесечие на 2009 г. така, както е констатирано с финансов протокол № РД 13-02-210/29.10.2009 г. и протокол за неоснователно получени суми № РД 13-02-211/29.10.2009 г. Оспорената писмена покана е законосъобразна и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - Сливен е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,