Решение № 5161 от 20.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11/2010 г.

Решение № 5161 от 20.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 1849 от 06.11.2009 г. по адм. дело № 2287/2009 г. Административен съд - гр. Варна е отменил по жалба на търговското дружество "Полес" ЕООД, гр. Попово, ревизионен акт № 250900078 от 03.06.2009 г., поправен с ревизионен акт № 259900078 от 24.07.2009 г. (и двата акта издадени от орган по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция по приходите - гр. Търговище) и потвърден с решение № 385 от 29.07.2009 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при Централното управление на Националната агенция по приходите в частта, с която са установени погасени по давност вземания за: а) задължителни осигурителни вноски по държавното обществено осигуряване за периодите: м. 04, м. 12/2000 г., м. 01, м. 12/2001 г., м. 01 - м. 12/2003 г. в общ размер от 4890,68 лв. (главница) и изтекли лихви в общ размер от 7766,21 лв; б) здравноосигурителни вноски за период м. 12/2000 г., м. 12/2001 г. в размер на 684,58 лв. (главница) и изтекли лихви в размер на 748,29 лв., и в) вноски за фонд "ПКБ" (професионална квалификация и безработица) за период м. 04, м. 12/2000 г., м. 01, м. 12/2001 г. в размер на 460,28 лв. (главница) и изтекли лихви в размер на 757,20 лв. Със същото решение Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на "Полес" ЕООД срещу посочения ревизионен акт в останалата му част. Срещу това решение са постъпили касационни жалби от "Полес" ЕООД и от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна. И двете касационни жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни по чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и са допустими. Разгледани по същество и двете са неоснователни. Правилно Варненският административен съд е определил съществения въпрос, по който между страните се спори - погасени ли са по давност установените с ревизионния акт задължения. Правилен е и отговорът, даден от първоинстанционния съд на този въпрос при анализа на всяко едно от задълженията. Разрешенията са съобразени с действащия във всеки съответен период материален закон за давността и с трайно установената съдебна практика по всеки от тези закони. Мотивите, изложени от Варненския административен съд по тези въпроси, са законосъобразни, логически обосновани и непротиворечиви и на пълно се споделят от настоящия състав на Върховния административен съд, шесто отделение. Доводите в касационната жалба на "Полес" ЕООД за настъпила в периода от 01.01.2006 г. до 02.06.2009 г. погасителна давност за различните вземания, за които Варненският административен съд е приел, че тя не е изтекла, не е съобразен с правилото за спиране на давността, изразено с чл. 172, ал. 1, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), който е бил приложимият закон в посочения период, както и със същественото за това правило обстоятелство, че ревизионното производство е било образувано по смисъла на чл. 112, ал. 1 ДОПК със заповед № 800274 от 17.12.2008 г., т. е. то е започнало преди да изтече твърдяната от търговското дружество погасителна давност. Доводите в касационната жалба на длъжностното лице, изпълняващо длъжността директор на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна не са съобразени с трайно установената съдебна практика по прилагането на правилата за давността, както и с тази по чл. 109 ДОПК. Константна и непротиворечива е съдебната практика по въпроса приложимо ли е правилото на чл. 109, ал. 1 ДОПК за задължителни осигурителни вноски (с изключение на 2 решения - № 12225 от 04.12.2007 г. по адм. д. № 5538 от 2007 г. на ВАС-I отд. и № 7375 от 18.06.2008 г. по адм. д. № 1773 от 2008 г. на ВАС-VI отд. - с които се приема, че не е допустимо да се прави корективно, според първото решение, респ. разширително, според второто решение, тълкуване на чл. 109, ал. 1 ДОПК; тези решения обаче следва да се считат изолирани). Според тази константна съдебна практика правилото на чл. 109, ал. 1 ДОПК е приложимо и за задължителни осигурителни вноски - реш. № 7048 от 04.07.2007 г. по адм. д. № 1528/2007 г., реш. № 6702 от 22.05.2009 г. по адм. д. № 15810/2008 г., реш. № 10113 от 28.07.2009 г. по адм. д. № 1965/2009 г., и трите на ВАС-I отд., реш. № 9487 от 13.07.2009 г. по адм. д. № 2080/2009 г. и реш. № 3338 от 15.03.2010 г. по адм. д. № 6744/2009 г., двете на ВАС-VI отд. и др. По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационните жалби на "Полес" ЕООД и на длъжностното лице, изпълняващо длъжността директор на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна са неоснователни, а оспореното с тях съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на касационния спор разноските по това производство следва да останат в тежест на страните така, както са направени от всяка една от тях. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,