Решение № 11014 от 21.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13742/2014 г.

Решение № 11014 от 21.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13742/2014 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба на Мара Стоянова Георгиева, подадена срещу решение № 1403 от 23.07.2014 г., постановено по адм. дело № 2449/2013 г. на Административен съд - Бургас. В касационната жалба се сочат доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска от съда да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло исковата претенция. Ответникът - Национален осигурителен институт - София, не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Предлага решението като правилно, законосъобразно и обосновано да се остави в сила. Върховният административен съд, трето отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Производствата по делото е образувано по искова молба подадена от Мара Георгиева по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във връзка с чл. 203 от АПК, с която е поискала да се осъди ответника да и присъдят обезщетение за вреди причинени от неправомерни действия длъжностни лица от посочения административен орган в размер на 2100 лева ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателно изплащане на сумата ведно с направените разноски (л. 6 от ИМ). В хода на процеса е установено безспорно, че на ищцата е отпусната с разпореждане № 57 от 11.04.2002 г. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В хода на процеса е проследен етапа на отпускане на пенсията, преизчисленията и във връзка с искане за изменения. В хода на процеса са изследвани отделните разпореждания издавани от поделение на ответника във връзка с исканията за изменения на размера за установяване на точния размер на осигурителния доход на ищцата. Спор относно установените факти по делото няма. Безспорно е установено, че по подаваните от Георгиева заявления за преизчисления на отпуснатата й пенсия, по повод установяване на осигурителния стаж и зачитане на допълнително придобит такъв след пенсионирането, органът - поделението на НОИ - София, се е произнасяло с административни актове - разпореждания. Ищцата се е възползвала от правото си да ги обжалва пред административният орган, както и пред съда, т. е използвала е правата си по оспорване размера на пенсията си както пред административния орган, така и пред съда, вследствие на което с разпореждане № 451010/3.12.2012 г. пенсията на ищцата е била увеличена считано от датата на отпускането и 10.10.2001 г., като за периода от 1.01.1993 г. - 31.12.1995 г. бил взет предвид по-високия осигурителен доход. Основния спорен въпрос, по делото е налице ли са незаконосъобразни (неправомерни) действия на длъжностни лица при ответника, вследствие на което ищцата да е понесла вреди - имуществени в претендирания размер. С оглед установеното по делото обоснован е извода на съда, че не са налице незаконосъобразно действия на длъжностни лица от НОИ, и претенцията е неоснователна, както правилно е приел първоинстанционният съд. За отпускане на пенсията на дадено лице, за определяне размера и начална дата се издават разпореждания и решения от съответните длъжностни лица от териториалните поделения на НОИ. Касае се за издаване на правни актове, а не за фактически действия на длъжностни лица, каквито се твърдят в исковата молба. При условие, че не е установена първата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника, а именно незаконосъобразни действия на длъжностни лица във връзка с изпълнение на административна дейност обезщетение по реда на чл. 204 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, не се дължи. Твърдението на касатора, че в издадените удостоверения УП2 отразеното е невярно Георгиева е имала възможност, при преценка, че данните в тези документи са вписани в нарушение на принципа за истинност в чл. 7 от АПК, да защити правата си по предвидения за това ред, което е и сторила видно от доказателствата по делото. Правилно съдът е приел така предявеният и поддържан иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за неоснователен, тъй като не е налице първата предпоставка за ангажиране на отговорност, а именно - незаконно бездействие, извършено от ответникът при или по повод изпълнение на административна дейност. Не е доказана и втората предпоставка от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно пряка причинна връзка между твърдените вреди и незаконосъобразно фактическо действие на администрацията. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на визираните в закона предпоставки - незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнението на административна дейност; вреда от такъв административен акт, респ. действие или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липса на някой от елементите на фактическия състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по посочения ред. Наличието на тези предпоставки следва да бъде доказано от ищеца с оглед разпределението на доказателствената тежест, което същият не е сторил и правилно съдът е отхвърлил иска. Административният акт, съответно - действието или бездействието са незаконни, когато противоречат на закона или на друг нормативен акт или когато не са предвидени в него, т. е. при липса на законово основание. Под действия и бездействия, съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК, се разбира фактически действия и бездействия, които административният орган или длъжностните лица са длъжни да извършат по силата на нормативен акт. В този случай на задължение на административния орган, произтичащо пряко от закона, следва да съответства прогласено от същия нормативен акт субективно право на гражданин или организация, като двата елемента съставят регламентирано от този нормативен акт административно правоотношение. Следователно е необходимо наличие на такова административно правоотношение, при което да е налице защитимо от закона субективно право, което да може да бъде реализирано директно по силата на правна норма чрез съответстващо му действие от страна на административния орган, без да е необходимо издаване на индивидуален административен акт. Това са основните предпоставки, за да се установи налице ли е "бездействие" от страна на съответния административен орган и дължал ли е той определено действие. Под административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да се разбира тази дейност, която има подзаконов, управленски, властнически, публичен характер и е насочена към възникване на административно правоотношение между административния орган и съответното лице, което в случая не е налице. В настоящия случай предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не са налице и правилно съдът е отхвърлил исковата претенция на Георгиева. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение,