Решение № 3167 от 6.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 32/2013 г.

от преамбюла се счита за "ключов елемент за поощряване на икономическото и социално единство, основна цел на Общността". Видно от преамбюла и съдържанието на Директивата, целта е да се определят критерии, общи за всички държави-членки, що се отнася до условията за предоставяне и отменяне на статут на дългосрочно пребиваващ на граждани на трети страни (Арг.: чл. 1). В разпоредбата на чл. 3, § 2, б. "а" Директива 2003/109/ЕО са изрично указани лицата, за които не се прилага директивата - "граждани на трети страни, които пребивават с цел образование или професионална квалификация". От приложените по делото писмени доказателства (л. 17 от адм. дело № 3670 от 2012 г. и л. 8 от настоящото дело), издадени от Министерство на вътрешните работи, Дирекция "Миграция" е видно, че чуждият гражданин Омеде Елиджа Осайем Уенре Кехинде е със статут на продължително пребиваващ в Република България със срок до 31.05.2013 г., на основание чл. 24в, ал. 1 ЗЧРБ. Последната разпоредба предвижда, че разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденците, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 и са приети за редовно обучение във висше училище, ученици, приети на територията на страната за обучение в средната степен на образование в рамките на програма за обмен или като стажанти без възнаграждение. А според чл. 27 ЗЧРБ, на чужденците, влезли в страната на едно основание, не се продължават сроковете за пребиваване на друго основание, с изключение на случаите, когато държавният интерес налага това и при извънредни обстоятелства. Съгласно чл. 23 ЗЧРБ чужденците пребивават в Република България: 1). краткосрочно - до 90 дни от датата на влизането в страната; срокът може да бъде продължен еднократно от службите за административен контрол на чужденците по причини от хуманитарен характер; 2). продължително - с разрешен срок до една година; 3). дългосрочно - с разрешен първоначален срок 5 години и възможност за подновяване след подадено заявление; 4). постоянно - с разрешен неопределен срок. Според представените доказателства чуждият гражданин Омеде Елиджа Осайем Уенре Кехинде има статут на продължително, но не и на дългосрочно пребиваващ чужденец (Арг.: чл. 24в, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗЧРБ), а съгласно чл. 4, § 1, във връзка с чл. 2, ал. 1, б. "б" от Директивата, тя се прилага по отношение дългосрочно пребиваващи граждани на трети страни. Следователно процесният казус не попада в приложното поле ratione personae на посочената директива, поради което тя е неприложима по отношение на чуждия гражданин Омеде Елиджа Осайем Уенре Кехинде, който е получил разрешение за продължително пребиваване в страната като обучаващ се и следователно по отношение на него следва да се приложи националното законодателство, като се има предвид, че то е хармонизирано с европейското и по-специално Директива 2003/109/ЕО е транспонирана със ЗИД на ЗЧРБ, обн., ДВ, бр. 29/2007 г. Ето защо неоснователно е позоваването от страна на решаващия съд на Директива 2003/109/ЕО, която, предвид установените правнорелевантни факти, е неотносима към настоящия казус. С приложимата към спора Наредба № 2/10.09.2002 г. се определят условията и редът за издаване, отказ и отнемане на разрешения за извършване на дейност на свободна практика от чужденци в Република България. С оглед обществената й значимост дейността е контролирана от Държавата посредством въведен разрешителен режим, като представянето на изискуемата документация е абсолютна предпоставка за снабдяване с разрешение по този нормативен ред. Наредбата е издадена на основание чл. 24а, ал. 3 ЗЧРБ, съгласно който условията и редът за издаване, отказ и отнемане на разрешения за извършване на дейност на свободна практика от чужденци се определят с наредба, издадена от министъра на труда и социалната политика, съгласувано с министъра на вътрешните работи, министъра на финансите и председателя на Държавна агенция "Национална сигурност". А според новелата на чл. 24а, ал. 1, чужденец, който желае да пребивава продължително на територията на Република България с цел извършване на дейност на свободна практика, може да получи виза за дългосрочно пребиваване или разрешение за продължително пребиваване, ако отговаря на законоустановените изисквания за влизане и пребиваване в страната и представи пред дипломатическите и консулските представителства, съответно пред службите за административен контрол на чужденците, молба по образец и разрешение за извършване на дейност на свободна практика. С този законов текст се създава основание за получаване на виза за дългосрочно пребиваване или разрешение за продължително пребиваване, респ. наличието на издадено разрешение по Наредба № 2/2002 г. е необходимо условие за получаване на статут на чужденеца на дългосрочно или продължително пребиваващ в страната по смисъла на чл. 23, ал. 1, т. 2 и 3 ЗЧРБ от службите за административен контрол на чужденците. В чл. 2 от Наредбата изрично е предвидено, че срокът на издадено разрешение за извършване на дейност на свободна практика е една година и започва да тече от датата на издаденото разрешение за продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 15 ЗЧРБ. Съгласно чл. 4 от Наредбата за издаване на разрешение за извършване на дейност на свободна практика от чужденци се подава молба-декларация по образец съгласно приложение № 2 до Агенцията по заетостта чрез дипломатическите и консулските представителства на Република България. Нормата на чл. 5 от Наредбата изброява задължителната документация, която се прилага към молбата-декларация за издаване на разрешение за извършване на дейност на свободна практика. Според чл. 10 отказът за издаване или продължаване на разрешение за извършване на дейност на свободна практика е възможен в седем хипотези, една от които (послужила като основание за постановяване на оспорената заповед) е, когато кандидатът не е подал документите по чл. 5, ал. 1 (т. 1). При всички случаи контролът за законосъобразност на заповедта по чл. 10 от Наредбата обхваща спазването на предписания ред за преценка основателността на искането за издаване на разрешението за извършване на дейност на свободна практика, както и наличието на възприетото от органа фактическо основание. Тълкуването на описаната нормативна уредба налага извод, че в Наредба № 2 от 10.09.2002 г. лимитативно са посочени необходимите документи, които следва да бъдат приложени към заявлението, както и случаите, в които може да бъде постановен отказ за издаване на такова разрешение. Безспорно, в процесния казус не е спазено изискването на чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредбата, като не е представен документ за признати в Република България образование и/или квалификация, притежавани от лицето, за извършване на съответната дейност на свободна практика. Чужденецът разполага с диплома за завършено висше образование на образователно-квалификационна степен "магистър" и придобита професионална квалификация "Лекар", която не удостоверява придобити знания и практически умения за извършване на звукозаписна и продуцентска дейност. Ето защо, при безспорно установеното по делото, че Омеде Елиджа Осайем Уенре Кехинде не е представил документ за признати му в Република България образование и/или квалификация за извършване на продуцентска и музикална дейност, каквато е искал да развива, е било налице основанието на чл. 10, т. 1, във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредба № 2 от 10.09.2002 г. за издаване на отказ. Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредбата, неспазването на изискванията на чл. 5 относно документите, които чужденецът трябва да приложи към молбата - декларация са безусловно основание за отказ за издаване на разрешение, което означава, че изискванията са императивни. При това положение е налице възприетото от органа материалноправно основание за постановяване на отказ за издаване на разрешение за извършване на дейност на свободна практика като продуцент, поради което изводът на АССГ в обратния смисъл е неправилен. Неправилен е и изводът на първоинстанционния съд относно липсата на мотиви в процесното решение № 94СС/0034 от 2.03.2012 г. на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта. Като правно основание на отказа за издаване на разрешение за извършване от жалбоподателя на дейност на свободна практика като продуцент е посочен чл. 10, във вр. с чл. 6, ал. 1 от Наредба № 2 от 10.09.2002 г. Вярно е, че в диспозитива на акта не е цитирана съответната точка на чл. 10, но това е направено още в първото изречение на мотивите, в което точно и ясно е записано, че "не са спазени изискванията на чл. 5, ал. 1, т. 2 на Наредбата", а в следващите изречения са изложени обстоятелствата, които дават основание за подобен извод. Доказателствата по делото установяват, че тези обстоятелства са коректно отразени, като те не се и оспорват от жалбоподателя. Поради това изводът за нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е неоснователен. Мотивирането на административните актове е изискване за тяхната законосъобразност и необходимо условие за осъществявания контрол от страна на съда върху дейността на административния орган по издаването на акта (Арг.: чл. 145, ал. 1 АПК). В конкретния случай фактическите основания за издаването на решението са посочени и могат да бъдат изведени както от неговото съдържание, така и от асоциираните към преписката документи, което от своя страна позволява да бъде извършена проверка за материалната му законосъобразност. Следователно, обратно на приетото в съдебното решение, оспореният акт съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Решението е постановено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в законоустановената форма, при спазване изискванията на чл. 59 АПК. В мотивите си е административният орган е посочил, че не е представено нотариално заверено копие от диплома за образование и опит в областта, в която се иска извършването на дейност на свободна практика, като се е позовал на чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредбата и е посочил, че представената диплома за специалността "Лекар" не покрива изискването на чл. 5, ал. 1, т. 2 от същата, за доказване на специализирани знания или професионален опит в сферата на музикалното продуциране. Този извод не се променя от това, че е издадено разрешение за идентична дейност на брата - близнак на чужденеца (същото е издадено при други условия - заявителят е представил доказателства за подходящ опит и диплома за придобита професионална квалификация, покриваща част от изискванията за дейността), нито от разпоредбата на чл. 8, ал. 2 АПК, която е тълкувана и приложена неправилно. С оглед изложеното, постановеното от първоинстанционния съд решение е неправилно и следва да бъде отменено, като се отхвърли подадената жалба срещу заповедта на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта. Независимо от изхода на спора, разноски по делото не се претендират и не следва да бъдат присъждани.