Решение № 3101 от 10.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12402/2009 г.

Решение № 3101 от 10.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12402/2009 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационната жалба на Борислав Николаев Енчев от София, против решение по адм. д. № 658/2009 г. по описа на АС - София град. Иска отмяна с доводи за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че не е имал поведение, което да е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което да е уронен престижа на службата. Ответната страна - директорът на Столична дирекция на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Бонев, оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството е образувано по жалбата на касатора - полицай трета степен в 04 група, 01 сектор "Превенция и охрана", към "Сили за превенция и охрана" на отдел "Охранителна полиция" при СДВР, против заповед № 3-555/13.01.2009 г. на Директора на Столичната дирекция на вътрешните работи, с което му е наложено дисциплинарно наказание уволнение на основание чл. 227, ал. 1, т. 3 и 10 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР - за деяние несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижът на службата. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е обсъдил всички представени с административната преписка доказателства, релевантни за предмета на спора. Ценени в тяхната съвкупност и логическа връзка, е направен извод за наличието на доказателства установяващи обстоятелството, че през месец ноември 2008 г. жалбоподателят е поддържал нерегламентирани контакти с криминално проявени лица, като е превозвал - срещу заплащане, вещи - предмет на престъпления. Пред първоинстанционния съд е установено, че срещу Енчев е било възбудено дисциплинарно производство, образувано по заповед № з-17443 от 12.12.2008 г. на директора на СДВР, издадена на основание чл. 230, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. За резултата от разследването е била изготвена обобщена справка и становище на дисциплинарно разследващия орган за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение лична за доказано деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижът на службата. В заповедта си от 13.01.2009 г. въз основа на установените в рамките на производството данни, директорът на СДВР като дисциплинарно наказващ орган, действащ в рамките на предоставените му с нормата на чл. 228, т. 2 от ЗМВР правомощия, е приел, че с действията си Енчев е извършил тежки дисциплинарни нарушения; осъществил е деяния, несъвместими с етичните правила на поведение на държавните служители в МВР, с което е уронил престижа на службата. Приложил е нормата на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, като за констатираното дисциплинарно нарушение е наложил дисциплинарно наказание "уволнение" и на това основание е прекратил служебното правоотношение с наказания служител. Първоинстанционният съд е направил извод, че заповедта е законосъобразна. Решението е правилно. Съдът е обсъдил всички събрани в процеса доказателства и въз основа на тях е приел, че Енчев е извършил "вменените му нарушения", поради което законосъобразно е санкциониран с най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение. Спорът не е разрешен при неизяснена фактическа обстановка, поради недопускане на гласни доказателства и не събиране на писмени такива, от страна на съда, така както твърди касатора. Правилно, съдът обсъждайки естеството на доказване с търсените гласни доказателства - установяване дали Енчев е познавал лицата, с които е контактувал - превозвайки вещите им и дали му е известна криминалната им проявеност - е ирелевантно за разглеждания спор. Не се спори - през ноември 2008 г.- полицаят, лично с управлявано от него превозно средство е извършвал превоз на товари - срещу заплащане. Саморъчно Енчев в обясненията си - описва механизма на тези "превози" - отиване на непознат адрес; натоварване на обемни машини и съоръжения - и то от непознати лица, без негов надзор и транспортирането му до друг адрес. Правилно първоинстанционният съд приема обясненията на жалбоподателя като защитна теза - още повече, че е несериозно и непрофесионално за един полицай, независимо от службата му - да проявява такава безкритичност в контактите си; да извършва превоз на товари на непознати нему лица, без да се интересува за произхода на стоката. С тези действия Енчев е уронил престижа на полицая, поради което правилно е санкциониран с най тежкото наказание. Несъстоятелно е твърдението, че издателят на заповедта не е имал материална компетентност. Съгласно чл. 228, ал. 2 ЗМВР - всички наказания за служител категория Е - каквато Енчев е притежавал - се налагат от директорите на Областните дирекции, като същите са универсални правоприемници на столичната дирекция на вътрешните работи и съответните регионални дирекции. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,