Решение № 310 от 27.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1726/2011 г.

Решение № 310 от 27.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1726/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова С решение № 49 от 19.04.2011 г. по внохд № 43/11 г. Апелативният съд-гр. Бургас потвърдил присъдата на Окръжния съд-гр. Ямбол, постановена по нохд № 16/11 г., с която подсъдимият М. Е. А. е осъден на основание чл. 199, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 198, ал. 1, чл. 29, ал. 1 и чл. 58а, ал. 1 НК на три години и четири месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип, като е зачетено предварителното задържане от 26.11.2010 г. Със същата присъда подсъдимият е бил осъден и на основание чл. 45 ЗЗД, като е ангажирана отговорността му за причинени имуществени вреди в размер на 300 лева. Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба от подс. А., с която е ангажирано основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Пред ВКС жалбоподателят и защитата му поддържат жалбата. Гражданският ищец не взема участие в касационното производство, а прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на оплакването за явна несправедливост на наказанието. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, ВКС, I-во наказателно отделение установи: Жалбата е неоснователна. Първоинстанционното разглеждане на делото е протекло по реда на глава двадесет и седма на НПК, в частност по чл. 372, ал. 4, във връзка с чл. 371, т. 2 НПК, поради което и мотивите на присъдата са изготвени, съответно на изискванията на чл. 373, ал. 3 НПК. ВКС не установи да са допуснати нарушения на процесуални правила предхождащи, съпътстващи и следващи процедурата на "съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция". В тази връзка изцяло възприема съображенията на въззивния съд, изложени на л. 29-30 от мотивите на решението. В рамките на фактите, приети за установени от съда по същество, законът правилно е приложен. Както се посочи, подс. А. и защитата му намират наложеното наказание за явно несправедливо, като считат, че са налице предпоставки за индивидуализацията му по реда на чл. 55 НК и акцентират върху стойността на предмета на престъплението и здравословното състояние на дееца. Последно посочените обстоятелства, не са били игнорирани от решаващия съд. Не се установява те и останалите обстоятелства, от значение за отговорността на дееца - смекчаващи и отегчаващи, да са ценени неадекватно на обективното им значение. Изводите на БАС относно степента на обществена опасност на конкретно извършеното деяние и деец се споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо преповтарянето им тук. При липсата на която и да било от предпоставките на института на смекчената наказателна отговорност - чл. 55, ал. 1 НК, правилно наказанието на жалбоподателя е определено в рамките на закона. По вид и размер наказанието е съответно на обстоятелствата по чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК и като такова е справедливо. Ръководен от изложеното на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, I-во наказателно отделение