Решение № 14680 от 22.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6495/2012 г.

ВАСVI отделение22.11.2012 г.докладчик т Наталия Марчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 189 от 20.04.2012 г. по адм. д. № 964/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Пазарджик, V състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 14680 от 22.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6495/2012 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Пазарджик, срещу решение № 189 от 20.04.2012 г. по адм. д. № 964/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Пазарджик, V състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът - Атанас Стойчев Гълъбинов, от с. Черногорово, община Пазарджик, чрез процесуалния си представител адвокат Палев, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна С решение № 189 от 20.04.2012 г. по адм. д. № 964/2011 г., Административен съд - гр. Пазарджик, V състав, е отменил Решение № Ж-99#1 от 28.11.2011 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 121-00-558-1 от 14.06.2011 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при РУ "Социално осигуряване" - гр. Пазарджик и е изпратил делото като преписка на административния орган за решаване на въпроса по същество при спазване на указанията за тълкуването и прилагането на закона. Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е разяснил делото изцяло и е постановил решението си въз основа на събраните доказателства, които са обсъдени в тяхната съвкупност. Основният спорен въпрос по първоначалното дело е бил отговаря ли Атанас Стойчев Гълъбинов, от с. Черногорово, на изискванията на чл. 54а, ал. 1 КСО, за отпускане на парично обезщетение за безработица. Съгласно този текст, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски за фонд "Безработица" най-малко девет месеца през последните петнадесет месеца преди прекратяване на осигуряването. По първоначалното дело е бил представен оригинала на трудов договор № 5 от 24.11.2009 г., сключен между "Фориз лиз" ЕООД - гр. Пазарджик и Атанас Стойчев Гълъбинов, от който е видно, че лицето е назначено на длъжността "шофьор" при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 450 лв. Съгласно длъжностната характеристика, в трудовите му функции влизат и допълнително поставените от прекия му ръководител задачи. Това трудово правоотношение е прекратено със заповед № 9 от 26.05.2010 г., която също е представена по делото в оригинал. На 28.05.2010 г. между "Кримекс 01" ЕООД - гр. Пазарджик и Атанас Стойчев Гълъбинов е сключен трудов договор № 7 от същата дата. В този договор изрично е посочено, че Гълъбинов е постъпил на работа на 01.06.2010 г., длъжността е "шофьор" и "берач на горска и земеделска продукция", както и че трудовото му възнаграждение е 2000 лв. Договорът е прекратен със заповед № 20 от 01.01.2011 г., считано от 01.02.2011 г. Административният орган не оспорва обстоятелството, че за цитираните периоди осигурителите независимо, че не са внасяли осигурителни вноски, са подавали за лицето декларация обр. 1. По искане на съда, по делото е представено писмо изх. № 41719 от 21.12.2011 г. на ТД на НАП - гр. Пловдив, офис гр. Пазарджик, от което във връзка с приложенията към него става ясно, че за периода м. ноември 2009 г. до м. февруари 2011 г., за жалбоподателя по първоначалното дело са налице данни за осигуряване. Тези данни кореспондират с посочените по-горе трудови договори и заповеди за прекратяване на трудовото правоотношение, както и със съществуващия в трудовата книжка запис на трудовия стаж. Относно характерът на извършваната работа са показанията на свидетеля Стевасарев - управител на"Кримекс 01" ЕООД - гр. Пазарджик, по време на полагане на труда от Гълъбинов, които кореспондират със съдържанието на трудов договор № 7 от 28.05.2010 г. между "Кримекс 01" ЕООД - гр. Пазарджик и Атанас Стойчев Гълъбинов. Показанията на жалбоподателя по първоначалното дело за извършваната от него работа отговаря на договор № 5 от 24.11.2009 г., длъжностната характеристика, както и на договор № 7 от 28.05.2010 г. В тази връзка следва да се имат пред вид не само изпълняваната от него трудова функция на шофьор, а и че според длъжностната му характеристика във "Фориз Лиз" в трудовите му функции влизат и допълнително поставените от прекия му ръководител задачи, а в договор № 7 от 28.05.2010 г. е записано, че освен като шофьор лицето изпълнява трудова дейност и като берач на горска и селскостопанска продукция. При така събраните доказателства правилно първоинстанционният съд е направил извода, че за жалбоподателя е възникнало осигуряване по смисъла на чл. 10 КСО. Тезата на административния орган, обосновала отказът му да изплати обезщетението за безработица е, че "Кримтекс 01" ЕООД - гр. Пазарджик реално не е осъществявало търговска дейност и всички работници и служители в него не са осигурени лица, по смисъла на чл. 10 и § 1, т. 3 от ДР от КСО. Тази теза измества същността на конкретния правен спор който, както бе посочено по-горе в настоящите мотиви, се свежда до това: отговоря ли Гълъбов на изискванията на чл. 54а, ал. 1 КСО за отпускане на парично обезщетение за безработица. Предвид цитираните по-горе доказателства на този въпрос трябва да бъде даден положителен отговор. Лицето е било в трудови правоотношения с "Фориз Лиз" ЕООД - гр. Пазарджик, от 24.11.2009 г. до 25.05.2010 г. и с "Кримтекс 01" ЕООД - гр. Пазарджик от 01.06.2010 г. до 01.02.2011 г. и за тези периоди по силата на чл. 4, ал. 1 КСО е задължително осигурено за всички осигурени социални рискове, включително и за безработица. Съгласно чл. 10 КСО, осигуряването възниква от дена, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и продължава до прекратяването й. Според § 1, т. 3 от ДР на КСО, "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Обстоятелствата относно липсата на оригиналите на разплащателните ведомости на "Кримтекс 1" ЕООД - гр. Пазарджик, както и по установяването на седалището на фирмата след промяната на собственика й, не могат да рефлектират негативно върху правото на работника или служителя да получи обезщетение за безработица, тъй като съхранението на ведомостите, както и отчетността на дружеството пред органите на НАП и НОИ, не е негово задължение. В тази връзка правилно съдът не е спрял производството по делото и не е приложил разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като образуваното досъдебно производство за престъпление по чл. 316 във връзка с чл. 308, ал. 1 НК има значение за длъжностните лица, които са изготвяли официални документи в посочените в писмо вх. № 3804/11 от 27.12.2011 г. фирми, а длъжностите, които Гълъбов е заемал, нямат такива характеристики и достъп до информация от подобен характер. При наличие на прекратено валидно трудово правоотношение, което е надлежно регистрирано, при доказателства за положен труд повече от девет месеца през последните петнадесет месеца, дължими от работодателя - осигурител осигурителни вноски за фонд "Безработица" и регистрация в Бюрото по труда, отказът за изплащане на дължимото обезщетение за безработица е в противоречие с разпоредбите на чл. 54а, ал. 1 КСО. Стигайки до аналогични фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което, по изложените в настоящите мотиви съображения, се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1