Решение № 9415 от 28.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14704/2011 г.

Решение № 9415 от 28.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14704/2011 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Образувано е по жалба на "ЧЕЗ Разпределение България" АД срещу решение № Ж-107 от 10.10.2011 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), с което е отказано да се образува преписка по сигнал с вх. № Е-13-62-65 от 21.09.2011 г. По съществото си твърденията са за незаконосъобразност на оспорения акт като постановен в нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила. Жалбоподателят иска отмяна на решението на ДКЕВР и връщане на преписката на административния орган за разглеждане и произнасяне по същество, като се определи и подходящ срок за произнасяне. Ответникът по жалбата - ДКЕВР, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата. Подробни съображения излага в писмена защита. Заинтересованата страна "Авангард Плюс" ЕООД не взема становище по жалбата. Върховният административен съд, в този състав на четвърто отделение, като взе предвид данните по делото, мотивите на атакуваното решение на ДКЕВР и доводите в жалбата, преценява следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. По същество е неоснователна по следните съображения: В Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е подаден сигнал вх. № Е-13-62-65 от 21.09.2011 г. от "ЧЕЗ Разпределение България" АД срещу арх. Мариела Андреева - управител на "Авангард Плюс" ЕООД - Ботевград относно противоправно ограничаване на достъпа до енергийни съоръжения - 10 бр. средства за търговско измерване и системно възпрепятстване дейността на разпределителното дружество. С подадения сигнал е направено искане ДКЕВР да разпореди извършване на проверка по реда на чл. 77, ал. 2, т. 1 от ЗЕ, както и да осъществи предупредителни действия за преустановяване на неправомерните действия и осигуряване на достъп до енергийните съоръжения, както и да наложи съответните административно-наказателни санкции на виновното лице. По подадения сигнал е назначена проверка и е изготвен доклад от работна група с мнение, че следва да се откаже образуване на преписка. Сигнала е разгледан на закрито заседание на ДКЕВР, която е взела решение, че не може да бъде образувано производство, тъй като съгласно чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ и чл. 97, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката (НЛДЕ), Комисията разглежда жалби на потребители срещу лицензианти и на лицензианти срещу лицензианти. С оглед предвидената нормативна рамка, ДКЕВР е приела, че сигнала с който е сезирана, определен като жалба, не попада в обхвата на осъществявания контрол, тъй като е подаден от лицензиант срещу потребител. По тези мотиви и на основание чл. 27, ал. 2, т. 6 от АПК и чл. 97, ал. 1 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката е постановено решението, с което е отказано образуване на производство. При тази фактическа обстановка, настоящият състав стигна до следните правни изводи: Приложимата уредба се съдържа в Закона за енергетиката и Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката. Правомощията на ДКЕВР са свързани с регулиране на дейностите в производството, преноса и разпределението на електрическа енергия, природен газ, търговията с тях и производство и пренос на топлинна енергия и са изброени и конкретизирани в чл. 21 ЗЕ. не могат да се споделят доводите на жалбоподателя, че сигнала с който е била сезирана Комисията е следвало да се разгледа при осъществяване на правомощията, предвидени с разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 5 от ЗЕ. Цитираната правна норма е бланкетна и нейното прилагане се обуславя от предвидени конкретни хипотези, при които ДКЕВР упражнява контрол. С разпоредбата на чл. 22 от ЗЕ и подзаконовите норми на чл. 97 и сл. от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката е предвиден реда и условията за осъществяване на контролните функции на Комисията във връзка с прилагане на принудителни административни мерки. Основния спор е по правната квалификация на сигнала с който е била сезирана ДКЕВР и съответно приложимия ред, по който следвало да бъде разгледан. Жалбоподателят твърди, че в случая не става реч за подадена жалба от лицензиант срещу потребител, а до искане за упражняване на задължение на ДКЕВР да осъществи административно и административно-наказателно съдействие и принуда в качеството си на административен орган, осъществяващ контрол в енергетиката. Тези доводи не се споделят от настоящият състав. Правната характеристика на акта, с който е сезирана Комисията не се определя по формалното употребеното наименование, а се извежда от съдържанието и направеното искане. В случая искането е за съдействие за преустановяване на неправомерни действия от страна на потребителя. По своето съдържание сигнала, с който е сезирана ДКЕВР, съдържа искане за налагане на принудителна административна мярка или друг вид административна санкция във връзка с твърдяно неизпълнение на задължение на потребителя да осигурява достъп за отчитане на средства за търговско измерване. При така възприетата правна характеристика следва да прецени материалната законосъобразност на оспореното решение. С разпоредбата на чл. 23 от ЗАНН е предвидено, че за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. Налагането на принудителна административна мярка е обусловено от нарушаване на нормативно вменено задължение, от което са настъпили или могат да настъпят вредни последици. В конкретния случай, с оглед предметния обхват на регулацията, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране осъществява надзор по отношение на лицензиантите във връзка с изпълнение на задълженията им по предоставената лицензия. Именно поради тази причина с разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ и чл. 97, ал. 1, т. 1 от НЛДЕ изрично е изключена възможността ДКЕВР да се произнася по жалби, подадени от лицензианти срещу потребители. Прилагането на принудителна административна мярка се обуславя от нарушаване на нормативно предвидено задължение. Задължението на потребителя да осигурява достъп до средствата за търговско измерване е предвидено в Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на "ЧЕЗ Разпределение България" АД - чл. 15, т. 2. Настоящият състав намира, че в случая става реч за договорни отношения между електроразпределителното дружество и потребителя, които не могат да се уреждат с административна намеса на регулаторния орган. Настоящият състав не споделя доводите на жалбоподателя, че в случая потребителят не е изпълнил законово вменено задължение по чл. 67, ал. 1 от ЗЕ, поради което е налице основание за оказване на съдействие от държавния регулаторен орган. Възможността за влизане и преминаване на представители на енергийните предприятия през чужд имот, предполага и реципрочно задължение на потребителя да осигури този достъп, но в случая това задължение е само по отношение на енергийни обекти, които са дефинирани с разпоредбата на § 1, т. 23 от ДР на ЗЕ. Средството за търговско измерване не е енергиен обект по дадената легална дефиниция, поради което не може да се приеме, че в случая е налице вменено от закона задължение на потребител да осигури достъп до средствата за търговско измерване. Що се касае до разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от ЗЕ, то тя не е относима към разглеждания спор, тъй като в случая не става реч за монтиране на средства за търговско измерване, а до осигуряване на достъп за периодично отчитане. Не могат да се споделят доводите на жалбоподателя, че сигнала е следвало да се разглежда като искане за налагане на административно наказание на потребителя. Административно-наказателната отговорност не може да се прилага по аналогия, а следва да е изрично предвидена в административно-наказателната част на приложимия специален закон. Цитираните разпоредби от тази част на Закона за енергетиката не предвиждат налагане на административно наказание за потребител, в какъвто смисъл са доводите на жалбоподателя. Държавния регулаторен орган не може да се намесва в облигационните отношения между лицензиант и потребител като санкционира с налагане на административно наказание виновното поведение на неизправна страна. С оглед на изложените доводи настоящият състав счете, че жалбата е неоснователна. Оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Оспорената заповед е съобразена с целта на Закона за енергетиката, а именно да се създаде законова рамка и гаранция за изпълнение на дейностите, включени в регулаторната рамка, като се осигури ефективна държавна намеса при изпълнение на дейностите по предоставената лицензия от лицензиантите. Като е стигнала до правен извод за недопустимост на инициираното производство, ДКЕВР е постановила законосъобразен административен акт, който следва да бъде потвърден. Тъй като ответника в производството не е направил искане за присъждане на разноски по делото, съдът не дължи произнасяне. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение