Решение № 8415 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1416/2014 г.

Решение № 8415 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1416/2014 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Стефка Димова Пендова, действаща като ЕТ "Уран 90-Марин Пендов-Стефка Пендова", с. Поликраище, чрез процесуален представител, срещу Решение № 663/18.12.2013 г. по адм. д. № 946/2013 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС № 65382-0018116/24.07.2013 г., издадена от Директора на ТД на НАП - Велико Търново. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като необоснован и постановен в нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че в оспорената заповед липсват мотиви относно срока, за който се налага принудителната административна мярка. Намира, че ангажираните доказателства не установяват осъществяването на деяние, обуславящо налагането на ПАМ. В тези насоки излага подробни аргументи в жалбата и моли съда отмени атакувания съдебен акт и вместо него постанови друг, по съществото на спора, с който да отмени оспорената заповед, ведно с присъждане на осъществените по делото разноски. Ответникът по касационна жалба - Директорът на ТД на НАП - Велико Търново не изразява становище по нейната основателност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и инвокираните с нея отменителни касационни основания съобразно чл. 218, ал. 1 и чл. 220 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба, инициирала настоящото производство, е предявена срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. С обжалваното решение АС е отхвърлил жалбата срещу оспорената заповед, с която е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по отношение на едноличния търговец, чрез запечатване на търговски обект - "Пивница", находящ се в с. Поликраище, ул. "Стара планина" № 27 за срок от една седмица, на основание чл. 186, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДС за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. В мотивите на решението съдът е приел, че е извършено административно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задължението за издаване на фискална касова бележка /фискален бон/ за извършена продажба от визирания в заповедта търговски обект, което е предпоставка за налагане на принудителната административна мярка по чл. 186 от ЗДДС. В тази връзка съдът е изследвал приложението на чл. 3, ал. 1 във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. във връзка с възникване на задължението за издаване на фискален бон, като е обсъдил и доводите на дружеството за нарушения на изискванията за форма и мотивиране на акта за налагане на ПАМ по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба (фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба), отпечатан и издаден по установения ред за доставка/продажба. Нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС предвижда, че всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице, е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ. В случая съдът правилно е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Неоснователен е доводът на касатора, че поради неустановеност на факта на плащане в брой за конкретна продажба в обекта, необосновано е прието, че е налице основание за налагане на ПАМ. Констатираната от проверяващите разлика между касовата и фактическа наличност в търговския обект на едноличния търговец се субсумира в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, а осъществеността й обуславя извод за установеност на материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ. Касационната инстанция не споделя аргументите на касатора относно необходимостта от мотиви във връзка с продължителността на определения в заповедта срок на запечатване на обекта, които са подробно обсъдени от първоинстанционния съд. Цитираната от него практика на ВАС се споделя и от настоящия състав, който намира, че с оглед защитата на обществения интерес и безспорно установеното деяние, мотивите на административния орган относно фактическото установяване на нарушението следва да се приемат и като мотиви относно седмичния срок за налагане на ПАМ. Ето защо, обоснован е изводът на съда, че издадената заповед е мотивирана съобразно изискването на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и същата не страда от пороци, обуславящи нейната отмяна. Отхвърляйки предявената срещу нея жалба, първоинстанционният съд е постановил решение, което не страда от инвокираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение