Решение № 13538 от 12.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2818/2010 г.

Решение № 13538 от 12.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2818/2010 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Петър Иванов Димитров против решение № 732 от 21.12.2009 г. на Административен съд Плевен, Осми състав по адм. дело № 835/2009 г. С него се отхвърля като неоснователна жалбата му срещу заповед № РД - 1433/28.05.2009 г. на Кмета на Община Плевен, с която е признато на наследниците на Иван Стефанов Дженев да придобият собствеността върху предоставен за ползване имот, представляващ поземлен имот № 701.1479 по помощния план на местността "Стража" в землището на гр. Плевен в размер на 600 кв. м. Поддържат се доводи за неправилност на решението като от съдържанието на жалбата се извличат основания за отмяна - необоснованост и нарушение на материалния закон. Свеждат се до оспорването на материалните предпоставки за придобиване на собствеността по реда на § 4а от ПЗРЗСПЗЗ и от друга, че правото на ползване може да се трансформира в право на собственост от наследодателя и че то не може да се наследи от наследниците му в полза на които да бъде издадена заповед по реда на § 62, ал. 3 от ПЗРППЗСПЗЗ. Ответникът, Кметът на Община Плевен не взема становище по жалбата. Заинтересованите страни, Стефчо Иванов Джанев, Диана Иванова Атанасова, Анна Иванова Караиванова, Румяна Димитрова Йорданова, Росица Венциславова Тошмакова, Наталия Цветанова Петрова и Пепа Цветанова Георгиева не вземат становища по жалбата. Заинтересованата страна Диана Иванова Атанасова чрез адвокат Петрова взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата поради липса на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК и решението на административния съд следва да бъде оставено в сила. Съдът е изложил правни изводи относно основния въпрос подлежащ на обсъждане, доколко наследниците на ползвателя Иван Дженев, наследяват правото да придобият собствеността на ползвания имот при условията на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. При установената фактическа обстановка, наследниците като правоприемници на ползвателя са легитимирани да се ползват от собствеността на процесния имот, който е бил придобит от техния наследодател при наличие на предпоставките на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, касаещи акт на държавен орган, удостоверение № 225/29.01.1998 г. и сграда върху земята до 1 март 1991 г. След като ползвателя Дженев е получил процесния имот при спазване на всички правни разпоредби, относими към момента на придобиване по реда на § 4 и при спазване изискванията по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и за него е налице фактическия състав на трансформиране на правото на ползване в право на собственост, на същото основание наследниците му, като правоимащи лица встъпват в правата му и за тях не съществуват законни пречки да ползват имота, предмет на спора. С оглед на това обжалваната заповед на кмета на общината № 1433/28.05.2009 г. е законосъобразна като издадена от компетентен орган и при липса на нарушения на материалноправните норми. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу заповед № 12 - 1433/28.05.2009 г. на Кмета на Община Плевен, издадена по реда на § 62, ал. 3 от ПЗРППЗСПЗЗ с която на наследниците на Иван Стефанов Дженев и признато правото да придобият собствеността върху имот № 276, представляващ имот № 701.1479 по помощния план на местността "Стража", землище гр. Плевен по реда на § 4а от ПЗРЗСПЗЗ. Възраженията са били за незаконосъобразност на заповедта с искане за отмяната й по съображения, че на наследниците на Дженев не е било предоставяно право на ползване, поради което те не могат да придобият собствеността върху имота. Съдът е разгледал жалбата по същество и е установил от фактическа страна че производството по трансформиране на правото на ползване в право на собственост е започнало по молба на Иван Стефанов Дженев от 29.01.1998 г. за придобиване на собствеността. Установено е, че за него са налице предпоставките по § 4а от ПЗРЗСПЗЗ тъй като има качество на ползвател по силата на акт посочен в § 63 - удостоверение № 225/29.01.1998 г., построена сграда, която отговаря на изискванията по § 1в от ДРППЗСПЗЗ и строително разрешение № 772 от 06.10.1982 г. Възражението на касатора, че наследниците не могат да встъпят в правата на Дженев като техен наследодател съдът приел за неоснователно, тъй като в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и правилника за приложението му са предвидени специални разпоредби по отношение реституцията на правото на собственост и лицата на които е било предоставено ползването по § 4а, в които хипотези не са приложими общите разпоредби в Закона за собствеността. При установеното от фактическа страна от доказателствата по делото съдът е приел, че при издаване на заповедта не са допуснати нарушения съставляващи основания по чл. 146 от АПК за отмяната й. При изложените съображения жалбата е отхвърлена. Решението е правилно. Пред настоящата инстанция се поддържат отново доводите за отсъствие на материалните предпоставки за наследниците да придобият собствеността. Възражения са неоснователни. Според разпоредбата на § 4 от ПЗРЗСПЗЗ се прекратява правото на ползване върху земеделски земи, предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет, като според § 4а от ПЗРЗСПЗЗ гражданите на които е предоставено право на ползване върху земи по § 4, при спазване изискванията на актовете държавните органи посочени в него, придобиват право на собственост върху тях, когато са построили сграда върху земята до 01.03.1991 г. и заплатят земята на собственика чрез общината по цени, определени от МС съгласно чл. 36, ал. 2 в тримесечен срок от влизане в сила на оценката. Така цитирана разпоредбата е приложимата норма като основание за трансформиране на правото на ползване в право собственост по реда на § 62, ал. 3 от ПЗР ППЗСПЗЗ. Съдът е установил наличието на тези материални предпоставки за издаването на заповед на кмета на общината. Основният въпрос въведен с жалбата е имат ли право наследниците на ползвател да встъпят в правата му по трансформиране на правото на ползване в право на собственост. Съдът е извел обосновани на доказателствата изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Правото на ползване по отношение на Иван Дженев е установено, че е било надлежно предоставено и същият е имал предоставената от закона възможност да придобие собствеността и това свое право той е упражнил пред кмета на общината като е подал заявление на 29.01.1998 г. и в тези негови права встъпват наследниците му в административното производство. Възраженията, произтичащи от общата характеристика на правото на ползване според Закона за собствеността правилно са приети от съда за неоснователни тъй като в случая административното производство е в защита на материални права според специален закон - ЗСПЗЗ и Правилника за приложението му, които разпоредби изключват приложението на общата уредба. При изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение