Решение № 1977 от 16.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16561/2009 г.

Решение № 1977 от 16.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16561/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Пламен Димитров Чакъров от гр. София, чрез процесуалния му представител адв. Валентин Атанасов, против решение № 13765/17.11.2009 г., постановено по адм. дело № 4893/2009 г. по описа на Върховен административен съд, Трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № К - 897/24.02.2009 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година, на основание чл. 226, ал. 1, т. 3 ЗМВР вр. чл. 227, ал. 1, т. 11 ППЗМВР. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и приложимия материален закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са съображения, че първоинстанционният съд не е съобразил, че дисциплинарното нарушение не е индивидуализирано в достатъчна степен в обжалваната заповед, нито е установено по приложените към делото доказателства. Касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответната страна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Люнчева претендира прекратяване на настоящото производство, поради отпадналия правен интерес на касатора с оглед прекратяване на служебното му правоотношение с МВР съгласно заповед № 1889/01.04.2009 г., а в случай на произнасяне по съществото на спора - касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от легитимирано лице. С оглед предмета на настоящото касационно производство, неоснователен е наведеният от ответната страна довод, че същото е недопустимо след освобождаването на касатора от длъжност в МВР със заповед № 1889/2009 г. на министъра на вътрешните работи. Още повече, че по делото липсват данни тази заповед да е влязла в сила, а при евентуалната отмяна на обжалвания в първоинстанционното производство акт по съдебен ред, действащата правна уредба предвижда възможност да бъде претендирано обезщетение за вреди. По изложените съображения петчленният състав на Първа колегия на ВАС, приема, че касационната жалба е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следното: С обжалваното решение на тричленен състав на ВАС, е отхвърлена жалбата на Пламен Димитров Чакъров против заповед № К - 897/24.02.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година, считано от датата на връчване на заповедта, на основание чл. 226, ал. 1, т. 3 ЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 11 и ал. 2 ППЗМВР. По същество съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му по закон правомощия, при спазване на административнопроизводствените правила и приложимия материален закон. Решението е валидно, допустимо и правилно, като постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила. Предвид установеното от фактическа страна, подкрепено изцяло от събраните по делото писмени доказателства, съдът е направил обоснован извод за осъществено от жалбоподателя, в качеството му на началник на 04 РУ на МВР - София, дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 2 ЗМВР, за което се налага наказание по този закон - неизпълнение на служебни задължения. В резултат пропуски на полицейския служител в организацията, контрола и взаимодействието между отделните звена на районното управление относно съхранението на веществени доказателства и разследването по досъдебни производства е допуснато противозаконно отнемане на моторно превозно средство на 21.11.2008 г., от служебен паркинг на ул. "Миджур" № 53, след като е било иззето от полицейски органи по - рано същия ден. Обосновани са констатациите, че нарушението на жалбоподателя е установено при извършена съгласно заповед № К - 351/27.01.2009 г. на МВР, служебна проверка, резултатите от която са обективирани в справка № 2884/13.02.2009 г.; оспорената в първоинстанционното производство заповед е издадена въз основа приложените в преписката документи, установяващи както съобразяването й с административнопроизводствените правила, така и с приложимия материален закон, и неговата цел. В случая правилно е съобразено правилото на чл. 227, ал. 1, т. 11 ППЗМВР, че за неизпълнението на служебни задължения се налага дисциплинарно наказание "порицание". Във връзка с оплакванията на касатора следва да се отбележи, че оспорената в първоинстанционното производство заповед съдържа описание на нарушението и сочи периода от време и мястото на неговото извършване. Поради това правилен е направеният от първоинстанционния съд краен извод за нейната законосъобразност. Предвид изложеното съдът намира, че не се установяват релевираните касационни основания и решението следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,