Решение № 6545 от 14.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 73/2013 г.

Решение № 6545 от 14.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 73/2013 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Милка Панчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. С решение № 12509 от 10.10.2012 г., постановено по адм. д. № 13593/2011 г. Върховният административен съд, пето отделение, е отменил като незаконосъобразна заповед № РД-15-817 от 20.09.2011 г. на министъра на земеделието и храните, и е осъдил Министерството на земеделието и храните да заплати на Стефан Георгиев Стоянов разноски по делото в размер на 1000 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Мария Панайотова, в качеството й на пълномощник на министъра на земеделието и храните. В същата се прави оплакване, че решението на тричленния състав на Върховния административен съд, пето отделение, е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Ответникът по касационната жалба - Стефан Георгиев Стоянов - чрез своя процесуален представител адв. Дочка Богданова, с писмено становище оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е частично основателна. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение тричленният състав на Върховният административен съд, пето отделение, е отменил като незаконосъобразна заповед № РД-15-817 от 20.09.2011 г. на министъра на земеделието и храните, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. е прекратено служебното правоотношение със Стефан Георгиев Стоянов, назначен като държавен служител на длъжност "старши експерт" в Министерство на земеделието и храните, Дирекция "Развитие на селските райони", отдел "Прилагане, координация и наблюдение", на една от шестте щатни бройки за длъжността съгласно предходното длъжностно разписание в сила от 5.07.2011 г. Тричленният състав е описал подробно установената фактическа обстановка по спора, събраните по делото доказателства и прочие, след което е пристъпил към изграждане на своите изводи. Изложени са мотиви, че утвърдената промяна касаела намаляване на щатните бройки в един отдел, съпроводено с увеличаване на щатните бройки в друг отдел на една и съща дирекция за една и съща длъжност - "старши експерт". Следователно структурната промяна, на която се позовавал органът по назначаване, не водила до намаляване на числеността на лицата, заемащи длъжността "старши експерт". Като допълнителен аргумент в тази насока е посочено, че сравняването на длъжностните характеристики за длъжността "старши експерт" в отдел "Прилагане, координация и наблюдение", където Стоянов изпълнявал служебните си задължения до уволнението и за същата длъжност в отдел "Конкурентноспособност, селски райони и компенсаторни плащания", сочило на сходни, с незначителни и несъществени разлики основни функции и задължения, и еднакви изисквания за заемане на длъжността, еднакви цели, еднакви области на дейност, подчинени на нормативно установените правомощия на Дирекция "Развитие на селските райони". По съображения в този смисъл е приел, че не са налице елементите на фактическото състояние - "съкращаване на длъжността" и е отменил процесната заповед. Така постановеното решение е правилно. Основното оплакване, което се поддържа в касационната жалба е за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. На база на анализ на щата на отделните отдели в рамките на Дирекция "Развитие на селските райони" се навеждат доводи, че съдът неправилно е приел, че не е налице структурна промяна с реалното намаляване на експертите в един отдел и увеличаването им в друг отдел на една и съща дирекция, като за министъра нямало задължение за извършване на подбор. Направените оплаквания са неоснователни. По делото няма спор за факти и същите правилно са възприети от първоинстанционния съд. Спорният въпрос правилно е определен в насока дали действително е налице съкращение на длъжността. На база на събраните по делото доказателства тричленният състав е дал положителен отговор на този въпрос. Утвърдената промяна с длъжностното разписание от 1.09.2011 г., изразяваща се в намаляване на щатните бройки в един отдел ("Прилагане, координация и наблюдение"), едновременно съпроводено с увеличаване на бройките на същата длъжност в друг отдел ("Конкурентноспособност, селски райони и компенсаторни плащания") в една и съща Дирекция "Развитие на селските райони"), не води до намаляване на числеността на лицата, заемащи длъжността "старши експерт" и затова реално намаляване, като основание за съкращение, не е установено. В случая се касае за длъжност в една и съща административна структура - дирекцията, а не един или друг от нейните отдели. Устройственият правилник на Министерството на земеделието и храните е актът, който определя функциите, целите и задачите на дирекцията и не съдържа разпределение на тези функции, цели и задачи между отделите, за да има основание да се счита, че се касае за различни длъжности като съдържание. Отделно от това, както правилно е посочил и съдът, съществено обстоятелството е, че основните функции, права и задължения на служителите в дирекцията са запазени съгласно утвърдените от министъра Вътрешни правила за организация на дейността й и не са променяни след извършеното преструктуриране. Тричленният състав е направил преценка дали при еднаквото наименование и запазването на щатните бройки, длъжността "старши експерт" е с различно съдържание като система от функции, задължения и изисквания в двата отдела, като е сравнил представените от касатора длъжностни характеристики и правилно е приел, че различията са несъществени. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение, което като правилно следва да бъде оставено в сила. Частната жалба срещу определение № 14601 от 21.11.2012 г., постановено по същото адм. дело № 13593/2011 г. по описа на ВАС, пето отделение, касаещо присъдените в тежест на касатора разноски се преценява от настоящия съдебен състав за неоснователна. Така постановеното определение е правилно. Тричленният състав правилно е отчел и приложил съответните законови норми. За да е основателна претенцията за присъждане на разноски тя следва да бъде направена най-късно до приключване на производството по делото. Видно от материалните по развилото се производство, договорът за правна помощ е представен пред първата инстанция още в първото съдебно заседание, проведено на 26.03.2012 г. При даване ход на делото в съдебното заседание по същество ответникът (настоящ касатор) не е направил възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна възнаграждение за адвокат съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото. Съдът не се произнася служебно дали е налице прекомерност, а по силата на чл. 78, ал. 5 ГПК, приложим субсидиарно в съдебно-административното производство, може да намали претендираната сума по искане на насрещната страна, каквото не е направено своевременно. С даване ход по същество на делото възможността за такова възражение е преклудирана. Присъдените разноски са доказани по своя размер и реално направени във връзка със съдебното производство. По изложените съображения жалбата се явява неоснователна, поради което обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски в настоящото производство не се претендират. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,