Решение № 7015 от 26.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10753/2013 г.

Решение № 7015 от 26.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10753/2013 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Венцислав Паскалев Паскалев, жив. в гр. София, чрез процесуален представител, срещу решение № 3102/10.05.2013 г. по адм. д. № 11448/2012 г. на Административен съд София-град /АССГ/ с което е отхвърлено оспорването по жалба на Паскалев против Заповед № Л-6441/28.08.2012 г. на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГДИН/ при министерството на правосъдието. В жалбата, в писмена защита и в съдебно заседание чрез процесуален представител, се навеждат доводи за неправилност на съдебното решение, постановено при нарушения на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се излагат подробни съображения. Иска се отмяна на решението. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба Главен директор на ГДИН, чрез процесуален представител, в писмено становище и в съдебно заседание оспорва жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното решение административният съд приема за установено, че оспорената пред него заповед № Л-6441/28.08.2012 г. е издадена с правно основание чл. 13, ал. 2, т. 9, пр. 2 и чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС, чл. 224, ал. 2, т. 2 и т. 4, чл. 226, ал. 1, т. 6, чл. 227, ал. 1, т. 8 и т. 10 от ЗМВР, вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР /ППЗМВР/ при спазване на изискванията на чл. 225, и чл. 229, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР. С нея е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение на Венцислав Паскалев Паскалев - старши надзирател в затвора в гр. София. Съдът е приел, че деянието на Паскалев не осъществява състава на визираните в заповедта с чл. 227, ал. 1, т. 8 и т. 10 от ЗМВР тежки нарушения на служебната дисциплина, при които задължително се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Прието е, че е извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. За да отхвърли оспорването, съдът е изложил мотиви за издадена заповед в изискуемата форма, от компетентен орган, в съответствие с административнопроизводствените правила. Решението е неправилно като постановено при съществено съдопроизводствено нарушение. За настоящия съдебен състав съществува забрана за влошаване положението на касатора предвид разпоредбите на на чл. 271, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, поради което в настоящето производство не може да бъде контролирана правилността на решението в частта му, с която е прието, че деянието на Паскалев не представлява дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 8 и т. 10 от ЗМВР, в която норма е предвидено задължително налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". От друга страна нормата на чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, която според първоинстанционния съд е правилната квалификация на извършеното от касатора дисциплинарно нарушение, не съдържа санкционна част. Доколкото в ЗМВР и ППЗМВР изрично са предвидени хипотезите, в които се налага всяко от дисциплинарните наказания по този закон и в частност и дисциплинарното наказание "уволнение", прието от АССГ за наложени в съответствие с материалното право, съдът е следвало да изложи мотиви коя хипотеза на ЗМВР или ППЗМВР за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание е налице, каквито мотиви липсват в решението в нарушение на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Така допуснатото съдопроизводствено нарушение е съществено и налага отмяна на решението като неправилно и връщане на делото на друг състав на същия съд с указания за излагане на мотиви по всички правнорелевантни факти, по становищата на страните и съдържащи правните изводи на съда. При новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред Върховния административен съд. По изложените съображения и на основание. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,