Решение № 9373 от 14.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3645/2017 г.

Решение № 9373 от 14.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3645/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галя Костова Производството е по Г. дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, по касационна жалба на Д. Т. Й., представлявана от адв. Георгиев, против решение № 7217/16.06.2015 г. по адм. д. № 13321/2014 г. по описа на Върховния административен съд с молба за отмяната му като неправилно. О. М. съвет на Р. Б., представляван от юрк. Градинаров, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответникът "П. К." ООД, представляван от адв. Димов, редовно преупълномощен от адв. Китанова, поддържа становище за неоснователност на касационното оспорване, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендира разноски съгласно списък. О. А. Г. Л., Б. И. А., Д. Б. К., С. К. С. и С. А. Г., представлявани от адв. Георгиев, не оспорват касационната жалба, поддържат становище, че е основателна. Ответникът, министър на енергетиката, представляван от юрк. Кинанева, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира: С обжалваното решение тричленен състав на пето отделение на Върховния административен съд е отхвърлил оспорването по жалбата на касатора Й. и на ответниците по касационната жалба Л., А., К., С. и Г., жители на с. Н. Лески, общ. Х., обл. Б., срещу решение № 499/11.07.2014 г. на Министерския съвет на Р. Б., с което на основание чл. 54, ал. 5 и ал. 6 вр. с чл. 5, т. 3, чл. 6, ал. 3 и чл. 29 от Закона за подземните богатства /ЗПБ/ и чл. 95е, ал. 1 от Закона за концесиите /ЗК/ вр. с чл. 71 ЗПБ и мотивирано предложение на министъра на икономиката и енергетиката на "П. К." ООД, определен пряко за концесионер, е предоставена концесия за добив с предмет експлоатация на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 ЗПБ- строителни материали-мрамори, представляващи изключителна държавна собственост от находище "Водицата" в землището на с. Н. Лески, общ. Х., обл. Б. със средства и на риск на концесионера, определена е концесионна площ с размер на 156327 кв. м. и срок на концесията 25 години. По касационна жалба на Д. Т. Й. това решение е отменено с решение № 5872/17.05.2016 г. по адм. д. № 10481/2015 г. на петчленен състав на втора колегия на Върховния административен съд, който се е произнесъл по съществото на спора с отмяна на решението на Министерски съвет за предоставяне на концесията и е върнал преписката за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона. С решение № 3255/16.03.2017 г. по адм. д. № 12132/2016 г. седемчленен състав на втора колегия на Върховния административен съд в производство по Г. четиринадесета АПК, по искане за отмяна на "П. К." ООД, на основание чл. 239, т. 1 АПК, е отменил решение 5872/17.05.2016 г. по адм. д. № 10481/2015 г. по описа на Върховния административен съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг петчленен състав на този съд. При новото разглеждане на делото настоящият петчленен състав на втора колегия на Върховния административен съд намери следното: За да постанови отхвърлителното оспорването решение, тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че обжалваното решение на Министерски съвет за предоставяне на концесия е издадено от компетентен орган в съответствие с административнопроизводствените правила и материалния закон, въз основа на влязло в сила решение № БР-02-ПР/2011 г. на директора на РИОСВ Б., че за инвестиционното предложение не следва да се извърша ОВОС, косвеният контрол върху което в съдебното производство по оспорване решението за предоставяне на концесията е недопустим. Касационна жалба, подадена срещу първоинстанционното решение, е неоснователна. Противно на изложеното в нея, решението е постановено от съдебен състав, по отношение на който не се установяват пречки за разглеждане на делото. Доводът за основателни съмнения в безпристрастността на съдебния състав не намира опора в данните по делото. Обстоятелството, че този състав е постановил прекратително поради недопустимост на оспорването определение по делото, отменено от петчленен състав на Върховния административен съд, по аргумент от чл. 22, т. 5 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, приложим на основание чл. 144 АПК, не е пречка този състав да постанови съдебен акт по същество на спора. По делото липсват данни, не се твърдят и от касатора релевирани в първоинстанционното производство конкретни факти, че по отношение на съдебния състав или отделен негов чл. са налице други обстоятелства, пораждащи основателно съмнение в безпристрастността му. За да бъде приложена разпоредбата на чл. 22, т. 6 ГПК вр. с чл. 144 АПК следва по делото да са установени конкретни факти от обективната действителност, указващи съмнения в безпристрастността на съда, които последният е пренебрегнал, без да изложи мотиви за това в съответствие с изискването на чл. 22, ал. 2 ГПК вр. с чл. 144 АПК. Не се установяват твърдяните от касатора нарушения на принципа на служебното начало по чл. 9 АПК. Административната преписка е приложена по делото в цялост, съдът е дал възможност на страните за становища по спора. В негово правомощие е била преценката по искането на оспорващите за назначаване на експертиза, която да бъде възложена на вещо лице еколог. Обосновано в тази връзка е приел, че формулираните въпроси към експертизата касаят законосъобразността на решение № БД-02-ПР/2011 г. директора на РИОСВ Б., че относно инвестиционното предложение на адресата на концесията не следва да се извършва оценка за въздействието върху околната среда. Това решение предхожда приемането на обжалваното решение на Министерския съвет за предоставяне на концесията, има характер на индивидуален административен акт, относно който липсват данни да е оспорен от заинтересувани лица, вкл. оспорващите, узнали за издаването му най-късно към датата на подаване на жалбата, предвид обсъждане на това решение в обстоятелствената й част. Обосновано в тази връзка тричленният състав е отказал назначаване на поисканата екологична експертиза като неотносима съм предмета на делото. Законосъобразен е и извода, възприет в мотивите на обжалваното решение, че косвен контрол на решението на директора на РИОСВ, вкл. и относно валидността му, е недопустим в производството по оспорване решението за предоставяне на концесията. В допълнение следва да се посочи, че в съдебноадминистративното производство разпоредбата на чл. 17, ал. 1 ГПК за инцидентен съдебен контрол за валидност на административните актове е неприложима. Този извод следва от разпоредбата на чл. 149, ал. 5 на приоритетно приложимия АПК, предвиждаща изрично възможност за оспорване на административните актове с искане за обявяване нищожността им без ограничение във времето. До обявяването му за нищожен по реда на АПК административният акт се ползва със стабилитет и следва да се зачита действието му. Съгласно чл. 5, ал. 2 и ал. 3 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ актът за държавна собственост е официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона и няма правопораждащо действие, предвид което съставянето на Акт № 1213/8.08.2011 г. след датата на инвестиционното предложение не обосновава незаконосъобразност на обжалваното решение за предоставяне на концесията, нито доказателствената му сила може да бъде оспорвана в настоящето производство. С оглед изложеното и извършената проверка по чл. 218, ал. 2 АПК за съответствие на решението с материалния закон, налага се извод за постановяване на обжалваното решение в отсъствие на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което това решение следва да бъде оставено в сила. По претенцията на ответника "П. К." ООД за разноски: Пред настоящата инстанция стараната е представила списък по чл. 80 ГПК вр. с чл. 144 АПК за сторените разноски пред всички съдебни инстанции, както следва: 4800 лв платено адвокатско възнаграждение в производството по адм. д. № 13321/2014 г. по описа на ВАС, тричленен състав; 4800 лв платено адвокатско възнаграждение в производството по адм. д. № 10481/2015 г. по описа на ВАС, петчленен състав; 4800 лв платено адвокатско възнаграждение и ДТ в размер на 25 лв. в производството по адм. д. № 12132/16 г. на ВАС, седемчленен състав; 4800 лв платено адвокатско възнаграждение в настоящето производство. Общо претендираните разноски са в размер на 19225 лв. Претенцията е частично основателна. Деловодните разноски се присъждат ако са поискани от страната най-късно до приключване на последното съдебно заседание в съответната инстанция и ако са доказани с надлежни писмени доказателства- договор за правна защита и съдействие, с чиято изрична клауза е удостоверено заплащането на договореното адвокатско възнаграждение, фактура или друг банков документ, ако заплащането е извършено по банков път. Ответникът "П. К." ООД, във всички проведени съдебни производства по оспорването срещу решение № 499/11.07.2014 г. на Министерския съвет, е правил искания за присъждане на разноски. С отхвърлителното оспорването решение по адм. д. № 13321/2014 г. по описа на ВАС тричленният състав на пето отделение не се е произнесъл по искането за разноски. Предвид това настоящата инстанция не следва да се произнася по това искане, а страната следва да ползва процесуалния ред по чл. 248 ГПК вр. с чл. 148 АПК. В касационното производство по адм. д. № 10481/2015 г. по описа на ВАС, петчленен състав, разноски са претендирани, без доказателства за реалното им извършване. В производството по отмяната по адм. д. № 12132/2016 г. по описа на ВАС, седемчленен състав, искателят "П. К." ООД е представляван от адвокат с уговорено съгласно Договор за правна защита и съдействие от 8.08.2016 г. адвокатско възнаграждение в размер на 4800 лв с ДДС, платимо по банков път /л. 7/. Искането за разноски е своевременно, представена по делото е фактура, удостоверяща плащането и списък по чл. 80 ГПК вр. с чл. 144 АПК. Внесена за производството е ДТ в размер на 25 лв. Разноските са в общ размер 4825 лв. Решението на седемчленния състав съдържа указание за присъждането им с крайния съдебен акт. В настоящето производство по адм. д. № 3645/2017 г. по описа на ВАС претенцията за разноски не е подкрепена с доказателства за реалното им извършване. При горните установявания настоящият петчленен състав намира, че следва да се произнесе единствено по разноските за производството по отмяна - адм. д. 12132/2016 г. Разходът за ДТ и процесуална защита в размер общо на 4825 лв. е надлежно доказан, искането е своевременно. С оглед направеното от защитата на касатора Й. възражение за прекомерност на претенцията за разноски и фактическата и правна сложност на делото по искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК разходът за адвокатско възнаграждение следва да бъде редуциран до размера от 2400 лв и на "П. К." ООД се присъдят разноски за това производство в размер на 2425 лв. Воден от изложеното, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия