Решение № 6672 от 16.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8959/2012 г.
ВАСIII отделение16.05.2013 г.докладчик Светлана Борисова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 1359/22.05.2012 г. по адм. д. № 2475/2011 г. по описа на Административен съд - Варна. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд в друг състав. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 6672 от 16.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8959/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - София, чрез процесуалния представител Таня Иванова, против решение № 1359/22.05.2012 г. по адм. д. № 2475/2011 г. по описа на Административен съд - Варна. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Излага доводи, че оспореният Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/3262 от 10.04.2011 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е издаден от компетентен орган. Позовава се на Закона за подпомагане на селскостопанските производители, който възлага на Разплащателна агенция да предприема необходимите действия по събирането на недължимо платени или надплатени суми по схеми за плащания и проекти, финансирани от европейския и държавния бюджет - чл. 27, ал. 3 от закона. Функциите на разплащателна агенция се изпълняват от ДФ "Земеделие". Съгласно чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е изпълнителен директор и на Разплащателна агенция и я представлява. На основание чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" изпълнителният директор може да делегира част от предоставените му от Управителния съвет правомощия за вземане на решения и сключване на договори за финансово подпомагане на заместник изпълнителния директор и на административните директори на областни агенции. В случая е налице както решение на УС на фонда, обективирано в Протокол № 17 07.04.2011 г., така и заповед № 01-РД/1288/08.04.2011 г. на изп. директор на ДФ "Земеделие", с която правомощието по издаване на АУПДВ е делегирано на заместник изпълнителния директор. С оглед на изложените доводи прави искане да бъде отменено обжалваното решение и бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага твърдения, че са законосъобразни изводите на съда за издаване на оспорения акт от некомпетентен административен орган. Актът е издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" въз основа на заповед на изпълнителния директор на фонда, с която е делегирал правомощията си да подписва уведомителните писма по схемите за директни плащания. Съгласно чл. 20, т. 5 и чл. 20а от ЗПЗП единствено изпълнителният директор ръководи Разплащателна агенция и законът не предвижда възможност той да делегира тези правомощия на заместник изпълнителния директор. Поради това към момента на издаване на заповедта, изпълнителният директор не е имал законова възможност да делегира правомощията си на своя заместник. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, съдът е обявил нищожността на Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-2600/3262 от 10.04.2011 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който по отношение на "Агробулс" ООД, със седалище гр. Варна, е установена недължимо платена сума за недопустими за подпомагане площи в размер на 12 797,65 лв. за кампания 2009 г. по подадено заявление за единно плащане на площ с УИН 03/300609/25703. Съдът е приел, че съгласно чл. 20, т. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ оправомощеният орган, който следва да се произнесе с акт за установяване на публично държавно вземане, е изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", действащ в качеството и на изпълнителен директор на Разплащателна агенция. Специалният Закон за подпомагане на земеделските производители не съдържа норма, даваща възможност на компетентния орган да делегира това свое правомощие. Управителният съвет на ДФ "Земеделие" няма изрично предвидена компетентност да издава актове за събиране недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет. С оглед на това решението на УС по протокол № 17 от 07.04.2011 г., с което е дал съгласие изпълнителният директор да делегира правомощията си, не е породило правни последици. Първоинстанционното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Касационната инстанция не споделя съображенията на административния съд за липса на компетентност на издателя на оспорения административен акт. Съгласно чл. 27, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители, вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Съгласно чл. 166 от ДОПК установяването на публични вземания се извършва по реда и от органа, определен от съответния закон. Ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акта за публично вземане, който се издава по реда на издаване на административен акт, предвиден в АПК. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. ЗПЗП не определя правила за установяване на публичните държавни вземания, нито орган, който да е компетентен да издава актове с такова съдържание. Поради това съгласно чл. 166, ал. 2, предл. 2 от ДОПК изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е определил органа, който следва да издава актове за установяване на публични държавни вземания. Със заповед № 01-РД 81288/08.04.2011 г. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е възложил на заместник изпълнителния директор Свилен Костов да издава АУПДВ по схемите и мерките за директни плащания. В този смисъл не е налице делегиране на правомощие, независимо от отразеното в заповедта. Правомощието за издаване на Актове за установяване на публични задължения не се извежда от общата компетентност на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Това е специфична функция, която действително не е уредена в ЗПЗП. При отсъствието на норма, която да урежда това правомощие, компетентен да издава актове за установяване на публични държавни вземания е органът, който е бил определен по реда на чл. 166, ал. 2, предл. 2 от ДОПК. Поради тези съображения настоящата инстанция намира, че съдът неправилно е приложил материалния закон. Оспореният акт е издаден от компетентен орган в рамките на неговите правомощия. Поради това, че съдът не е извършил съдебен контрол на процесуалната и материална законосъобразност на административния акт по останалите възражения в жалбата, решението му следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, т. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,