Решение № 326 от 10.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10618/2012 г.

Решение № 326 от 10.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10618/2012 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Многопрофилна болница за активно лечение Свети Иван Рилски" ЕООД (МБАЛ "Св. Ив. Рилски"), гр. Дупница, подадена от нейния процесуален представител по пълномощно адвокат Десислава Миладинова Златкова от гр. Кюстендил, срещу решение № 126 от 25.06.2012 г. по адм. дело № 125/2012 г. на Административен съд - гр. Кюстендил. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна. От данните по делото е видно, че на 20.03.2012 г. длъжностни лица при Районна здравно осигурителна каса (РЗОК) - гр. Кюстендил с участието на служител на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) са извършили проверка в МБАЛ "Св. Иван Рилски" за изпълнението на договора за болнична помощ по клинични пътеки. За резултатите от проверката е изготвен констативен протокол № 2, в т. I на който са отразени 4 констатации за допуснати идентични нарушения по клинична пътека № 8 (КП 8) "Диабетна полиневропатия". Според лекарите - контрольори в тези случаи не са спазени индикациите за хоспитализация, защото нивото на кръвната захар не е било стабилизирано преди приемането на всеки от четиримата пациенти за болнично лечение (нива на кръвната захар съответно 17,3 mmol/l, 17,08 mmol/l, 15,2 mmol/l и 14,5 mmol/l) и това представлява нарушение на чл. 169, ал. 1, т. 1, чл. 174 и приложение № 16 от Националния рамков договор за медицинските дейности 2012 г. (НРДМД 2012) във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 2 и 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Въз основа на тези констатации са изготвени Акт за установяване на административно нарушение № РД-20-97 от 30.03.2012 г. и Протокол за неоснователно получени суми № РД-20-105 от 30.03.2012 г., връчени на същата дата на управителя на МБАЛ "Св. Ив. Рилски". Въз основа на акта за установяване на административно нарушение директорът на РЗОК е издал наказателно постановление № РД-20-97 от 21.04.2012 г., с което за всяко от описаните в акта 4 идентични нарушения е наложил на болницата санкция в размер на 200 лв. Наказателното постановление е връчено на управителя на 25.04.2012 г., който го е оспорил пред Районен съд - гр. Дупница със жалба вх. № РД-20-97 от 03.05.2012 г. (по регистъра на РЗОК). Въз основа на протокола за неоснователно получени суми и на основание чл. 76б ЗЗО и чл. 200, предл. второ НРДМД 2012 директорът на РЗОК е издал писмена покана № РД-20-105 от 21.04.2012 г., с която е започнал производство за принудително събиране на сумата 720 лв., която според него е била неоснователно получена от МБАЛ "Св. Ив. Рилски" в процесните 4 случая. Писмената покана също е била връчена на управителя на МБАЛ на 25.04.2012 г., който е оспорил нейната законосъобразност пред Административен съд - гр. Кюстендил с жалба вх. № РД-20-105 от 08.05.2012 г. (по регистъра на РЗОК). С посоченото по-горе решение Кюстендилският административен съд е отхвърлил тази жалба като неоснователна. Към решението са изложени подробни мотиви, в които съдът задълбочено и обстойно е обсъдил и изразил становище по всеки довод, инвокиран с жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, напълно споделя изразеното от Кюстендилския административен съд становище по тълкуването и прилагането на чл. 76б, ал. 2 ЗЗО, но с допълнението, че последваща отмяна на наказателното постановление е ново обстоятелство по чл. 239, т. 1 АПК и основание за отмяна на съдебното решение. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, обаче не споделя изразеното от Кюстендилския административен съд становище, че е ирелевантно за отговорността на жалбоподателя обстоятелство, че КП 8, като част от приложение № 16 към НРДМД 2012 г., е обнародвана в "Държавен вестник" и публикувана на интернет страницата на НЗОК значително след хоспитализацията на пациентите в процесните 4 случая, осъществена съответно на 9, 10, 18 и 30 януари 2012 г. Основателен е доводът на лечебното заведение - жалбоподател, че до обнародването на новата КП 8 то е осъществявало дейността си по правилата на КП 8 за 2011 г. и щом като в тази КП няма изискване за хоспитализиране само при индивидуално стабилизирано ниво на кръвната захар на съответния пациент, то не е допуснало нарушение на правилата за хоспитализиране и са налице условията на чл. 200 НРДМД 2012 г. за заплащане на клиничната пътека в процесните 4 случая. По аргумент от чл. 14, ал. 3 от Закона за нормативните актове наказателна, административно - наказателна, дисциплинарна или имуществена санкция не може да бъде обусловена от обратно действие на нормативен акт, защото в момента на деянието не е съществувала правна норма, която да го характеризира като противоправно и наказуемо, респ. липсата на правна норма (правило), което да бъде нарушено, изключва наличието на деликт. До публикуването на КП 8 за 2012 г. на интернет страницата на НЗОК (поне), съобразеното с изискванията на КП 8 от 2011 г. поведение на МБАЛ "Св. Ив. Рилски" не е противоправно и поради това не са налице условията на чл. 200 НРДМД 2012 г. за удържане на изплатените по тази КП суми. НРДМД 2012 г. е обнародван в "Държавен вестник" бр. 3 от 10.01.2012 г. Според § 15 от неговите преходни и заключителни разпоредби неразделна част от него са общо 24 приложения, в т. ч. приложение № 16 "Клинични пътеки", които се подписват от страните по договора, обнародват се в притурка към "Държавен вестник" и се публикуват на официалната интернет страница на НЗОК. В бр. 3 от 10.01.2012 г. на "Държавен вестник" такава притурка няма. В тежест на директора на РЗОК е било да установи в хода на първоинстанционното съдебно производство на коя дата приложение № 16 на НРДМД 2012, и в частност КП 8 от това приложение, са били публикувани поне на интернет страницата на НЗОК (арг. чл. 170, ал. 1 АПК). Неизпълнението му има за последица необоснованост и поради това незаконосъобразност на извода, че е налице основание по чл. 200 НРДМД 2012 г. за удържане на неоснователно изплатени суми. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е основателна, а оспореното с нея решение на Административен съд - гр. Кюстендил е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и следва да бъде отменено. На основание чл. 221, ал. 1 АПК делото следва да бъде решено по същество като оспорената от МБАЛ писмена покана бъде отменена - директорът на РЗОК не е доказал, че приложение № 16 на НРДМД 2012 г. и в частност КП 8 за 2012 г. са били публикувани поне на интернет страницата на НЗОК през м. януари 2012 г. На НРДМД 2012 г. е придадена обратна сила (§ 2 от преходните и заключителни разпоредби), но това обстоятелство не може да обуслови налагането на санкции за времето от 01.01.2012 г. до обнародването, респ. до публикуването на приложение № 16 и в частност на КП 8 за 2012 г., ако извършените в този период от време медицински дейности са съобразени с правилата на НРДМД 2011 г. и неговото приложение № 18 "Клинични пътеки" (в частност КП 8 за 2011 г.). Не са липсващи тези индикации за хоспитализация, които все още не са доведени до знанието на лицата, задължени да ги спазват. Затова в случая не е била налице предпоставката по чл. 200 НРДМД 2012 г. за удържане на неоснователно заплатени суми - процесните 4 случая са съобразени с изискванията на КП 8 за 2011 г. и поради това не са отчетени и заплатени КП при липсващи индикации за хоспитализация. Незаконосъобразно основаната на посоченото правило писмена покана е недействителна (унищожаема) като материално незаконосъобразен административен акт. Поради липса на искане за присъждане на разноски този въпрос не се обсъжда. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,