Решение № 6134 от 7.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1376/2012 г.

Решение № 6134 от 7.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1376/2012 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ренада Константинова Константинова-Антова и Любен Константинов Константинов, двамата от гр. София, срещу решение № 541/13.12.2011 г., по адм. дело № 217/2011 г. на Административен съд - Велико Търново, II състав, с което по жалбата им срещу заповед № СА-02-11-2/8.02.2011 г. на областния управител на област Велико Търново, за одобряване на плана на новообразуваните имоти на земеделски земи за кадастрални единици № № 78 и 80 в землището на гр. Свищов, местност "Стъклен", област Велико Търново, същата е отменена в частта относно новообразувани имоти № № 417.11 и 417.17, с дадени в мотивите указания само 160 кв. м от площта на последния имот, да бъдат присъединени към имот 417.11, отреден за жалбоподателите, в качеството им на реституирани собственици на имот, възстановен в територия по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ съгласно решение № 0870А/5.11.2003 г. на ОСЗГ - Свищов. Касаторите навеждат доводи за неправилността на съдебния акт в частта, в която оспорването им е прието за неоснователно /относно разликата до цялата площ на имот 417.17/, като необоснован и постановен в нарушение на административнопрозводствените правила и приложимия материален закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което молят настоящия състав да го отмени в тази част и да постанови друго решение по съществото на спора, като уважи изцяло жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство и им присъди направените по делото разноски. Ответникът - областен управител на област с административен център Велико Търново, в писмен отговор и становище по съществото на спора, моли съда да отхвърли касационната жалба, като неоснователна по изложени съображения за правилността на първоинстанционното решение. Заинтересованите страни Филип Рафаилов Филипов и Мария Рафаилова Михайлова, двамата от гр. Свищов, редовно призовани, не изразяват становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирани лица в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за основателна, по следните съображения: Първоинстанционното производство е образувано по жалбата на Ренада Константинова Константинова-Антова и Любен Константинов Константинов, срещу заповед № СА-02-11-2/8.02.2011 г. на областния управител на област Велико Търново, с която на основание § 4к, ал. 6 ПЗР ЗСПЗЗ е одобрен плана на новообразуваните имоти на земеделски земи за кадастрални единици № № 78 и 80 в землището на гр. Свищов, местност "Стъклен", област Велико Търново. Жалбоподателите претендират отмяната й в частта относно новообразувани имоти № № 417.11 и 417.17, като в подадените от Любен Константинов молби съответно от 18.04.2011 г., 27.06.2011 г., 5.10.2011 г., 17.10.2011 г. и 14.11.2011 г. и изявленията му в проведените открити съдебни заседания, многократно е уточнявано, че техният баща и пряк наследодател Константин Стефанов Константинов се легитимира по представените по делото документи, като собственик на имот в м. "Стъклен" в землището на гр. Свищов с обща площ от 11.8 дка, 6 дка от които придобити по силата на покупко-продажба, по нотариален акт № 173, регистър 233, дело № 244/1933 г., том I, а останалите 5.8 дка - по наследяване от неговия баща д-р Стефан Константинов и доброволна делба, видно от крепостен акт и протокол от 18.01.1948 г. по гр. дело № 25/1948 г. на ОкС - Свищов. В резултат осъществена продажба на част от горепосочения имот, същият е останал с площ от 8.3 дка, 6.866 дка от която са включени в новообразувани имоти № № 417.11 /с площ по ПНИ 5.840 дка/ и 417.17 /с площ 1.026 дка/, последният записан на бивш ползвател Рафаил Рафаилов - наследодателят на заинтересованите в касационното производство лица. Независимо, че съгласно решение № 0870А/5.11.2003 г. на ОСЗГ - Свищов, възстановената на наследниците на Константин Стефанов Константинов земя е с площ от 6 дка, обособеният за реституираните собственици имот е с по-малка площ. Отделно от това, жалбоподателите заявяват, че са претендирали пред ОСЗГ възстановяването само на една част от имота, собственост на наследодателя им, тъй като са разполагали само с нотариалния акт от 1933 г., както и че до момента са във владение на целия имот и сградата, осъществена в северозападната му част. Считат, че отреденият им по ПНИ имот следва да включва общата площ от 6.866 дка на новообразувани имоти № № 417.11 и 417.17, граничеща с път и отговаряща на изискванията на чл. 28 ППЗСПЗЗ за обособяването й в самостоятелен новообразуван имот. Административният съд по същество е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Прието е, че жалбоподателите по делото се легитимират като наследници по закон на Константин Стефанов Константинов /роден през 1902 г. и починал през 1976 г./, а оттам и като реституирани собственици на имот с площ от 6 дка в местност "Стъклен" в землището на гр. Свищов, съгласно решение № 0870А/5.11.2003 г. на ОСЗГ - Свищов за възстановяване на земеделска земя в съществуващи /възстановими/ стари реални граници. Обсъдено е приобщеното към доказателствения материал по делото, заключение на вещо лице по СТЕ, въз основа на което е прието, че разликата между площта на имота, описан в решението на ОСЗГ /6 дка/ и тази на отредения им по ПНИ имот 417.11 /5.840 дка/, се дължи на използваните при изготвяне на плана аерофото снимки, респективно на неправилно заснемане на имота, което може и следва да бъде компенсирано чрез изместване на източната му граница и включването към площта му на още 160 кв. м от тази на съседния имот 417.17. В решението по делото изрично е прието, че останалите претенции, обективирани в жалбата и многобройните молби на Любен Константинов, са неоснователни, тъй като "не се оправдават от данните по делото" и "не намират опора в закона". В тази връзка е направен необоснован извод, че като собственик на имот по нотариален акт № 173/1933 г. се легитимира Стефан Константинов, а не синът му Константин Константинов, а оттам и че последният се легитимира с представените по делото документи, като бивш собственик само на имот, предоставен му в дял по приложения по делото протокол за доброволна съдебна делба - лозе от 6 дка в м. "Стъклен" в землището на гр. Свищов, възстановен на наследниците му съгласно решение № 0870А/5.11.2003 г. на ОСЗГ - Свищов. По мотиви, че към имота, отреден за жалбоподателите, следва да бъде приобщена само част от 160 кв. м от площта на имот 417.17 и без да обсъжда останалите включени в предмета на делото, твърдения и възражения, съдът е приел оспорването за частично основателно и отменил ПНИ в атакуваната част, с дадени изрични указания за присъединяване само на горепосочената част от площта на имот 417.17, към новообразуван имот 417.11. Постановеното решение в частта, в която е прието за неоснователно оспорването на ПНИ относно площта на имот 417.17, надвишаваща 160 кв. м, е необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено. Между страните по делото не е имало спор и от данните по делото се установява, че жалбоподателите са наследници по закон на Константин Стефанов Константинов, на които е признато правото на собственост върху лозе с площ 6 дка в м. "Стъклен" в землището на гр. Свищов, съгласно решение № 0870А/5.11.2003 г. на ОСЗГ - Свищов. Съдът не е съобразил и обсъдил обстоятелството, че по делото са приобщени два екземпляра от горепосоченото решение, с различно съдържание, като в този, заверен от жалбоподателя за вярност с оригинала е отразено, че възстановеният на наследниците на Константин Стефанов Константинов имот, е заявен от тях и установен по нотариален акт № 173/1933 г., /по който като купувач се легитимира именно бащата на касаторите, а не Стефан Константинов, в какъвто смисъл е направената в мотивите на съдебното решение, фактическа констатация/. Наред с горното съдът не е изследвал наведените от Любен Константинов твърдения, че наследниците на Константин Константинов се легитимират като собственици и владеят имот с по-голяма площ, от тази, отредена им по ПНИ и включена в новообразуван имот 417.11, както и от възстановената им съгласно решение на ОСЗГ, тъй като собствените на баща им имоти в местността "Стъклен", след продажбата на част от тях, са с обща площ в размер на 8.3 дка, която не е включвана в ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, и ведно с осъществената в нея сграда, се ползва от тях, в различни граници от тези на отредения им по ПНИ имот. Съобразно заключението на вещото лице по допуснатата по делото задача на съдебно-техническа експертиза, съдът е приел за установено, че за възстановения на наследниците на Константин Константинов съгласно решение № 0870А/5.11.2003 г. на ОСЗГ - Свищов, имот с площ 6 дка, е отреден новообразуван имот 417.11 с площ 5.840 дка, като съществува вариант посредством изместване на източната му граница, към него да бъдат приобщени още 160 кв. м - част от площта на съседния имот 417.17, с което да им бъде предоставена в пълен размер признатата от ОСЗГ площ. Така посоченият вариант е възприет от решаващия състав, без в негова подкрепа да са изложени каквито и да било съображения, още по-малко - да е изследвано наличието на основание за отреждането на останалата част от площта на имот 417.17 за ползвателя Рафаил Рафаилов, относно който по делото не са събрани доказателства, че е преобразувал правото си на ползване в право на собственост при условията на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ. Следва да се отбележи, че сами по себе си документите, приложени на л. 72 и 73 от първоинстанционното дело, не налагат извод в обратен смисъл. При липсата на категорични данни относно това, релевантно за спора обстоятелство, неправилно съдът не е събрал всички необходими доказателства, въпреки предоставената му възможност за това по чл. 171 АПК. Допуснато е нарушение и по смисъла на чл. 168 АПК, съгласно който решаващият състав е длъжен да преценява законосъобразността на административния акт изцяло, включително като събира допустимите по ГПК доказателства и да дава указания на страните относно разпределението на доказателствената тежест в процеса и необходимостта от изясняване на обстоятелства, които са от съществено значение за решаване на делото. Съгласно разпоредбата на § 4к, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ за земите предоставени на граждани въз основа на актове по § 4, се изработват помощен план и план на новообразуваните имоти, а според ал. 4, съдържанието на плана на новообразуваните имоти по ал. 1 и редът за изработването му се определят с правилника за прилагане на закона. В плана на новообразуваните имоти се нанасят имотите на три категории лица - ползватели, на които по предвидения законов ред правото на ползване се е трансформирало в право на собственост чрез заплащане на цената на земята; бивши собственици на имоти или техните наследници, с признато от поземлената комисия или от общинската служба по земеделие и гори право на собственост върху земеделска земя, попадаща в територия по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ и настоящи собственици на имоти, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост - било като приобретатели от първите две категории, било на самостоятелно основание, като собственици на имоти, които никога не са били внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, т.е. тези, които никога не са изгубвали собственост. Предвид това, че в случая не е установено по категоричен начин дали Рафаил Рафаилов е придобил собствеността на предоставения му за ползване имот, както и че съдът не е изследвал дали на наследниците на Константин Стефанов Константинов следва да бъде отреден имот по ПНИ, в качеството им на лица от третата от горепосочените категории, отделно от имота, възстановен им съгласно решение на ОСЗГ, съдебният акт в атакуваната част е издаден без да са обсъдени всички твърдения и доводи на страните, при неизяснена фактическа обстановка и без да са събрани всички относими към преценката по съществото на спора доказателства, в резултат допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а оттам и необоснован е направеният от съда краен извод, че при одобряването на оспорената част от ПНИ, не са допуснати нарушения на чл. 28 ППЗСПЗЗ относно площта на имот 417.17, надвишаваща 160 кв. м и отредена за бивш ползвател. Поради това решението в тази му част следва да бъде отменено и върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, който да изследва налице ли са предпоставките за приобщаване на разликата над 160 кв. м от площта на новообразуван имот 417.17, към тази на имот 417.11. В тази връзка, при изследването на горепосочените обстоятелства, съдът следва да отчете, че при евентуално установена конкуренция на правата на ползвател с признато право на изкупуване на имота, и тези на собственик на имот в територия по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, придобит по силата на наследяване и доброволна делба, спорът може и следва да бъде разрешен по общия исков ред, едва след което да се претендира изменение на ПНИ при условията на § 4к, ал. 8, т. 1 ПЗР ЗСПЗЗ. Тъй като спорът не е изяснен от фактическа страна в резултат допуснато от съда съществено нарушение на процесуални правила, налице е основание за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при съобразяване с указанията дадени в настоящото отменително решение. Съгласно чл. 226, ал. 3 АПК по направените разноски следва да се произнесе съдът при новото разглеждане на делото. Поради това и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение