Решение № 174 от 18.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1627/2016 г.

Решение № 174 от 18.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1627/2016 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Владимир Йорданов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу въззивно решение от 1.02.2016 г. по гр. д. № 2041/2015 г. по описа на Бургаския окръжен съд, г. о., с което е отменено първоинстанционно решение на районен съд Несебър и вместо него е постановено друго, с което е допусната съдебна делба на поземлен имот с посочен идентификатор в [населено място] с площ 1050 кв. м., индивидуализиран в решението, между [фирма] и [фирма] при квоти 714/1050 ид. ч. и 336/1050 ид. ч. за [фирма]. Насрещната страна [фирма] оспорва основателността на касационната жалба. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу. Касационно обжалване е допуснато на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по материалноправния въпрос: допустима ли е съдебна делба на поземлен имот, в който има сграда в режим на етажна собственост, когато съсобствениците на поземления имот (земята, дворното място) притежават самостоятелни обекти в сградата - етажна собственост, който е разрешен в противоречие с ППВС 2/1982 г. (по някои въпроси на съдебната делба) т. 1, б. "е" вр. б. "г. " и с решение № 152/16.06.2009 г. по гр. д. № 216/2008 г., на ВКС, I г. о., по чл. 218а ГПК от 1952 г. (отм.), с които е прието (с ППВС), че не е допустима съдебна делба на парцели, в които е изградена етажна собственост и (с решението) че: съгласно разясненията в ППВС 2/1982 г. т. 1 б. "д" и "е" когато съсобственици на парцела са лица, които притежават самостоятелни обекти в съществуваща сграда в режим на етажна собственост или различни сгради в имота, делбата е недопустима, защото тази разделна собственост на сградите обуславя статут на обща част на мястото на основание чл. 38 ЗС. Само ако съсобственик на земята не притежава обект от построените в него сгради, тази част не представлява принадлежност по смисъла на чл. 98 ЗС и тогава делбата на терена е допустима. По правния въпрос настоящият състав споделя разрешенията на пленума на Върховния съд и на посоченото решение на ВКС по съображенията, които са изложени в тях. По съдържанието на въззивното решение: Районният съд е отхвърлил иска за делба, като е приел, че застроеното дворно място представлява обща част. Въззивният съд е приел следното: случаят не попада в хипотезата на приетото с ППВС 2/82 г., че е недопустимо извършването на съдебна делба на дворно място, в което е изградена сграда в етажна собственост по съображения на чл. 38, ал. 3 ЗС. Въззивният съд е приел извода, че с ППВС 2/82 г., в б. "е" с препращането към буква "г" се обоснова недопустимостта на делба на съсобствен парцел, в който има сграда - ЕС именно със законовата забрана да се делят общи части. Но когато се установи, че дворното място не съставлява обща част, същото може да бъде обект на делба. В случая има съществено различие между лицата, които са собственици на обекти в сградата - ЕС (поне 26, между които и страните по делото) и лицата, които са собственици на дворното място (2 - страните по делото). Поради това дворното място няма статут на обща част. По основателността на жалбата и на основание чл. 290 и сл. ГПК: Между страните по делото е спорен правният въпрос дали застроеното дворно място представлява обща част по смисъла на чл. 38 ЗС. Този въпрос е разрешен по различен начин от двете инстанции по същество. Настоящият състав намира за основателни доводите на жалбоподателя, че дворното място, чиято делба се иска, е обща част по смисъл на чл. 38 ЗС, тъй като то попада в хипотезата на разгледания по-горе правен въпрос: В урегулирания поземлен имот (УПИ) с площ 1 050 кв. м. е изградена сграда в етажна собственост, в която всеки от съсобствениците на дворното място (страните по делото) притежава в индивидуална собственост отделни обекти. Това, че останалите собственици на отделни обекти (които са придобили от първоначалните им индивидуални собственици - страните по делото) не притежават като принадлежност идеални части от дворното място, а право на строеж за обектите (право да ги държат), не променя положението на дворното място като обща част. Разделната собственост на обектите в етажната собственост обуславя статут на обща част на мястото на основание чл. 38 ЗС. В резюме: притежаваните от двата съсобственика идеални части от застроеното дворно място представляват принадлежност към притежаваните от тях самостоятелни обекти на собственост, които се намират в построената в етажна собственост сграда, поради което делбата на дворното място е недопустима. Изложеното се основава на следните фактически изводи: Между страните по делото е безспорно следното, което се установява и от доказателствата по делото: Дворното място, чиято делба се иска като самостоятелен обект на собственост отделно от построеното върху него, представлява урегулиран поземлен имот с площ 1 050 кв. м. То е застроено с пететажна сграда с два входа, в която се намират магазин и над 30 апартамента и студия, извън която са изградени басейн и 14 паркоместа и е извършено озеленяване. При изграждането на сградата в празното дворно място страните по делото са станали индивидуални собственици на отделните обекти в нея. По-късно страните по делото са прехвърлили отделни обекти на други лица със съответните на отделните обекти принадлежности, в които е включено право на строеж, без да прехвърлят идеални части от дворното място. От представената кадастрална карта (л. 16), ситуационна скица (л. 52) и скица на вещото лице (л. 93) е видно, че сградата заема голяма част от площта на дворното място, разположена е без отстъп от уличната регулационната линия и на известно разстояние от останалите три вътрешни регулационни линии. От приетото неоспорено заключение на съдебно-техническа експертиза (л. 86 и сл.) се установява още, че построената в дворното място въз основа на одобрен през 2006 г. проект сграда е с обща конструкция, на пет етажа и с два входа, с обща разгъната застроена площ 2123.79 кв. м., в незастроената част от дворното място са изградени басейн, паркинг с 14 паркоместа и озеленяване. В сградата са изградени магазин, 25 апартамента и 8 студия, първоначално придобити от страните по делото, впоследствие някои от тях прехвърлени на други субекти. От изложеното следва, че обжалваното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон - на правилото на чл. 38 ЗС. С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 293 ГПК това решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което искът за делба на дворното място, което представлява обща част на построената в него в етажна собственост сграда, да бъде отхвърлен съгласно изложените мотиви. С оглед изхода от спора искането на жалбоподателя за присъждане на направените в трите инстанции разноски в размер на 5 640 лева съгласно списък за разноски, от които 80 лева държавни такси, по 1 770 лева разноски за процесуално представителство за всяка една от трите инстанции и 250 лева възнаграждение на вещо лице в първата инстанция, е основателно и доказано с представените платежни документи и договори за правна защита и съдействие, в които е удостоверено уговарянето и заплащането на сумите. С оглед изхода от това производство, ответникът по касационната жалба няма право на разноски. Воден от горното и на основание чл. 293 ГПК съдът