Решение № 6 от 31.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3148/2016 г.

Решение № 6 от 31.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3148/2016 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Владимир Йорданов Образувано е по молба на Д. Д. К. с вх. № 1097047/08.10.2015 г. (на Софийски РС) за отмяна на влязло в сила решение от 10.08.2008 г. по гр. д. № 18344/2006 г. на Софийски районен съд, г. о., 28 с-в., на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. С решението молителят е осъден на основание чл. 38а ЗЖСК да предаде на А. И. З. владението на апартамент № 115, в блок 259, вх. к, ет. 2, находящ се в [населено място], на [улица], индивидуализиран в решението. Молителят твърди, че с влязла в сила присъда е установена неистинност на показанията на свидетеля Ж., на които е основано влязлото в сила решение, което е основание за отмяната му. Насрещната страна А. И. З. е подала отговор, с който поддържа, че молбата е неоснователна. Молбата за отмяна е допусната до разглеждане с определение № 245/01.11.2016 г. Д. на А. И. З., че молителят няма правен интерес от молбата за отмяна, поради това, че от 11.05.2008 г. тя не е чл. кооператор, няма взаимоотношения с ж. с. к, не владее и не е подавала молба за издаване на изпълнителен лист, е неоснователен. Твърдените факти имат значение за нейния правен интерес да проведе иск по чл. 38а ЗЖСК срещу молителя, ако влязлото в сила решение бъде отменено, не за правния интерес на молителя да иска отмяна на влязлото в сила решение, с което искът срещу него е уважен, като неправилно поради порок, визиран в чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. По основателността на молбата настоящият състав намира следното: Решението, чието отмяна се иска е постановено на 10.08.2008 г. По делото молителят е призован по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК (отм.) и му е назначен особен представител, който го е представлявал по делото и на когото решението е съобщено. Решението не е обжалвано от страните и е влязло в сила на 14.10.2008 г. От мотивите на решението е видно следното: Съдът е приел, че особеният представител на ответника (молителя в настоящото производство) оспорва иска и твърди, че ответникът владее процесното жилище на основание, годно да го направи собственик, а именно давностно владение и че събраните по делото доказателства го потвърждават. Съдът е приел, че процесуалният представител на ответника не оспорва представените доказателства, не сочи начална дата на владение, нито доказателства. От фактическа страна съдът е приел, че (дословно) "от показанията на свидетеля Ж., касиер на входа и събира членските вноски, както и че е виждал ответника да заключва процесния имот, но не знае дали живее там или не. От правна страна съдът е приел, че са налице предпоставките за уважаване на иска: установяване съществуването на ж. с. к., правото на собственост на кооперацията върху имота, качеството на член-кооператор на ищеца и фактът, че му е разпределено жилището. Съдът е приел също, че не се установява от ответника, че за период от 10 години отпреди датата на завеждане на делото - 30.10.2006 г. не е съществувал (вероятно е имал предвид, че не е установено да е съществувал) годен обект - завършен в груб строеж апартамент, който да бъде придобит по давност от ответника, поради което и следва да се приеме, че имотът е собствен на кооперацията. Крайният извод на съда е, че предвид изложеното, предявеният иск е основателен. От изложеното следва, че съдът е приел за безспорен между страните и за установен по делото факта, че ответникът упражнява фактическа власт върху процесния апартамент като владелец без правно основание, като е основал извода си и на показанията на свидетеля Ж.. От протокола от съдебно заседание, проведено на 26.05.2008 г. по делото (л. 79) е видно, че преди да разпита свидетеля, съдът е установил самоличността му както следва: Д. Н. Ж. с ЕГН [ЕГН ]. По искане на молителя настоящият състав е изискал и получил от СГС и от СРС заверени преписи от съдебно решение № 864 от 27.07.2015 г. по в. н. о. х. д. № 4991/2014 г. на СГС, н. о., II възз. с-в.. в което е отбелязано, че е окончателно и не подлежи на обжалване и потвърдената с него изцяло присъда от 19.09.2014 г., постановена по н. о. х. д. № 1588/2013 г. по описа на СРС, н. к., 19 с-в., с която Д. Н. Ж. е осъден за извършено престъпление по чл. 290, ал. 1 НК (лъжесвидетелстване). От присъдата и от мотивите на решението, с което присъдата е потвърдена изцяло, е видно, че Д. Н. Ж. с ЕГН [ЕГН ], е признат за виновен в това, че на 26.05.2008 г. в [населено място], като свидетел по гр. д. № 18344/2006 г. на Софийски районен съд, г. о., 28 с-в., устно, отразено в протокол от съдебно заседание от същата дата, съзнателно потвърдил неистина, като заявил, че Д. Д. К. заключва апартамент № 115, находящ се в [населено място], [жк], ет. 2 и че го е виждал няколко пъти - за пръв път около 2014 г. и за последно няколко месеца преди 26.05.2008 г. и затаил истина, като заявил, че не може да знае дали Д. К. живее в този апартамент или не - престъпление по чл. 290, ал. 1 НК, поради което съдът го е осъдил на основание чл. 54, ал. 1 НК на три месеца лишаване от свобода, което наказание на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Настоящият състав намира, че от изложеното се установява осъществяване на основанието по чл. 303, ар. 1, т. 2 ГПК: по надлежен съдебен ред с влязла в сила присъда е установена неистинност на показанията на свидетеля Д. Н. Ж., дадени на 26.05.2008 г. като свидетел по гр. д. № 18344/2006 г. на Софийски районен съд, г. о., 28 с-в., от които съдът е приел в решението си от 10.08.2008 г. по делото за установено обстоятелството, че ответникът Д. Д. К. упражнява фактическа власт върху процесния апартамент № 115, за който срещу него е предявен иск по чл. 38а ЗЖСК. съдът е основал решението си на този факт, от което следва, че го е приел за релевантен за спора. Т. е. решенето е основано на престъпните деяния - лъжливите показания на свидетеля Ж.. Поради изложеното молбата за отмяна е основателна и следва да бъде уважена. Молителят претендира разноски. С оглед изхода от това производство и съгласно приетото с т. 4 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС разноските, направени от молителя в производство за отмяна на влязло в сила решение, когато молбата е уважена, се присъждат с решението по съществото на спора.. Ответната страна претендира разноски, но с оглед изхода от това производство няма право на такива. Воден от изложеното и на основание чл. 307 ГПК съдът