Решение № 5446 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14467/2015 г.
ВАСV отделение02.05.2017 г.докладчик т Йовка Дражева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5813/2.10.2015 г. по адм. д. № 7196/2015 г. по описа на Административен съд С.- град. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 5446 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14467/2015 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 от АПК. Образувано е по касационните жалби на Ж. Л. Б. и Комисия за защита на личните данни срещу решение по адм. д. № 7196/2015 г. по описа на Административен съд С. град. Касационният жалбоподател Ж. Л. Б. обжалва решението на съда в отхвърлителната част и иска отмяна с доводи за материална незаконосъобразност и съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради необсъждане на всички доказателства и оплаквания в жалбата. Твърди, че АССГ не се е запознал нито със социалната оценка, нито справката от имотния регистър, а АСП не е администратор на лични данни. Касационният жалбоподател Комисията за защита на личните данни оспорва решението в отменителната част с оплакване за необоснованост и материална незаконосъобразност. Молбата с вх. № 94жж 004/12.03.2013 г. няма характер на заявление за достъп до лични данни по смисъла на ЗЗЛД, защото е поискано предоставяне на копия от документи. Затова глава пета от ЗЗЛД е неприложима, чл. 28, ал. 1 от ЗЗЛД изрично посочва естеството на информацията, която следва да се предостави на лицето, сред които не попада исканата информация. Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, като взе предвид, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК от страни, спрямо които решението е неблагоприятно, намира същите за допустими. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: С решение № 5813/2.10.2015 г. по адм. д. № 7196/2015 г. по описа на Административен съд С.- град е отменено решение № Ж-201/2013 от 26.06.2015 г. на КЗЛД в частта, с което на основание чл. 38, ал. 2 вр. с чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД е оставена без уважение жалба с рег. № Ж-201/3.06.2013 г. за неизпълнение от страна на ДСП "О." на чл. 26 от ЗЗЛД. Със същото решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на Ж. Л. Б. против решение № Ж-201/2013 г. от 26.06.2013 г. на КЗЛД в останалата част. Административното производство пред КЗЛД е започнало по жалбата на Ж. Л. Б. до КЗЛД и наведени доводи за незаконно обработване на личните му данни от служители на СП"О." и директора на Дирекция социално подпомагане "О." към Агенция за социално подпомагане, които са събирали информация във връзка с негова молба-декларация в ДСП "О." от 3.08.2012 г. на Наредба № РД- 07-5/2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Второто оплакване, че е поискал с молба вх. № 94жж 004 от 12.03.2013 г. да му бъдат предоставени копия от справките от НАП и "СО" - Район "Подуяне", поискани на 25.10.2012 г. от Дирекция "Социално подпомагане" -О., но такива не са му предоставени. С решение № Ж-201/ от 26.06. 2013 г. КЗЛД е отхвърлила жалбата като неоснователна с доводи, че събираната от администрацията информация е във връзка с молбата на жалбоподателя от 3.08.2012 г. в хода на административно производство, а поисканите копия от документи не попадат в хипотезата на чл. 26 и 28 от ЗЗЛД. За да отхвърли жалбата на Ж. Л. Б. първоинстанционният съд е приел, че не е налице незаконно обработване на лични данни от Дирекция "Социално подпомагане" -О.. Уважена е жалбата и е отменено решението на КЗЛД частично относно непредоставена информация по чл. 26 от ЗЗЛД с довод, че молбата от 12.03.2013 г. има характер на заявление по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗЗЛД, по отношение на която има два отказа от 5.03.2013 г. и 26.03.2013 г., а ЗДОИ е неприложим. Решението е правилно. Постановено е при установена с допустими доказателства фактическа обстановка, при спазване на изискването за излагане на мотиви по наведените доводи и релеватни за спора факти. Обосновано съдът приема, че обработването на лични данни от страна на служителите и директора на Дирекция "Социално подпомагане" -О. е извършено при спазване на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД в хода на висящо административно производство от администратор по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗЗЛД, който като орган на държавна власт не е необходимо да се регистрира. Производството е започнало с молба-декларация на 3.08.2012 г. с искане за отпускане на целева социална помощ за отопление. Следват две заповеди на директора на СП-О. № П1-1172/27.08.2012 г. и № П1-1172/29.10.2012 г., отменени по реда на административния контрол с решение № РД01-372/24.09.2012 г. и решение № РД01-573/28.11.2012 г. на директора на Регионална дирекция "Социално-подпомагане" С.- град, като административната преписка е връщана за ново произнасяне. Третата заповед № П1-1172/12.12.2012 г. на директора на ДСП-О. също е оспорена по административен ред. Следователно в процесния период от време е налице висящо административно производство, в хода на което законно са обработвани лични данни на физическото лице с цел извършване на проверка дали са налице основанията на чл. 13 от Закона за социално подпомагане и чл. 10, ал. 1 от ППЗСП за отпускане на исканата социална помощ . Обосновано съдът приема, че с молбата от 5.02.2013 г. Ж. Л. Братанов е поискал предоставяне на достъп по реда на чл. 26 и сл. от ЗЗЛД до отнасящи се до него лични данни, събирани и обработвани от ДСП -О. като администратор и получени от НАП и Дирекция ПАМДТ в хода на административното производство. Формата за предоставяне на информацията е уредена в чл. 28, ал. 1 от ЗЗЛД, като т. 2 има предвид "съобщение в разбираема форма, съдържащо личните му данни, които се обработват, както и всяка налична информация за техния източник". Следователно като е приела, че не е налице сезиране по реда на чл. 26 и сл. от ЗЗЛД КЗЛД е постановила материално незаконосъобразно решение в тази част. Несъответстващото на изискванията на чл. 30 от ЗЗЛД заявление не означава, че защитата трябва да е по ЗДОИ, както неправилно приема комисията. В решението на съда е налице очевидна фактическа грешка, която не може да бъде отстранена по реда на касационното обжалване. В мотивите съдът е посочил, че решението на КЗЛД по жалбата във връзка с чл. 26 от ЗЗЛД следва да бъде върнато за ново произнасяне от КЗЛД, но в диспозитива няма произнасяне в този смисъл. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение