Решение № 12158 от 7.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 735/2023 г.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кмета на Столична община Район Слатина , подадена чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Дъбов, срещу Решение 6926 от 18.11.2022г., постановено по адм. дело 8599/ 2022г. по описа на Административен съд София- град (АССГ). В касационната жалба са развити съображения, че решението е неправилно, поради наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът моли да се отмени решението на АССГ и да се отхвърли жалбата срещу отказ за издаване на удостоверение за наследници, обективиран в Решение РСЛ22-ГР94-2658-5/ 23.08.2022г. на Кмета на Столична община Район Слатина , както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция. Ответникът- А. Радославов, в подаден писмен отговор оспорва касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила постановеното по делото решение и да му бъдат присъдени разноски за две инстанции. Прокурорът при Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба, като смята, че първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалваното решение на адм. съд е отменен отказ, обективиран в Решение РСЛ22-ГР94-2658-5/ 23.08.2022г. на Кмета на Столична община Район Слатина за издаване на удостоверение за наследници на Й. Мишак Радославова, родена на 31.05.1941г. в Република Полша, починала на 23.04.2022г. в гр. София. Наред с това делото е върнато, като преписка на кмета на Столична община Район Слатина за ново произнасяне по искане за издаване на удостоверение за наследници вх. РСЛ22-ГР94-2658/13.07.2022г., в 14 дневен срок от влизане в сила на решението и при изпълнение на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Столична община е осъдена да заплати на А. Радославов разноски в размер на 510 лева. Първостепенният съд е установил, че административното производство е започнало с искане с вх. РСЛ22-ГР94-2658/ 13.07.2022 г. за издаване на удостоверение за наследници на лицето Й. Мишак Радославова, починала на 23.04.2022г., полска гражданка, за което бил представен Акт за смърт 299/ 23.04.2022г. от Столична община Район Слатина. Бил представен личен регистрационен картон, удостоверяващ ЕГН и отразено семейно положение на починалата. В резултат с Решение РСЛ22-ГР94-2658-5/ 23.08.2022г. на Кмета на Столична община Район Слатина е обективиран отказ да бъде издадено удостоверение за наследници. В мотивите на отказа е посочено, че Й. Мишак Радославова е получила разрешение за постоянно пребиваване в Република България, но не е вписана в регистъра за населението по Закона за гражданската регистрация (ЗГР), към момента на настъпване на смъртта й, поради което за нея следвало да се предяви искане за издаване на европейско удостоверение за наследство пред Софийски районен съд. Административният съд е посочил, че Й. Мишак Радославова е полска гражданка, получила разрешение за постоянно пребиваване на територията на Република България по силата на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства (ДВ, бр. 97 от 2016 г., изм. - дв, бр. 34 от 2019 г.). От правна страна е счел, че оспореното писмо е издадено от компетентен орган Кмета на Столична община Район Слатина , на когото са възложени такива функции, съобразно чл. 2, ал. 1 от Наредба РД-02-20-6 от 24 април 2012г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. Съдът е констатирал противоречие на отказа с материалния закон, поради това, че за издаването на удостоверение за наследници в конкретния случай, е следвало да се установи, че лицето е подлежало на вписване в регистъра на населението и за същото има съставен акт за смърт. Приел за неправилен изводът на административния орган, че конкретният случай обхваща издаването на европейско удостоверение за наследство, каквото всъщност не е искането на заявителя. Обосновал извод, че са изпълнени предпоставките на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредба РД-02-20-6/ 2012 г. за издаване на удостоверение за наследници- съставен акт за смърт и към датата на смъртта починалото лице да е подлежало на вписване в регистъра на населението, съгласно чл. 3, ал. 2, т. 2, б. а от ЗГР. С тези мотиви съдът е уважил подадената жалба и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени в съдебния акт. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира решението за правилно. Съгласно ЗМСМА и Закона за гражданската регистрация кметът на общината е компетентен орган по гражданското състояние. Съгласно чл. 35 ЗГР кметът на общината е длъжностно лице по гражданското състояние на територията на общината. Според разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредба РД-02-20-6 от 24 април 2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, удостоверение за наследници в Р България се издава само за лица, които към датата на смъртта си са подлежали на вписване в регистъра на населението и за които има съставен акт за смърт. 3а наследодателя на жалбоподателя има издаден акт за смърт и извлечение от него е приложен по делото. Редът за вписване в регистъра на населението е уреден в Закона за гражданската регистрация и съгласно чл. 22, ал. 1 ЗГР, регистърът на населението се подържа в електронен вид, формира Национална база данни Население и се състои от електронните лични регистрационни картони на всички физически лица по чл. 3, ал. 2 от ЗГР. От това следва, че на вписване в регистъра на населението, воден в Р България, подлежат лицата по чл. 3, ал. 2 от ЗГР, а именно - всички български граждани и чужденците, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България. Посочените разпоредби са от редакцията на закона след 2011 г., поради което възражението на касационния жалбоподател, че след 2007г. чужденците с постоянно пребиваване в Р България не подлежат на вписване в регистъра на населението, не намира основание в закона. След като е установено по делото, че починалата Й. Мишак Радославова е имала статут на постоянно пребиваване в Р България и по отношение на нея има издаден акт за смърт, съгласно чл. 10, ал. 1 от посочената по-горе наредба, по отношение на нея са налице законовите предпоставки за издаване на удостоверение за наследници. От данните по делото е видно, че лицето е имало постоянен адрес в гр. София. Във връзка с възражението, че следва да бъде издадено Европейско удостоверение за наследство по чл. 627 ГПК, следва да се посочи, че това е различен по правната си природа документ, какъвто не е поискан от Кмета на Столична община- Район Слатина . Европейското удостоверение за наследство е документ, с който наследниците на едно лице доказват полагащото им се наследство в друга държава- членка на ЕС, когато починалото лице е живяло в чужбина и е придобило там имот. Същото не заменя удостоверението за наследници, което се издава в Р България за удостоверяване на качеството на наследник на едно лице в границите на държавата. Правилен е изводът на съда за отмяна на оспорения пред него отказ за издаване на исканото удостоверение. Не са налице касационни основания за отмяна на решението на Административен съд- София- град. При този изход на спора на касатора разноски не се следват. Такива се следват на ответника, като бъде осъден касационният жалбоподател да заплати сумата от 1000 лева, съгласно представен по делото Договор за правна защита и съдействие от 12.01.2023г. и разписка за получена сума от същата дата. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,