Решение № 8996 от 3.8.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9939/2020 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Начев, чрез процесуалния представител адв.А. Велев, срещу решение 373 от 17.07.2020 г. по адм.дело 525 по описа за 2015 г. на Административен съд - Хасково. С него е отхвърлена жалбата му срещу Уведомително писмо с изх. 02-260-6500/8633 от 26.09.2015 г. на зам.-изп.директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на оспорения акт, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - зам.-изп.директор на ДФ "Земеделие" не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл.218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е било Уведомително писмо с изх. 02-260-6500/8633 от 26.09.2015 г. на зам.-изп.директор на ДФ "Земеделие", с което е извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. В мотивите на съдебното решение е установена фактическата обстановка по спора, а именно, че земеделският стопанин е подал заявление за подпомагане на 17.04.2014 г., форма за физически лица, с приложени в табличен вид използвани парцели за 2014 г. в землищата на с.Долно съдиево и с.Селска поляна. За тях е заявил подпомагане по Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони (НР1) и Агроекологични плащания (АЕП). Заявлението е с УИН 26/070514/23192 при Разплащателната агенция. Подадено е Приложение за кандидатстване по мярка 214 "Агроекологични плащания" за 2014 г. След автоматична проверка на 17.04.2014 г. са констатирани несъответствия. Установено е в производството по издаване на акта, че за имот с кадастрален номер 22856-022-008, заявен от М. Начев друго лице, а именно Ф. Мустафа е заявил за подпомагане имот с идентичен кадастрален номер, като е констатирана застъпена площ. Няма данни за подаване на декларация за изясняване принадлежността на имотите. На жалбоподателя по повод така установената застъпена площ, относима към посочения имот е изпратено Уведомително писмо за площи, декларирани от повече от един кандидат. Същият на 11.09.2014 г. е подал Декларация за изясняване принадлежността на площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин, форма за физически лица. В нея изцяло е потвърдил размера и местоположението на установените двойно декларирани площи, заявени от него за подпомагане и предоставя документи, в изпълнение на чл.2а от Наредба 5 от 27.02.2009 г. условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Приложена е таблица на установените застъпвания с вписано потвърждение, договор за отдаване под наем на земи общинска собственост от 22.05.2012 г., вписан, както и списък с потвърдени кадастрални имоти, съставен и подписан от него, както и документи за тях. По делото е представена заповед РД 09-807 от 05.12.2014 г. на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен обновения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014, като част от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), актуализиран за 2014 г. чрез дешифракция (разчитане) на нова цифрова ортофотокарта (ЦОФК) на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2014 г., и чрез отразяване на резултатите от теренни проверки, проведени през годината от страна на областни и общински структури на Министерство на земеделието и храните. Специализираният слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014, заедно с база данни физически блокове, са предоставени на Разплащателната агенция за извършване на задължителни кръстосани проверки на подадените заявления за подпомагане за нея, съгласно чл.37, ал.2 и чл.43, ал.2 от Закон за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). М. Начев е подал възражение по повод обхвата на актуализирания специализиран слой и е поискал преразглеждане в частта, относима към посочените в таблицата земеделски парцели, за които е установено несъответствие между декларираната площ и тази в добро състояние. По повод на него е получил отговор, а именно писмо изх. 94-3253 от 29.05.2015 г. на министъра на земеделието и храните. Чрез това писмо земеделският производител е уведомен, че е била открита процедура за подаване и възражения срещу обхвата на проекта на специализирания слой, като окончателният вариант на специализирания слой е одобрен със заповед РД 46-287 от 06.03.2015 г. на същия министър. Тази последна заповед е била оспорена от лицето, като с влязло в сила решение 2471 от 25.02.2019 г. по адм.дело 11588 по описа за 2017 г. на ВАС, IV отд. след касационен съдебен контрол, жалбата му не е била уважена, като впоследствие е издаден и оспореният пред Административния съд - Хасково административен акт. При тази фактическа обстановка по спора съдът е направил извод, че актът е издаден от компетентен орган, съгласно чл.20а, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗПЗП и чл.10, ал.1, т.7 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие", а конкретно по делото и съгласно чл.20а, ал.4 от ЗПЗП, в приложимата редакция, и заповед 03-РД/323 от 11.03.2015 г. на изп.директор на фонда за делегиране на правомощия. Приел е също, че актът е издаден в изискващата се писмена форма и има съдържание съответстващо на чл.59, ал.2 от АПК. Също така е приел, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, по повод на което е основното възражение в първоинстанционното съдебно производство, така и в касационното производство по повод обжалването на съдебното решение. Правилно съдът е обосновал извод, че в случая са осъществявани административни проверки, което е видно от административната преписка и което е установено, и от заключението по съдебно-техническата експертиза, което е кредитирано от съда. В него съдебният експерт се е позовал на нормативноопределените проверки, като такива за допустимост на кандидата; проверки за допустимост на земеделските площи; кръстосани проверки между данните в заявлението и отделните регистри; кръстосани проверки между данните в отделните заявления и др. При това правилно съдът е посочил, че оспорената наддекларирана площ, недопустима за подпомагане е установена в резултат именно на тези извършени административни проверки. По повод доводът на жалбоподателя за неизвършване проверки на място е прието даденото обяснения от експерта в открито съдебно заседание от 19.06.2020 г., че при извършените специализирани теренни проверки са направени снимки от географските координати, на които се вижда, че проверяващите са посетили физическите блокове с процесните парцели, приети като недопустими площи, като към заключението са приложени копия от представени протоколи за осъществени теренни проверки (стр.204-216 от съд.досие). Съдът се е аргументирал, че проверките на място са само един от способите за проверка на подадени заявления за подпомагане, съгласно чл.37 от ЗПЗП, като същите не са задължителни, в какъвто смисъл се тълкува и чл.28, § 2 от Регламент (ЕО) 1122/2009 от 30 ноември 2009 г. Правилно в мотивите си съдът се е позовал и на разликата между административното производство по издаване акт (по чл.16г, ал.4 от Наредба 105 от 22.08.2006 г.за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол) за специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние", при което теренни проверки се извършват от служители на структурите на Министерство на земеделието и храните (областни дирекции "Земеделие" и общински служби "Земеделие"), като се осъществява и дешифракция на ЦОФК с цел оценяване на определен/и физически блок/ове и определяне на годна или негодна за подпомагане на площ в рамките на физическия блок, и производството по издаване на индивидуален административен акт по подадено заявление за подпомагане, като настоящото, при което се осъществява преценка на конкретни заявени парцели. В последното проверките се осъществяват от служители на Техническия инспекторат към ДФ "Земеделие", като една от целите в него е и правилно да се приложи предадения от МЗХ специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние", и той да се съобрази при изчисляване размера на плащанията за конкретния земеделски стопанин. Налице е разлика в в съдържанието на понятията теренни проверки и проверка на място. По делото също така е установено, че жалбоподателят е оспорвал такъв акт, видно от влязло в сила решение 2741 от 25.02.2019 г. по адм.дело 11588 по описа за 2017 г. на ВАС, IV отд., както беше посочено по-горе, който се явява задължителен . По повод извода на съда за материалната законосъобразност на оспорения пред него акт, то той също е обоснован съобразно събраните доказателства и доказателствени средства (съдебно-техническата експертиза). Налице е частично отказано подпомагане с оспорения акт и това е в съответствие с установения процент наддеклариране и санкционирана площ, като констатирани несъответствия от съдебния експерт са несъществени, не рефлектират и не водят до промяна на приетия с административния акт краен резултат. Също така следва да се посочи, че заключението по съдебно-техническата експертиза не е оспорено от жалбоподателя в първоинстанционното производство, съгласно реда и процедурата по чл.200 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК. Изразяване на несъгласие по отношение на заключението не представлява оспорване на същото като процесуално действие, което се осъществява по посочения начин. При така установеното от него наддеклариране в процент - 3.72 % за СЕПП, СПП и НР1, е отказано частично финансиране и е изчислена оторизираната сума в съответствие с разпоредбата на чл.58, ал.1 от Регламент (ЕО) 1122/2009 от 30 ноември 2009 г. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не следва да се присъждат. Съобразно изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,