Решение № 13410 от 16.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4801/2013 г.

Решение № 13410 от 16.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4801/2013 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Кърджали срещу решение № 21 от 14.02.2013 г. постановено по адм. дело № 211/2012 г. на Административен съд Кърджали. С него по протест на прокурор от Окръжна прокуратура Кърджали е прогласена нищожността на три решения на Общински съвет Кърджали - Решение № 115/28.11.2002 г., Решение № 397/20.04.2006 г. и Решение № 114/26.05.2011 г. В касационната жалба и в постъпили писмени бележки са развити доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът Окръжна прокуратура Кърджали и заинтересованата страна Зюлфи Исмаилов Хасанов, редовно призовани, не се явяват и представляват, и не вземат становища по касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Върховния административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, установен в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Кърджали е било образувано по протест на прокурор от Окръжна прокуратура Кърджали срещу три решения на Общински съвет /ОС/ Кърджали. С първото от тях - Решение № 115/28.11.2002 г., на основание чл. 7а от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество в Община Кърджали /Наредбата/ във вр. с § 4, ал. 1 от Закона за сдруженията за напояване /ЗСН/, Общински съвет Кърджали е дал съгласие да се отдадат под наем десет микроязовира, намиращи се на територията на Община Кърджали. С второто Решение № 397/20.04.2006 г., на основание чл. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/ и § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСН е дадено съгласие за удължаване с пет години срока на два договора за наем за четири микроязовира и е възложено на кмета на общината да извърши всички действия във връзка с удължаване сроковете на договорите за наем. А с третото Решение № 114/26.05.2011 г. на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и ал. 2 от ЗМСМА, чл. 14, ал. 7 от ЗОС, § 78, ал. 2 от ПЗР на ЗОбС, е дадено съгласие за удължаване с две години срока на един договор за наем за три микроязовири, и възложено на кмета на общината да сключи анекс за удължаване срока на договора. С обжалваното решение № 21 от 14.02.2013 г. постановено по адм. дело № 211/2012 г. на Административен съд Кърджали е прогласена нищожността и на трите решения на Общински съвет Кърджали. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че при вземане на процесните три решение на ОС Кърджали не са съществували законови основания за отдаване под наем на микроязовирите. Те не са могли да се отдават под наем, а предоставянето им за ползване е могло да стане само чрез концесия. Решенията на Общинския съвет са били приети при съществено противоречие с материално-правните разпоредби и като такива са нищожни. Обжалваното решение е правилно. В съдебната теория и практика се приема, че нарушение на материалноправния закон води до нищожност на административния акт тогава когато той е изцяло лишен от законово основание, при пълна липса на предпоставките на материалния закон. В случая първите две процесни решения на Общински съвет Кърджали са взети на основание § 4, ал. 1 от Закона за сдруженията за напояване вр. чл. 12, ал. 4 от ЗОбС /изм./, а третото - на основание чл. 14, ал. 7 вр. § 78, ал. 2 от ЗОбС. Тези основания са изцяло неприложими. Микроязовирите са публична общинска собственост съгласно чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОС, тъй като са определени като такива със закон - чл. 19, ал. 1, т. 4, б. "в" от Закона за водите /изм./. От този закон и по - конкретно от разпоредбата на чл. 20 от него следва, че такива обекти се предоставят на концесия. За първите две решения на ОС Кърджали е бил приложим реда за предоставяне на концесии по чл. 67 - чл. 75 (отм.) от Закона за общинската собственост във вр. с § 1, ал. 1 от Закона за концесиите (отм.). Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 (отм.) от ЗОС концесия се предоставя за водоеми от общинско значение. А за третото решение на ОС Кърджали е бил приложим реда на Закона за концесиите (ЗК), респ. чл. 13, ал. 1, т. 2 от него, съгласно който на концесия по реда на ЗК се предоставят обектите от обществен интерес - обекти, имоти или части от имоти - публична държавна или публична общинска собственост. За микроязовирите, за които е взето процесното решение, не е било налице предвиденото изключение в чл. 19, ал. 1, т. 4, б. "в" от Закона за водите - те да са с комплексен и значим характер по чл. 13, т. 1 от ЗВ /изм./ или да са включени в имуществото на търговско дружество или на сдружение за напояване. Разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР на Закона за сдружения за напояване /ЗСН/ е неприложима. Съгласно тази разпоредба ако до влизане в сила на закона няма сключени договори по § 3, ал. 2, до предявяването на искането по реда на § 3, ал. 3 язовирите и микроязовирите - публична общинска собственост, могат да се отдават само под наем по реда на чл. 12, ал. 4 от ЗОС след съгласуване с надзорния орган. Разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСН препраща към § 3 от ПЗР на ЗСН. Алинея първа от последния § от своя страна разписва, че сдруженията придобиват право на собственост върху обектите от хидромелиоративната инфраструктура, които са били включени в имуществото на прекратените организации по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Алинея втора от § 3 на ПЗР на ЗНС регламентира задължение за предаване на сдруженията за напояване на язовири по ал. 1, предназначени за напояване и представляващи елементи от напоителната система или нейна обособена част на територията на сдружението. В случая не е налице хипотезата на специалната правна норма на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСН, тъй като язовирите, предмет на оспорените решения няма данни да са били включени в имущество на прекратени организации по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ и не са били предназначени за напояване, тъй като са отдадени под наем за рибовъдна дейност. В случая действително ЗСН е специален по отношение на ЗОС и ЗВ, но приложното поле на специалния текст от ЗСН е обусловено от наличие на изчерпателно изброени кумулативни предпоставки, които в случая не са налице. При това положение реда за управление на имуществото, публична общинска собственост, е този предвиден в общия закон. Оспорените решения, с който за първите две в нарушение на чл. 69 от ЗОС (отм.) и за третото в нарушение на ЗК, е предвидено отдаване под наем на микроязовири, които по дефиницията на чл. 19 от ЗВ са публична общинска собственост и подлежат на концесиониране, е незаконосъобразно. Разпоредбите на чл. 14, ал. 7 вр. § 78, ал. 2 от ЗОбС са също неприложими. Налице е специален закон - чл. 19, ал. 1, т. 4, б. "в" и чл. 20 от Закона за водите, които следва да намерят приложение пред общите разпоредби на Закона на общинската собственост. Затова в случая е бил изцяло неприложим редът по § 4, ал. 1 от Закона за сдруженията за напояване вр. чл. 12, ал. 4 от ЗОбС /изм./ за първите две решения, и по чл. 14, ал. 7 вр. § 78, ал. 2 от ЗОбС - за третото решение. Съобразно това трите решения на ОС Кърджали са изцяло лишени от законово основание. Допуснато е такова съществено нарушение на материалния закон, което води до нищожност на постановените административни актове. В този смисъл е била и практиката по идентични дела както на настоящия състав, така е други състави на Върховния административен съд - решение по адм. д. № 14180/2012 г., IV отд.; решение по адм. д. № 12231/2012 г., VII отд.; решение по адм. д. № 10969/2012 г.; IV отд., решение по адм. д. № 14183/2012 г., IV отд.; решение по адм. д. № 10736/2012 г., IV отд.; решение по адм. д. № 15002/2012 г., IV отд. Настоящият състав не намира основания да се отклонява от тази практика. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевирани с касационната жалба пороци. Затова то следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,