Решение № 2845 от 24.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14974/2018 г.

Решение № 2845 от 24.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14974/2018 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 635/30.10.2018 г. по адм. дело № 532/2018 г., Административен съд – П. осъжда Българска агенция по безопасност на храните /БАБХ/-С. да заплати на С. Д. на основание чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител сумата 5 562 лв., представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, за период от 6 месеца - от 03.08.2015 до 03.02.2016 г., заедно със законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска- 29.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 460 лв. разноски. Решението е обжалвано с касационна жалба от БАБХ изцяло. Жалбоподателят твърди, че решението е постановено в противоречие с материалния закон закона и доказателствата и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не е уважено направеното от органа възражение за прихващане и не е съобразено действащото към момента на предявяване на иска законодателство. Моли решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд-П.. Респективно, желае да се постанови нов акт по същество, с който искът за заплащане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл да бъде частично отхвърлен- над сумата 3 708 лева до уваженият размер от 5 562 лева, чрез прихващане на изплатената от касатора сума от 1 854 лева, обезщетение по чл. 106, ал. 2 ЗДСл.. Претендира и присъждане на разноски и възнаграждение за юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Като взе предвид изложеното в жалбите и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срок и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна. Правилно съдът приема, че ищцата С. Д. има право на обезщетение по реда на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Установено е, че заповед № 0 СОС-112/29.05.2015 г. на Изпълнителния директор на БАБХ, с която служебното правоотношение на Делчева е прекратено, е отменена окончателно с решение № 6388 30.05.2016 на предишната длъжност "главен инспектор" в отдел "г. по адм. дело № 12820/2015 г. на Върховния административен съд, влязло в сила на 30.05.2016 г. На това основание С. Д. е възстановена Контрол на храните", при ОБДХ П.- считано от 13.06.2016 г. с основно месечно възнаграждение 927 лева. През периода след прекратяване на служебното правоотношение служителката не е работила по служебно или трудово правоотношение и не е получавала възнаграждение. При тези данни правилно е прието, че Делчева има право на обезщетение в размер на брутното месечно възнаграждение за периода, през който не заема държавна служба и не получава трудово възнаграждение, но не за повече от 6 месеца съгласно нормата на 104, ал. 1 от ЗДСл. Законосъобразно е заключението, че обезщетението следва да бъде определено на база 927.00 лв. С оглед изложеното правилно административният съд приема, че служителката има право да получи обезщетение в размер на брутната заплата към момента на признаване на уволнението за незаконно, посечена по - горе за период от 6 месеца. Правилен е извода на съда, че нормата на чл. 104 ЗДСл, предвижда, че лицето се обезщетява за целия период, през който не заема държавна служба, но не повече от 6 месеца. И след като, исковия период не надхвърля ограничителният критерий и Делчева в същото време не е престирала труд по служебно или трудово правоотношение, то обезщетението й се дължи. Съдът, обаче не се е произнесъл по направеното в проведеното на 02.10.2018 година възражение за прихващане и намаляване на дължимата сума с 1 854 лева, представляваща обезщетение, изплатено на служителката на основание чл. 106, ал. 2 от ЗДСл при прекратяване на служебното правоотношение. Обезщетението по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл има за цел да възмезди служителя за вредите, претърпени от прекратяването на служебното правоотношение. Поради това с отмяната на уволнението, отпада и основанието за изплащане на сумата. Това налага извода, че сумата е получена от служителя на отпаднало основание, поради което последният дължи връщането й. Поради това следва да се приеме, че страните по делото си дължат взаимно, определени по основание и размер, парични суми. Възражението за прихващане е основателно и вземанията следва да бъдат погасени до размера на по-малкото от тях или в случая БАБХ дължи на Делчева сумата 3 708. 00 лв. (чл. 104, ал. 2 във връзка с чл. 103, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). С оглед изложеното настоящият състав приема, че решението в частта, в която искът на С. Д. за заплащане на обезщетение е уважен над сумата 3 708 до 5562 лева е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като се постанови нов акт по същество, с който предявеният от Делчева иск над сумата 3 708 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт е неоснователен. Решението е постановено в съответствие със събраните доказателства, като допуснатото от съда нарушение при определяне размера на обезщетението се дължи на неправилно тълкуване и прилагане на закона, а не на погрешна интерпретация на доказателствата. Възражението за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователно. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че оспореното решение на Административен съд – П. следва да бъде отменено в частта, в която е уважен иска за заплащане на обезщетение за разликата над 3 708 до 5562 лева и вместо него се постанови ново решение по същество, с което искът на Делчева в тази част бъде отхвърлен като неоснователен. В останалите обжалвани части решението на административния съд следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и направеното искане Делчева следва да заплати на БАБХ – сумата 100 лева възнаграждение за юрисконсулт. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,