Решение № 4401 от 29.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8918/2010 г.

Решение № 4401 от 29.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8918/2010 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Васил Александров Михалков и Елена Атанасова Михалкова, подадена от пълномощника си адвокат Станислав Славов, против решение № 539 от 12.03.2010 г. по адм. дело № 3033/2008 г. на Административен съд - Варна - II състав, с което се отхвърля жалбата им против заповед № РД-08-7706-178 от 5.06.2008 г. на Областния управител на област с административен център Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти на СО "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", в землището на кв. Виница, община Варна, област Варна, в частта за имоти с № 4346, 1523. Касационните жалбоподатели считат, че съдът е постановил едно незаконосъобразно и необосновано решение, при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Заявяват, че действително новообразувания имот надвишава 250 кв. метра, но площта му не е съобразена с обстоятелството, че имотът попада в селищно образувание, което представлява урбанизирана територия по смисъла на чл. 7 от ЗУТ и именно затова е приложима разпоредбата на на чл. 28, ал. 9 от ППЗСПЗЗ. Според тях е налице хипотезата на чл. 28, ал. 7, изр. последно от ППЗСПЗЗ, поради което разликата над 600 кв. м от бивш имот с № 1523 следва да остане в имота на ползвателя, а при липсата на условия за образуването на новия ПИ № 4346, разпоредбата на чл. 28, ал. 7, изр. първо от ППЗСПЗЗ не би могла да намери приложение. Молят обжалваното съдебно решение да бъде отменено. От ответника - Областен управител на Област с административен център град Варна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител е постъпила молба със становище, че решението на Административен съд - Варна е правилно и не страда от нито един от пороците, посочени в касационната жалба, поради което се моли същата да бъде отхвърлена. Заинтересованите страни: Марийка Димитрова Панайотова, Милка Панайотова Радинска, Здравка Панайотова Желева, Атанас Костадинов Драгнев, Пенка Костадинова Никитова, Христо Адамов Дамянов, Румянка Христова Христова, Здравка Христова Адамова, Султанка Кирова Митишева, Иван Михов Иванов, Стоян Иванов Михов, Киро Иванов Михов, Марийка Панайотова Добрева, Димитър Йорданов Димитров, Георги Йорданов Йорданов и Домна Атанасова Йорданова, не вземат отношение по касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, допустима е, но по същество е неоснователна. Не може да се приеме възражението в касационната жалба относно приложението на чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗУТ по отношение имотите, които следва да бъдат отредени на бившите собственици. За същите не важат изискванията на цитирания текст. За тези имоти е приложима разпоредбата на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, която е специална по отношение на ЗУТ, съгласно която са достатъчни 250 кв. м за образуване на имот от разликите над размерите по § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, оставащи от ползвателските имоти. Разписаните в чл. 28, ал. 9 от ППЗСПЗЗ изисквания относно лицето и площта на новообразуваните имоти са относими само към ползвателските имоти, ако същите се намират в урбанизирани територии. Нормата на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ не позволява друго тълкуване, същата е съобразена и с целта на закона - да се реституират имотите на бившите собственици, в случаите когато са налице разлики над максимално допустимите размери за отреждане на ползвателските имоти, разбира се при наличие и на останалите изисквания в специалния закон, които са свързани именно с правилното устройство на територията. Двете цели не са противоречиви, същите следва паралелно да са налице, като не може да се даде приоритет само на правилното устройване на територията, както се иска в касационната жалба. Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно и правилно съдебно решение, което като такова следва да бъде оставено в сила от касационната инстанция на основание чл. 221, ал. 2 АПК. Касационната жалба е входирана в първия присъствен ден след официален празник - Великден (понеделник, съгласно чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда), поради което се явява депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението и като подадена от надлежно упълномощен адвокат - пълномощник на страни по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо които постановеният съдебен акт е неблагоприятен, е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 539/12.03.2010 г. по адм. дело № 3033/2008 г., в производство по реда на § 4к, ал. 6 ПЗР ЗСПЗЗ вр. чл. 145 и сл. от АПК, Варненският административен съд, Първо отделение, втори състав, отхвърля жалбата на Васил Александров Михалков и Елена Атанасова Михалкова, с адрес град Варна, ул. "Найден Геров", бл. 74, вх. А, ет. 3, ап. 8, чрез адв. Славов и адв. Стойчева, против Заповед № РД-08-7706-178/05.06.2008 г. на областния управител на област с административен център гр. Варна за одобряване плана на новообразуваните имоти на селищно образувание по § 4, ал. 2 от ЗСПЗЗ - местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище Виница, област Варна, относно имоти № 4346 и № 1523. С втори диспозитив и като логическа и законна последица от този изход на спора, съдът осъжда двамата жалбоподатели Васил Александров Михалков и Елена Атанасова Михалкова (с посочения адрес), да заплатят в полза на Областна администрация гр. Варна сума в размер на 150,00 лева представляваща юрисконсултско възнаграждение. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че обжалваният административен акт е издаден от орган с материална, териториална компетентност и такава по степен, в законоустановената форма, преследва законосъобразна цел, както и че процедурата по приемане на плана на новообразуваните имоти е била спазена и не са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От приетата по делото СТЕ, както и от събраните доказателства досежно трансформацията на правото на ползване в право на собственост на жалбоподателя за процесния имот № 1523 по ПНИ, съдът е направил извод, че процесната заповед е издадена в съответствие с разпоредбата на чл. 28, ал. 4 и ал. 10, т. 7 от ППЗСПЗЗ, като е съобразена с данните за собственост на имота, а по отношение на новообразуван имот № 4346, който се възстановява на бивш собственик - наследници на Домна Миникова и попада в рамките на имота по Решение № 453 от 19.11.1997 г. на ПК, гр. Варна, съдът е установил, че размерът му е съобразен с изискванията на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ и според работилата по делото единична СТЕ разликата над 600 кв. м е отнета правилно технически, съобразно изискванията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ и техническото задание към момента на изготвяне на плана, като същият не отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗУТ само относно площта, при необходима минимална такава от 500 кв. метра. Съдът е приел, че по отношение на площта се прилагат специалните правила на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, а не общите на ЗУТ, при което са спазени изискванията за минимална площ от 250 кв. метра като е новообразуван имот с площ от 370 кв. метра. Като краен извод съдът е посочил, че административният орган е провел производството по одобряване на ПНИ в оспорената му част, съобразявайки се с изискванията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ - алинеи от 4 до 9 и не са налице основания за изменение на ПНИ в обжалваната му част. Така постановеното съдебно решение е правилно. Пред Административен съд - Варна е обжалвана заповед № РД-08-7706-178 от 5.06.2008 г., с която на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ и във връзка с чл. 32, ал. 1 от Закона за администрацията, Областният управител на Област Варна е одобрил плана на новообразувани имоти в мащаб 1:1000 за земи, предоставени за ползване на граждани на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на селищно образувание местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище кв. Виница, община Варна, област Варна. Жалбоподателите Васил Александров Михалков и Елена Атанасова Михалкова не са съгласни с това, че от разликата над 600 кв. метра, която е отнета от поземлен имот с № 1523 е образуван имот с № 4346 с площ от 370 кв. метра и лице по-малко от 16 метра в нарушение на чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗУТ за селищните образувания. С одобрения от областния управител план на новообразуваните имоти (ПНИ) на всеки правоимащ по § 4а и 4б се определя имот в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Правоимащо е лицето, чието право на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята по който и да е от предвидения за това ред - по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 34/1992 г., понастоящем с променена редакция); по § 30 от ПЗР на ПМС № 121/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28/1997 г.) или по § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 122/1997 г.). На такова лице се предоставя задължително имот в рамките на ограниченията по § 4з, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ - до 600 кв. метра по § 4а, ал. 1 и до 1000 кв. метра по § 4б, ал. 1. Съгласно § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, разликата над посочените размери до фактически ползваната земя се възстановява на бившите собственици и то само когато може да се образува нов имот с размер не по-малък от 250 кв. метра. Ако не може да се образува нов имот, разликата остава в имота, който е определен за ползвателя и се заплаща от него (ползвателя) на собственика по реда на § 31 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 113/1999 г.), като тази процедура касае оценката след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти и всъщност е четвърти ред за плащане. Тъй като планът на новообразуваните имоти се изготвя за земи, попадащи в територии (терени, зони, райони) по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, законодателят е дал предимство не на собствениците, а на ползвателите, като процедурата по преобразуването на правото им на ползване в право на собственост трябва да е приключила, а не висяща или предстояща. С тези принципни правила се е съобразил и Административен съд - Варна. Жалбоподателите са лица с трансформирано по надлежния ред право на ползване в право на собственост, приключило със съставянето на Нотариален акт № 164, том II, дело № 1030/1994 г., за 600 кв. метра идеални части от хавра, цялата с пространство от 950 кв. метра. В ПНИ им е отреден имот № 1523 с площ от 600 кв. метра. За наследниците на бившия собственик Домна Панайотова Миникова, с възстановено право на собственост върху нива съгласно Решение № 453 от 19.11.1997 г. на Поземлена комисия гр. Варна, е отреден имот с № 4346 с площ от 370 кв. метра, образуван от разликата над 600 кв. метра от имота на ползвателя. В съответствие с горните правила, приоритет има бившия собственик, защото разликата от закупената до действително ползваната земя надвишава 250 кв. метра. Само ако тази площ е по-малка от изискуемите се 250 кв. метра, има законово основание да бъде отредена за ползвателя и да се придаде към неговия имот. Изискванията на разпоредбата на чл. 28, ал. 9 от ППЗСПЗЗ са относими само към ползвателските имоти, а за бившите собственици е приложима разпоредбата на ал. 7, която е специална спрямо ЗУТ и съгласно която са достатъчни 250 кв. метра за образуване на имот от разликите над размерите по § 4з, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, оставащи от имотите на ползвателите. Като е достигнал до същия правен извод, Административен съд - Варна е постановил решение, което е съобразено с материалния закон. Същото е обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. След служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира решението да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,