Решение № 13509 от 21.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2682/2011 г.

Решение № 13509 от 21.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2682/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 131 и чл. 132 ДПК (отм.) във връзка с § 5, ал. 4 от ПЗР на ДОПК и § 4 от ПЗР на АПК. Образувано е по касационна жалба на "Сиа Адвъртайзинг" ООД чрез процесуалния си представител адв. Милен Михайлов срещу решение от 27.11.2010 г., постановено по адм. дело № 3665/2006 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, III "б" състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ДРА № 809/09.12.2005 г., издаден от ръководител екип в ДП "Оборище" при ТДД - гр. София в частта, в която не е бил изменен с решение № 1120/26.05.2006 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София за непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 543 305,89 лв. по фактури, издадени през различни периоди на 2001 г., 2002 г. и 2003 г. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неоснователно според касатора съдът е приел, че решението на Европейския съд по правата на човека в Страсбург по делото "Булвест срещу България" намира приложение и действие само за страните по това дело. В същото време касаторът излага доводи, че именно този съд е приел, че разпоредбите на ЗДДС (отм.), касаещи възстановяването на данъчен кредит противоречат на чл. 1 Европейската конвенция за защита правата на човека (ЕКЗПЧ). В касационната жалба се съдържат оплаквания за допуснати нарушения от ревизията при извършването на насрещни проверки на доставчици, на които първоинстанционният съд не е обърнал внимание. Сочи се и на съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът е отменил допуснатото от него определение за допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, като по този начин са засегнати правата на дружеството да се защити и е достатъчно основание решението да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане. Изложени са оплаквания, че са представени по делото доказателства за реалността на доставките, включително и приемателно-предавателни протоколи, но съдът не ги е ценил. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, която в съдебно заседание се поддържа от адв. Михайлов. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Паула Барух я оспорва, тъй като решението на СГС било правилно и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закони. Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като от доказателствата по делото не се установява процесните доставки да са реално изпълнени, както и не е установено начисляването на ДДС по тях. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че за да възникне правото на данъчен кредит следва да са налице кумулативно дадените в чл. 64 ЗДДС (отм.) предпоставки и да не е налице нито една от пречките, визирани в чл. 65 ЗДДС (отм.), а в процесния от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза не е установено начисляването на данъка, нито реалността на доставките. Съдът е отразил в решението си, че вещото лице не е могло да открие доставчиците на декларираните от тях данъчни адреси и затова не е извършена проверка в техните счетоводства. Направен е извод, потвърдил констатациите на данъчния ревизионен акт, че няма доказателства за възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25 във връзка с чл. 6 ЗДДС (отм.). Относно позоваването от страна на касатора на делото "Булвест срещу България" на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, градският съд е приел, че то не може да се прилага и няма действие по отношение на останалите данъчно-задължени лица, които не са били страна в производството пред съда в Страсбург. Обжалваното решение е правилно. Законосъобразни са изводите на съда, че правото на приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл. 64 във връзка с чл. 55, ал. 6 и чл. 65, ал. 4 ЗДДС (отм.) представлява сложен фактически състав и за да възникне то следва да са налице визираните в закона предпоставки, дадени в тяхната кумулативност, както и липсата на пречките по чл. 65 ЗДДС (отм.). Установено е по делото, че доставчиците "Българско британско интернет общество" ЕООД, "Гото. БГ" ЕООД, "Мулти продакшън студио" ООД, "Такта интернешънъл" ЕООД, ЕТ "Славекс презента", ЕТ "Фейс-Ралица Манова" и "Гард-57" ЕООД не са представили въпреки поканата от данъчните органи доказателства за начисляването на ДДС по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), както и за реалното извършване на доставките, свързани с интернет услуги, телевизионни клипове и шапки и др. услуги по договор, неконкретизирани в част от фактурите. Наличието на договори с част от доставчиците е показателно само за възникнали облигационни отношения между страните, които са го сключили, но за целите на данъчното облагане с оглед претендираното материално право от получателя по тях, е необходимо да се ангажират убедителни доказателства, доказващи реалното изпълнение на договорените доставки. В този смисъл реалността е определяща за възникване правото на приспадане на данъчен кредит и в този смисъл е чл. 6 във връзка с чл. 63 и чл. 64 ЗДДС (отм.). Правилно първоинстанционният съд не е ценил приемателно-предавателни протоколи, които са били представени едва в съдебното производство, но не и в ревизионното и като документи без достоверна дата, не доказват, че именно на посочените дати възложителят е приел от изпълнителя договорените услуги. Относно позоваването на делото "Булвест срещу България" на Европеския съд по правата на човека в Страсбург, правилно първоинстанционният съд е счел, че то не е относимо за конкретния правен спор и това е така, но по следните мотиви: По делото "Булвест срещу България" не е имало спор относно реалността на доставката, а само за късното начисляване на ДДС от доставчика. В този смисъл съдът в Страсбург е постановил, че от късното начисляване на ДДС не може да последва вреда за получателя по доставката, който претендира правото на приспадане на данъчен кредит. В настоящия казус е останал неизяснен не само въпроса за начисляване на ДДС по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) от доставчиците, но и реалността на самите доставки, поради което позоваването на делото "Булвест срещу България" е неоснователно. Относно позоваването от първоинстанционния съд на адм. дело № 7742/2009 г. на ВАС, петчленен състав, то е неправилно, тъй като посоченото дело е било образувано по искане за отмяна на влязло в сила решение по чл. 239 АПК, което е извънинстанционно производство и в този смисъл съдебният състав на ВАС е приел, че делото в Страсбург не може да бъде основание по чл. 239 АПК за отмяна на влязло в сила решение по извънинстанционния способ. Оплакването на касатора относно отмяна от първоинстанционния съд на определението за допускане на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза също е неоснователно. Непосочването на актуални данъчни адреси на доставчиците е довело до невъзможност на експерта да провери счетоводствата им и да установи начисляването на ДДС по издадените от тях фактури като задължение към бюджета. Представянето на отделни счетоводни документи не може да установи в пълнота този факт. Нещо повече, съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 3 ДОПК данни от технически носители се ценят като доказателства, само ако се съдържат в компютрите на търговците и са събрани от местата, където те осъществяват дейността си и се съхранява счетоводството им. Невъзможността на вещото лице да извърши такава проверка при доставчиците, обезсмисля допускането на допълнителна задача на експертизата. Затова като е отменил определението за назначаването й, съдът не е допуснал соченото от касатора нарушение, което да води до отмяна на съдебния акт, обжалван пред настоящия съд. Оплакванията в касационната жалба, свързани с допуснати нарушения по време на ревизионното производство при връчване на съобщения и искания за представяне на документи, също са неоснователни. Нееднократно ВАС, I отделение в свои решения е застъпвал становището, че допуснатите пропуски от ревизията при връчване на съобщения и искания за насрещни проверки, не могат сами по себе си да доведат до отмяна на ревизионния акт. В тежест на жалбоподателя е да докаже наличието на всички положителни предпоставки, посочени по-горе за да претендира материалното право на приспадане на данъчен кредит. В този смисъл негова е доказателствената тежест да опровергае констатациите на ревизионния акт. Това е така, защото не може за пропуски при врачване на документи в ревизионното производство, ревизионният акт, съотв. ДРА да се отмени само на това основание, тъй като няма процесуална възможност съдът да върне на ревизиращия орган отново да извърши ревизия, освен в лимитативно изброените в ДОПК или ДПК (отм.) случаи, а настоящия не е такъв. В процесния случай като съд по същество, съдът е длъжен да установи законосъобразно ли с данъчния ревизионен акт са определени данъчните задължения. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е постановено правилно в съответствие с изискванията на приложимия данъчен закон - ЗДДС (отм.) и на съдопроизводствените правила, както и въз основа на правилно установена фактическа обстановка са изградени и правните изводи на съда, поради което решението е и обоснован о. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила, включително и в частта за разноските - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото и направеното искане от юриск. Барух, на дирекция "ОУИ" - гр. София не се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова е присъдено от първоинстаницонния съд и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК то е за цялото производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно, както е за адвокатските възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,