Решение № 8602 от 26.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5683/2018 г.

Решение № 8602 от 26.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5683/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 237 и следващите от АПК . Образувано е по искане на Е. А. Б. от гр. С., ж. к. "Зона Б-5", бл. ..., вх. ..., ап. ..., за отмяна на влязло в сила Решение № 2846/06.03.2018 г., постановено по административно дело № 1375/2017 г. по описа на Върховния административен съд. От съдържанието на искането и допълнителните уточнения към него се извлича основанието по чл. 239, т. 1 АПК, а именно настъпили нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото. Сочат се обстоятелства, свързани със здравословното състояние на молителката, постигнато споразумение за разплащане на дължимите суми по наемното правоотношение, както и извършени плащания. На проведеното открито съдебно заседание по делото, молителят и ответникът по молбата - Кметът на Столична община - Район "Възраждане", редовно призовани не се явяват и не вземат становище по спора. Върховният административен съд, след като взе предвид изложеното в искането, приложените писмени доказателства и събраните в хода на редовното съдебно производство доказателства, достигна до следните правни изводи: Искането за отмяна е процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 240 АПК и от надлежна страна, но разгледано по същество е неоснователно. С решението, чиято отмяна се иска е оставено в сила Решение № 8188/20.12.2016 г., постановено по административно дело № 6600/2015 г. по описа на Административен съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата на Е. А. Б. срещу Заповед № РД-46-12/22.06.2015 г. на Кмета на Район "Възраждане" - Столична община. С тази заповед е отменена настанителна заповед на Кмета на Район "Възраждане" и е прекратен сключения въз основа на нея договор за наем с Е. А. Б. за ползване на общинско жилище, находящо се в гр. С., ж. к. "Зона Б-5", бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. .... Съдът е развил мотиви за законосъобразност на оспорената заповед, като постановена при наличие на материалноправните предпоставки на чл. 46, ал. 1, т. 1 от Закона за общинската собственост, която норма предвижда прекратяване на наемното правоотношение поради неплащане на наемната цена за повече от три месеца. Към искането за отмяна са представени експертно решение на ТЕЛК, с което й е определена трайно намалена работоспособност поради общо заболяване за срок от 29.04.2015 г. до 01.06.2016 г., както и фактура от 04.04.2018 г., удостоверяваща извършено от Е. А. Б. плащане на наем на общинското жилище за периода от м. февруари 2012 г. до месец май 2012 г. включително. Молителката твърди, че изпълнява сключеното с общината споразумение и ще погаси старите задължения за наем, като моли да отпаднат последиците от заповедта за прекратяване на наемното правоотношение. Настоящият съдебен състав счита, че сочените обстоятелства и представените документи не могат да се квалифицират като нови обстоятелства и нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Отмяната на влязъл в сила съдебен акт, представлява извънреден и извънинстанционен способ за защита, който се осъществява само на конкретно и изчерпателно посочените в закона основания. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила. Тази непълнота обаче следва да произхожда от причина, независеща от съда или страната, тоест да не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност, проявена от страната. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора. Задължителна предпоставка за приложението на тази норма е новото обстоятелство или писмено доказателство да е от съществено значение за делото, тоест ако е било предоставено на вниманието на съда, съдебният акт вероятно би бил с различно съдържание. В конкретния случай обстоятелствата, свързани със здравословното състояние на молителката и с извършените от нея след приключване на съдебния спор плащания, респективно представените доказателства в тази насока, не биха били от съществено значение за изхода на спора. Влошеното здравословно състояние е обстоятелство, което не освобождава наемателя от задължението му за редовно и своевременно заплащане на наемната цена, а извършеното плащане в последствие е факт, който е настъпил след постановяване на влязлото в сила решение, поради което не попада в хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК. Не се установя наличието и на останалите основания за отмяна на решението, регламентирани в чл. 239 АПК, поради което искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на Върховния административен съд, се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия