Решение № 7730 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5122/2018 г.

Решение № 7730 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5122/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава четиринадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ "Отмяна по искане на страна по делото". Образувано е по искане от Г. Н. Б. в качеството на управител и представляващ "Д-р Г. Б. - Амбулатория за първична медицинска помощ" със седалище и адрес на управление в гр. С. за отмяна на влязло в сила решение № 15228/12.12.2017 г. на Върховен административен съд, шесто отделение по адм. дело № 11700/2016 г. на основание чл. 239, т. 1 и т. 5 АПК. Поддържа в искането, че след постановяване на решението, чиято отмяна се иска се е снабдила с новооткрито писмено доказателство - заповед № РД-09-823 от 12.12.2014 г., за която не е знаела и която не била съобщена и представена от органа при разглеждане на делото при събиране на доказателствата за компетентността на органа, издал писмена покана изх. № 29-05-21 от 9.03.2016 г. за възстановяване на суми получени без основание от "Д-р Г. Б. - Амбулатория за първична медицинска помощ". При решаване на спора по същество органа представил Правилник за дейността на НЗОК от който заместникът черпи компетентност, а новооткритата заповед урежда ограничени правомощия, изключващи издаването на писмената покана предмет на спора. Твърди, че новооткритото писмено доказателство е от съществено значение за делото, поради което счита, че е налице основание по чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В искането се поддържа наличието и на основание по чл. 239, т. 5 АПК за отмяна на влязло в сила решение № 15228/12.12.2017 г. на Върховен административен съд, шесто отделение по адм. дело № 11700/2016 г. То се изразява в обстоятелството, че адвокат Ж. Д. като процесуален представител на "Д-р Г. Б. - Амбулатория за първична медицинска помощ" съгласно пълномощно, приложено на л. 25 от административното дело била упълномощена за процесуално представителство само само за първа инстанция, поради което образуването на касационно производство по нейна жалба и произнасяне по нея е било без представителна власт в хипотезата на чл. 239, т. 5 АПК, което е друго основание за отмяна на влязлото в сила касационното решение. Ответникът, директорът на РЗОК С. взема становище в писмен вид за неоснователност на искането. Върховен административен съд, петчленен състав на Втора колегия намира искането за процесуално допустимо като подадено в сроковете по чл. 240 АПК и по същество за основателно по следните съображения: Решение № 15228/12.12.2017 г. на Върховен административен съд, шесто отделение по адм. дело № 11700/2016 г. е постановено в касационно производство и с него се оставя в сила решение № 111 от 15.07.2016 г. на Административен съд С. по адм. дело № 95/2016 г. С последното се отхвърля жалба на "Д-р Г. Б. - Амбулатория за първична медицинска помощ" срещу писмена покана изх. № 29-05-21 от 9.03.2016 г. на директора на РЗОК С. за възстановяване на суми, получени без правно основание. В съдебното производство пред Административен съд С. видно от протокол от заседание, проведено на 4.07.2016 г. на л. 105 от делото е направено възражение от процесуалния представител на "Д-р Г. Б. - Амбулатория за първична медицинска помощ" защо се представят доказателства за отсъствие на директора на РЗОК С. към момента, когато е издадена писмената покана предмет на спора и Правилника за дейността на НЗОК, тъй като видно от приложената писмена покана същата е оформена като подписана от директора на РЗОК С.. По това възражение представителят на директора на РЗОК С. е заявил, че писмената покана е подписана от заместник, който има компетентност съгласно от чл. 38 от приложения правилник за дейността на НЗОК. Не е съобщено за издаването на приложената сега като новооткрито писмено доказателство заповед за заместване № РД-09-823 от 12.12.2014 г., издадена от директора на РЗОК С.. С нея той възлага на заместник директор Д. З. С. правомощия по издаване на наказателни постановления и функциите на административно наказващ орган за периоди в които отсъства поради ползване на отпуск. С това процесуално поведение административният орган не е съобщил пред съда и другата страна известен само на него факт - заповед № РД-09-823 от 12.12.2014 г. в която се урежда въпрос относно компетентността на заместник директора на РЗОК С. към момента на издаване на процесната писмена покана. Поради това тази заповед не е могла да бъде известна на страната и съда при разглеждане и решаване на делото. Налице е новооткрито писмено доказателство и не съобщаване от органа като негов съставител на съда и "Д-р Г. Б. - Амбулатория за първична медицинска помощ" и което е от съществено значение за делото, тъй като при проверка на законосъобразността на издадената писмена покана въпросът за компетентността на органа, издал акта е част от предмета на спора. Съдът не е могъл да обсъдил това писмено доказателство, поради което е налице хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на решението. В искането се иска отмяна на касационното решение, но следва да се приме, че се иска отмяна на решението и на Административен съд С. по причините, че дори да се отмени само касационното решение, в това производство не се допускат писмени доказателства по съществото на спора, а се преценява прилагането на закона въз основа на фактите установени от първоинстанционния съд - чл. 219 и чл. 220 АПК. Ето защо следва да бъде уважено искането като се отменят влезлите в сила решения № 15228/12.12.2017 г. на Върховен административен съд, шесто отделение по адм. дело № 11700/2016 г. и потвърденото с него решение № 111 от 15.07.2016 г. на Административен съд С. по адм. дело № 95/2016 г. и делото се върне за ново разглеждане от Административен съд С. от друг състав - чл. 244, ал. 2 АПК от етапа на подадена редовна и допустима жалба от "Д-р Г. Б. - Амбулатория за първична медицинска помощ" срещу писмена покана изх. № 29-05-21 от 9.03.2016 г. на директора на РЗОК С.. По отношение на другото основание за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК съдът намира искането за неоснователно. Видно от приложеното пълномощно на л. 25 от делото в Административен съд С. в него не е посочено, че е валидно само за административен съд С., поради което следва да се приеме, че е валидно за всички инстанции - чл. 34, ал. 4 ГПК. Или, не се констатира нарушение в хипотезата на чл. 239, т. 5 АПК като основание за отмяна на решението на това основание. При този изход на делото в полза на "Д-р Г. Б. - Амбулатория за първична медицинска помощ" следва да бъдат присъдени разноски в общ размер по списък - 525 лева. Воден от горното и на основание чл. 244 АПК Върховен административен съд, петчленен състав на Втора колегия