Решение № 183 от 7.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11233/2018 г.

Решение № 183 от 7.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11233/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илиана Славовска Производството е реда на чл. 239 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по молба на Община Плевен и Община Долна Митрополия, подадена чрез процесуален представител с искане за отмяна на определение № 4879 от 17.04.2018 г., постановено по адм. дело № 669/2018 г. от Върховния административен съд, с което е оставено в сила определение № 428 от 21.11.2017 г. по адм. дело № 551/2017 г. на Административен съд Велико Търново. В молбата се твърди, че са налице основанията по чл. 239, т. т. 1, 4 и т. 5 АПК за отмяна на определението.

Наличието на предпоставките по чл. 239, т. 1 АПК е обосновано с наличието на актове, постановени от ръководителя на Управляващия орган (УО) – решения от 23.05.2018 г. м от 07.06.2018 г. и от 22.03.2018 г. с адресат Община Долна Митрополия, които отговарят на дефиницията за нови обстоятелства, доколкото се основават на наложената с решението на същия орган от 06.07.2017 г. финансова корекция и рефлектират върху Община Долна Митрополия, доколкото й вменяват отговорност за задължения за заплащане на разходи и обосновават извод, обратен на направения в определението за липса на правен интерес.

Наличието на предпоставките по чл. 239, т. 4 АПК е обосновано с факта, че определението, чиято отмяна се иска противоречи на определение № 14643 от 30.11.2017 г., постановено по адм. дело № 12693/2017 г. на ВАС, с което е отменено определение на АС Велико Търново, постановено по адм. дело № 586/2017 г., с което и е върнал делото на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на Община Долна Митрополия против решение на Ръководителя на УО за определяне на финансова корекция в размер на 5% от засегнатите от нарушението разходи и признати от УО на Оперативна програма "Околна среда" (ОПОС) за допустими за финансиране по ОПОС 2014-2010 чрез средства на ЕСИФ по договор № РД-12-69/27.04.2017 г. Освен това с определение № 1203/26.01.2018 г. по адм. дело № 14213/2017 г. ВАС също отменя определение № 403/01.11.2017 г. по адм. дело № 464/2017 г. на ВТАС и връща делото за на същия съд за ново разглеждане за разлика от постановеното с определение № 4879/17.04.2018 г., по адм. дело 669/2018 г.

Твърди се, че е налице пълна идентичност между ад. дело № 669/2018 г. по описа на ВАС от една страна и адм. дело № 14213/2017 г. и адм. дело № 12693/2017 г. от друга, доколкото във всички случаи се касае до оспорване на съответно решение на решението на УО на ОПОС за налагане на финансови корекции по договор № Д-34-5/18.01.2017 г. за безвъзмездна финансова помощ, засягащо субективно право на Община Долна Митрополия и рефлектират върху една и съща основа на правоотношението което е решено по различен начин, макар производството по тези дела да били между едни и същи страни.

Наличието на предпоставките по чл. 239, т. 5 АПК е обосновано с факта, че в акта за налагане на финансова корекция е посочено, че се определя финансова корекция на бенефициента Община Плевен в размер на 5% от засегнатите с нарушението разходи и признати за допустими за финансиране чрез средства от ЕСИФ по договор, сключен от Партньора по проекта и възложител Община Долна Митрополия, при което следва еднозначен извод, че финансовата корекция е определена в тежест на Община Долна Митрополия. Последното от своя страна обосновава извод, че същата е имала правен интерес от оспорването, при което правният интерес да оспорва решението е за нея, а не за Община Плевен, както е прието с определението, чиято отмяна се иска и с което определение е преграден пътя й на защита.

Поради изложеното молят съда да постанови решение, с което да допусне отмяна на определение № 4879 от 17.04.2018 г., постановено по адм. дело № 669/2018 г. от Върховния административен съд, с което е оставено в сила определение № 428 от 21.11.2017 г. по адм. дело № 551/2017 г. на Административен съд Велико Търново при наличие на основанията по чл. 239, т. т. 1, 4 и т. 5 АПК.

Ответникът – Ръководителят на Управляващият орган на Оперативна програма "Околна среда", чрез процесуален представител оспорва молбата и излага доводи за липсата на предпоставките по чл. 239, т. т. 1, 4 и 5 АПК, като моли същата да бъде отхвърлена, като им бъдат присъдени и направените деловодни разноски, съобразно приложения списък.

Върховният административен съд (ВАС), Петчленен състав, при II-ра колегия намира, че след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Производство е образувано пред Административен съд Велико Търново по жалба на Община Долна Митрополия, представлявана от своя кмет против решение от 06.07.2017 г., с което на основание чл. 73, ал. 1 и ал. 3 от Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) във вр. с чл. 9, ал. 5 от с. з. и сключен административен договор за безвъзмездна финансова помощ № РД-34-5/18.01.2017 г. с рег. № BG16 М1 ОР002-1. 006-0004-С01 на Министъра на околната среда и водите за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на бенефициента – Община Плевен, с партньор община Долна Митрополия за изпълнение на проект BG16 М1 ОР002-1. 006-0004-С01 - "Интегриран воден цикъл Плевен – Долна Митрополия" на бенефициента Община Плевен е определена финансова корекция в размер на 5% от засегнатите с нарушението разходи и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014-2020 чрез средствата от ЕСИФ по договор № РД-12-62/19.04.2017 г., сключен от Партньора по проекта и Възложител – Община Долна Митрополия, с изпълнител ДЗЗД "ВиК Инженеринг 2014 г. от Ръководителя на УО на ОПОС на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ и т. т. 9 и 13 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.

С постановеното по така образуваното адм. дело № 551/2017 г. определение № 428 от 21.11.2017 г. АС – Велико Търново оставя без разглеждане жалбата на Община Долна Митрополия против цитираното по-горе решение и прекратява производството по делото, като приема, че в случая жалбодателя не е адресат на акта и не е бенефициер по смисъла на легалната дефиниция на чл. 2, § 10 от регламент (ЕС) № 1303/2013 г. на Европейския парламент и на съвета от 17.12.2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (консолидирана версия), при което за същия не е налице правен интерес от оспорване на акта.

С определение № 4879 от 17.04.2018 г по адм. дело № 669/2018 г. тричленен състав на ВАС, оставя в сила определението на АС – Велико Търново.

По допустимостта на молбата.

1. Молбата в частта й подадена от Община Плевен е недопустима, доколкото същата не е била страна в производството и разполага с възможност да иска отмяна на съдебен акт по отношение по реда на чл. 245 – 249 АПК. В същата е формулирано искане за отмяна на влязло в сила определение, което обаче не е сред изчерпателно изброените актове, чиято отмяна могат да искат трети лица, каквато в случая е Община Плевен. Същата не е била страна в производството, развило се пред АС – Велико Търново и ВАС, в което страни са били Община Долна Митрополия и УО на ОПОС и което е приключило с постановяване на определения. При това предвид разпоредбата на чл. 245, ал. 1 АПК молбата за отмяна подадена от Община Плевен е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Цитираната разпоредба предвижда възможност за трети лица, които не са били страни в производството, но решението е неблагоприятно за тях да искат отмяната му, като не предвижда възможност за отмяна на определения, така както е предвидено изрично за страните в производството по чл. 237, ал. 1 АПК.

1. Искането направено от Община Долна Митрополия е допустимо. Същото е направено от страна в производството, по което е постановено определението, чиято отмяна се иска и е подадена в срока по чл. 240 АПК.

По искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК.

Настоящият състав намира искането за отмяна на определение № 4879 от 17.04.2018 г., постановено по адм. дело № 669/2018 г. от Върховния административен съд, с което е оставено в сила определение № 428 от 21.11.2017 г. по адм. дело № 551/2017 г. на Административен съд Велико Търново да неоснователно. Представените с молбата копия от решения от 07.06.2018 г., 23.06.2018 г. и от 22.03.2018 г. на УО на ОПОС, адресирани до бенефициера – Община Плевен, както и до Община Долна Митрополия, с които не са одобрени поисканите за възстановяване суми, посочени в тях поради наложената финансова корекция в размер на 5 % по договор № РД-12-62819.04.2017 г. с изпълнител "ВиК Инженеринг 2014", съгласно решение на Ръководителя на ОПОС от 06.07.2017 г. не са нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба, тъй като не са от съществено значение за решаване на делото. В случая с определението, чиято отмяна се иска съдът е извършил преценка за допустимост на жалба срещу конкретен административен акт, като постановените от административния орган последващи такива, макар и при позоваване на процесния акт не могат да обосноват извод за наличие или липса на правен интерес за жалбодателя – Община Долна Митрополия, при което с оглед характера на определението, чиято отмяна се иска не са от съществено значение за предмета на спора. В този смисъл със същите не се установяват и нови обстоятелства от такова значение. При това молбата в тази й част следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

По искането за отмяна на основание чл. 239, т. 4 АПК.

Настоящият състав намира, че искането за отмяна и в тази му част е неоснователно поради липса на предпоставките на посочения законов текст. Цитираните в молбата съдебни актове – определения № № 1203/26.01.2018 г. по адм. дело № 14213/2017 г. и 14643 от 30.11.2017 г., по адм. дело № 12693/2017 г., като и в двата случая ВАС отменя определенията за прекратяване на производството и връща на АС – Велико Търново делата, образувани по жалби на Община Долна Митрополия против решения на УО по ОПОС за продължаване на съдопроизводствените действия. При това действително същите са постановени между едни и същи страни, но по различни искания и на различни основания, доколкото предмет на тези дела са били различни решения на УО по ОПОС макар и във връзка и по повод верифициране на плащания по изпълнението на същия ДБФП. При това в случая не са налице предпоставките по чл. 239, т. 4 АПК, доколкото не са изпълнени в кумулативност изискванията да е налице влязъл в сила съдебен акт между същите страни, за същото искане и на същото основание, който да противоречи на акта, чиято отмяна се иска.

По искането за отмяна на основание чл. 239, т. 5 АПК.

Основанието за отмяна по чл. 239, т. 5 от АПК е налице, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва по делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Под "нарушаване на съответните правила" следва да се има предвид "нарушаване на съответните съдопроизводствените правила" по АПК, което има за последица накърняване право на участие на страната по делото. Липсата на правен интерес, преценена от съда на две инстанции с влезли в сила съдебни определения, не попада в хипотезата на чл. 239, т. 5 от АПК. Да се приеме друго ще означава да се допусне трета съдебна инстанция да преценява дали е била налице абсолютна процесуална предпоставка за водене на дело, в нарушение на принципа за двуинстанционен съдебен контрол по правилото на чл. 131 от АПК. В случая при постановяване на прекратителното определение, чиято отмяна се иска, не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, които да са лишили искателя от възможност да участва по делото. Наличието на друго определение на ВАС, седмо отделение, с което е приет правен интерес от търсената съдебна защита, може да е основание за тълкувателна дейност, но не е основание за отмяна на влязлото в сила прекратително определение по реда на извънинстанционния съдебен контрол.

Оспореният пред първоинстанционния съд акт е адресиран до бенефициера по сключен административен договор за безвъзмездна финансова помощ № РД-34-5/18.01.2017 г. с рег. № BG16 М1 ОР002-1. 006-0004-С01 на Министъра на околната среда и водите за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на бенефициента (по договора и приложимото българско законодателство) – Община Плевен, за изпълнение на проект BG16 М1 ОР002-1. 006-0004-С01 - "Интегриран воден цикъл Плевен – Долна Митрополия", доколкото с него на бенефициента Община Плевен е определена финансова корекция в размер на 5% от засегнатите с нарушението разходи и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014-2020 чрез средствата от ЕСИФ по договор № РД-12-62/19.04.2017 г.

От съдържанието на договор № РД-34-5/18.01.2017 г. с рег. № BG16 М1 ОР002-1. 006-0004-С01 – чл. 10 се установява, че безвъзмездната финансова помощ по договора се предоставя единствено на бенефициента под формата на авансово плащане, междинни плащания и окончателно плащане, като липсва клауза в същия за плащания на партньора по договора. Съгласно чл. 2, т. 10 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 НА Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (консолидирана версия) "бенефициер" (бенефициент по договора и приложимото българско законодателство) означава публична или частна организация, които отговарят за започването или за започването и изпълнението на операции; и в контекста на схемите за държавни помощи, при което молителят – Община Долна Митрополия не е адресат на същия и с него не се засягат пряко и непосредствено нейни права и законни интереси.

В случая първоинстанционния съдът е извършил дължимата проверка за допустимост на жалбата и при констатация за липса на правен интерес прекратява производството в съответствие с предвидените съдопроизводствени правила по чл. 159, т. 4 АПК – с постановяване на определение в закрито заседание, като постановения съдебен акт е съобщен на молителя с указания за реда и начина на обжалването му.

С определението, чиято отмяна се иска в изпълнение на разпоредбата на чл. 234, ал. 1 АПК ВАС също е разгледал жалбата, подадена от Община Долна Митрополия в закрито заседание.

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че в случая липсва нарушение на съдопроизводствените правила, което да е довело до лишаване от право на участие в производството на молителя – Община Долна Митрополия.

При това не са налице предпоставките по чл. 239, т. 5 АПК – тъй като молителят – Община долна Митрополия не е била лишена от възможност да участва в делото, при което молбата за отмяна е неоснователна и в тази й част.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав