Решение № 1403 от 11.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5755/2007 г.

Решение № 1403 от 11.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5755/2007 г., V г. о., ГК, докладчик председателят Елса Ташева Производството е по чл. 218а, във вр. с чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.), образувано по касационната жалба на З. Р. Щ. и В. М. И. и двете от с. Г., Л. област срещу решение № 105 от 26.04.2007 г. по гр. дело № 388/2006 г. на Л. окръжен съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, както и поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, затова се настоява за отмяната му. Ответниците по касационната жалба не изразяват становище по нея, с изключение на ответника Ш. И. М. от с. Г., Л. област, който моли да се остави без уважение, като неоснователна и му се присъдят разноските за настоящето производство. Касационната жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 1 и 2 ГПК (отм.), но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: за да остави в сила първоинстанционното решение № 198/25.11.2005 г. по гр. дело № 292/2005 г. на Т. районен съд, с което е допусната делба на процесните недвижими имоти, представляващи земеделска земя, възстановена по реда и условията на ЗСПЗЗ , в полза на общия наследодател на страните С., въззивният съд изцяло е споделил правните изводи за съществуващото право на съсобственост, възникнало по силата на наследяването. Предмет на делбата са пасище и ливади, подробно описани в десет пункта и идентифицирани с номер, площ и местност. В хода на съдебното производство ответниците по иска за делба З. Щ. и В. И. са възразили по допускането й, като твърдяли, че имотите от п. 1 до п. 7 от исковата молба са изключителна собственост на трето лице - техният наследодател Щ., което обстоятелство било установено със сила на пресъдено нещо по предходен спор между същите страни и с правно основание по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ . Въззивният съд е обсъдил, като неоснователно и недоказано възражението, позовавайки се на приложеното дело № 62/2002 г. на Т. районен съд, по което с влязло в сила решение е признато, по отношение на част от наследниците на С. М., че последната, към момента на образуване на ТКЗС не е била собственик на нива от 2.100 дка в м. "С" и ливада, с площ 2.7 дка в м. "К". Предмет на приложеното дело са били и други земеделски земи, а именно пасище в м. "Т" от 3 дка, пасище в м. "К" от 4 дка, пасище в м. "Т" от 2 дка, пасище в м. "М" от 2.5 дка и пасище в м. "Г", с площ от 3 дка, по отношение на които земеделски земи е признато, че по предходно дело между същите страни и на същото основание има вече постановено решение, по гр. дело № 493/1997 г. и производството по делото е прекратено, на основание чл. 224 ГПК (отм.). Въззивният съд е мотивирал извода, че предмет на настоящето производство за делба са земеделски имоти, които не се идентифицират с имотите по гр. дело № 493/1007 г. на Л. окръжен съд и по гр. дело № 62/2002 г. на Т. районен съд, и по отношение на тях правото на съсобственост на наследниците на С. М. е категорично установено, видно от издадените решения на Общинска служба по земеделие и гори и приложените към тях скица, които идентифицират имотите с площ, граници и местности, поради което е споделил правните изводи на първоинстанционния съд за допускане на делбата, съобразно наследствените квоти на страните, по отношение на земеделските земи, възстановени на наследниците на С. М. Въззивното решение е правилно, защото е съобразено с материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да налагат отмяната му. Неоснователен е касационният довод, касаещ изключителната собственост на касаторките, върху процесните земеделски земи, идентифицирани от п. 1 до п. 7 от исковата молба и възпроизведени в съдебното решение, като наследници на техния наследодател Щ., защото твърденията им не кореспондират с доказателствата по делото. Възражението им, направено в съдебните инстанции не е доказано, а тяхна е била доказателствената тежест да установят, че имотите, описани в исковата молба, като пасище в м. "П" с площ 8.618 дка, ливада в м. "С" с площ 7.061 дка, ливада в същата местност с площ 11.765 дка, ливада в м. "К" с площ 2.183 дка, ливада в същата местност с площ 3.653 дка, ливада в същата местност с площ 7.089 дка и ливада в м. "Ш" с площ 6.083 дка са изключителна собственост на техния наследодател Щ., за да бъдат изключени от делбата. Видно от приложените писмени доказателства - влезлите в сила решения по гр. дело № 493/1997 г. на Л. окръжен съд и по гр. дело № 62/2002 г., предмет на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, който е установителен иск за собственост към минал момент са били други земеделски земи, както следва: пасище в м. "Т" с площ от 3 дка, пасище в м. "К" с площ от 4 дка, пасище в м. "Т" с площ от 2 дка, пасище в м. "М" с площ 2.5 дка и пасище в м. "Г" с площ от 3 дка, нива в м. "С" от 2.100 дка и ливада в м. "К" с площ от 2.7 дка, които имоти не са различни по площ и местности, а освен това отсъстват данни по отношение на тях да е проведена процедурата по чл. 14, ал. 7а ЗСПЗЗ, в полза на наследници на Щ. Щ. По тези съображения касационният съд счита оплакванията на касаторките за неоснователни, тъй като възражението им за отсъствие на съсобственост, възникнала по пътя на наследяване на общата наследодателка С., не е доказано, а всички писмени доказателства обосновават единствения извод за сънаследствения характер на процесните земеделски земи, затова остави без уважение касационната жалба и присъди в тежест на касаторките направените от ответника Ш. И. М. разноски за настоящето производство, в размер на 150 лева. Водим от горното, ВКС на РБ, V-то г.о.