Решение № 133 от 23.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 90/2009 г.

Решение № 133 от 23.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 90/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Биляна Чочева Производството е по реда на чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор на РБългария за възобновяване на НОХД № 311/2008 г. на Берковския районен съд, отмяна на постановената по него присъда от 17.10.2008 г. в частта относно осъждането на Г. И. В. и прекратяване на производството поради изтекла абсолютна давност. В искането, поддържано и в съдебно заседание пред ВКС, се изтъкват доводи за неправилно приложение на материалния закон. За деянията, извършени на 28/29.01.2001 г. от непълнолетния В. се предвижда наказание до 3 години лишаване от свобода, като съгласно чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от НК наказателното преследване се изключва по давност след 7 години и 6 месеца. Същата е изтекла на 29.07.2008 г., а присъдата е била постановена по-късно - на 17.10.2008 г. Затова се иска отмяна на присъдата в тази част и прекратяване на производството по отношение на този подсъдим. Служебният защитник на осъдения намира искането за основателно по изложените в него съображения. Върховният касационен съд, след като обсъди предложението и доводите на страните намери следното: Искането е в полза на осъденото лице, поради което и не е обвързано със срок и разгледано по същество е основателно. С присъдата на Берковския районен съд от 17.10.2008 г., постановена по НОХД № 311/2008 г., подсъдимият Г. И. В. е бил признат за виновен в извършването на две деяния, осъществяващи състава на чл. чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, извършени в гр. В. на 28 срещу 29.01.2001 г., за които във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е било наложено наказание пробация. На основание чл. 23, ал. 1 от НК му е било определено общо наказание пробация, включващо пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни срещи с пробационен служител за срок от 8 месеца, както и 140 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от 1 г. Същата не е била обжалвана и е влязла в сила на 4.11.2008 г. С осъждането на В. за посочените деяния материалният закон е бил приложен неправилно. Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК наказателното производство се прекратява, когато е изтекла предвидената в закона давност. С оглед времето на извършване на деянията (на 28/29.01.2001 г.) и предвидената за тях санкция съобразно чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК - до 3 години лишаване от свобода, наказателното преследване се изключва по давност с изтичането на 7 години и 6 месеца на основание чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от НК. Както става ясно давността е изтекла на 29.07.2008 г., а присъдата е била постановена на 17.10.2008 г. При тези данни ВКС намира, че са налице условията на чл. 425, ал. 1, т. 2 от НПК за отмяна на присъдата в частта относно осъждането на подсъдимия В прекратяване на наказателното производство поради изтекла абсолютна давност за наказателно преследване за инкриминираните му деяния. Предвид гореизложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 2 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение