Решение № 11530 от 1.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7805/2016 г.

Решение № 11530 от 1.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7805/2016 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР – Бургас против решение № 721/15.04.2016 г., постановено по адм. дело № 345/2016 г. по описа на Административен съд (АС) - Бургас. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материален закон, което съставлява отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба – К. Христов, чрез пълномощника си адв. И. Киселичков, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмена защита. Моли решението на АС – Бургас да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение № 721 от 15.04.2016 г., постановено по адм. дело № 345/2016 г. по описа на АС – Бургас е отменена като незаконосъобразна заповед № 769з-6/18.01.2016 г. на ВПД началник сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР – Бургас. С нея, на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 3 и чл. 200, ал. 1, т. 11, предложение второ и чл. 204, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца на младши инспектор К. Христов – младши автоконтрольор първа степен в група "Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" към сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – Бургас. Дисциплинарното наказание е затова че като длъжностно лице от състав назначен в наряд - автопатрул за осъществяване на пътен контрол за времето от 19.00 часа на 18.09.2015 г. до 07.00 часа на 19.09.2015 г. на територията на гр. Бургас при осъществяване на пътен контрол, същият при контакт с гражданите (водачи на МПС) не използва безжичния микрофон на системата за видеонаблюдение, която е монтирана в служебния автомобил, съгласно точка 6.9, раздел II на "Указанията за работа на полицейските служители със система за видеонаблюдение, монтирани в автомобил. Технически характеристики и правила за работа", утвърдени със заповед на министъра на вътрешните работи МЗ № 8121з-197/19.02.2015 година. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд, подробно е обсъдил събраните по делото доказателства, въз основа на които е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства. При извършената правна оценка на фактите, съдът е достигнал до извода, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и в нарушение на материалноправните разпоредби на закона, поради което е постановил отмяната й. Приел е, че са нарушени процедурата по налагане на дисциплинарното наказание и правото на защита на жалбоподателя, тъй като липсва заповед за образуване на дисциплинарното производство; служителят не е запознат с изготвеното от дисциплинарната комисия справка рег. № 769р-208/8.01.2016 г. относно извършена допълнителна проверка; същият не е изслушан/не е дал обяснения, с което е нарушен чл. 206, ал. 1 ЗМВР, вр. чл. 18 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 34 от 12.05.2015 г. (Инструкцията). Приел е, че описаното в заповедта деяние на К. Христов (неизползване на монтираните в служебния автомобил микрофони) не е конкретизирано в достатъчна степен, като липсва персонализация на нарушението. Административният съд е приел също така, че дисциплинарният орган не е доказал по безспорен начин соченото в заповедта нарушение. За да се приеме наличие на виновно поведение, изразено чрез бездействие (а именно неизпълнение на утвърдените правила за работа със системата за видеонаблюдение), дисциплинарнонаказващия орган е следвало да установи, че неспазването на тези правила не се дължи на техническа неизправност или на друга обективна причина. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд намира така постановеното решение на АС – Бургас е неправилно, по следните съображения: Неправилен е изводът на съда за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на процесната заповед. Не е налице приетото нарушение на нормите на чл. 206 и чл. 207 ЗМВР. Дисциплинарното производство срещу младши автоконтрольор К. Христов не е образувано за тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 2-15 ЗМВР, а за нарушение по чл. 198 - 202 ЗМВР. За тези случаи законодателят предвижда, че дисциплинарното производство може да започне и без издаването на нарочна заповед – същото следва да се счита за започнало с първото действие по установяване на нарушението (арг. в чл. 208 ЗМВР). Дисциплинарното производство е образувано по реда на чл. 205, ал. 1 ЗМВР – при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение (преписка рег. № 7855р-8753/6.11.2015 г. по описа на Дирекция "Вътрешна сигурност" на МВР), като с резолюция от 11.06.2015 г. на директора на ОДМВР – Бургас е разпоредено извършването на проверка за изясняване на постъпилите данни и/или установяване на извършителя на дисциплинарното нарушение, съгласно чл. 205, ал. 2 ЗМВР. В хода на проведеното дисциплинарно производство е било спазено и правилото, разписано в чл. 18 от Инструкцията. Служителят К. Христов е бил запознат с изготвената за резултатите от проверката писмена справка рег. № 769р-185/7.01.2016 г. – обстоятелство, удостоверено с полагане на име и подпис, отбелязване на дата и час от служителя. Следователно, на лицето е била гарантирана възможността да оспори изложените в справката констатации и евентуално да посочи други доказателства, сведения и възражения в подкрепа на твърденията си относно вмененото му дисциплинарно нарушение. Необоснован е и изводът на съда за допуснато нарушение на чл. 27 от Инструкцията. Видно от данните, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорената заповед, дисциплинарнонаказващият орган е приел писмените обяснения на служителя, дадени в хода на дисциплинарното производство. Неправилно е и заключението на съда, че на практика липсва предвиденото от закона изслушване на служителя/приемане на писмените му обяснения (чл. 206, ал. 1 ЗМВР, вр. чл. 27 от Инструкцията), тъй като даденото от К. Христов обяснение от 7.01.2016 г. е било от дата, предхождаща датата на справката от извършената допълнителна проверка (8.01.2016 г.). Допуснатото нарушение, че дисциплинарнонаказващият орган не е поставил нарочна резолюция върху приетите от дисциплинарно привлеченото лице обяснения е от категорията несъществено нарушение. Същите обяснения са възприети като част от материалите от преписката от дисциплинарнонаказващия орган, а изрично в заповедта е посочено, че са приети писмените обясненията на жалбоподателя рег. № 769р-287/2015 г. по описа на сектор ПП при ОД на МВР - Бургас. Същите са дадени от Христов след запознаването му със справка рег. № 769р-185/7.01.2015 г. Трябва да бъде посочено, че фактически двете справки от 7.01.2015 г. и 8.01.2015 г. не съдържат различни констатации относно поведението на К. Христов, а се различават в други части, които не са относими към настоящия спор. При тези обстоятелства и предвид изложените от настоящата касационна инстанция съображения, следва да се приеме, че правото на защита на К. Христов в рамките на воденото срещу него дисциплинарното производство не е било нарушено, а формираните в обратен смисъл изводи на първоинстанционния съд следва да бъдат приети като неправилни и като несъответни на установените по делото факти и приложимата нормативна уредба. Не се доказват сочените от съда нарушения на процедурата по реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя, поради което неправилен и необоснован е крайният му извод за наличие спрямо процесната заповед на отменителното основание по чл. 146, т. 3 АПК. Неправилен е и изводът на съда за липсата на установено по безспорен начин нарушение на служебните задължения от страна на касационния жалбоподател. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че служителят е осъществил описаното в заповедта и в изготвената справка рег. № 769р-185/7.01.2016 г. и справка рег. № 769р-208/8.01.2016 г. дисциплинарно нарушение, изразено чрез бездействие, а именно – в посочените часове на съответните дати, младши инспектор К. Христов, на територията на гр. Бургас при осъществяване на пътен контрол, същият при контакт с гражданите (водачи на МПС) не използва безжичния микрофон на системата за видеонаблюдение, която е монтирана в служебния автомобил, съгласно т.6.9, раздел II на "Указанията за работа на полицейските служители със системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобил. Технически характеристики и правила за работа", утвърдени с МЗ № 8121з-197/19.02.2015 г., с което виновно е нарушил цитираната заповед и утвърдените с нея правила. Служителят не е използвал безжичните микрофони, както е посочено в раздел II т.6, 6.1., 6.2. и 6.9. от Указанията. Съгласно т. 6.1. назначените в наряд служители използват безжичните микрофони, като водачът на автомобила ползва микрофон № 1, втори служител – микрофон № 2. В случая нито един от микрофоните не е бил ползван. Съгласно т. 6.2. микрофоните следва да са постоянно включени, а съгласно т. 6.9. всяко начало на проверка или контакт с гражданин задължително се маркира чрез еднократно натискане на бутон REC от микрофон 2. Краят на проверката се маркира от същия микрофон с еднократно натискане на бутон REC. Посоченото не е било сторено. Конкретно нарушените от К. Христов правила на Указанията са ясно посочени в справка рег. № 769р-185/07.01.2016 г., като несъмнено доказано по делото е, че Христов е бил запознат със същата. Трайно възприето в съдебната практика е становището, че мотиви към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в други документи, съставляващи част от производството по неговото издаване, на които актът следва изрично да се позовава. Предвид изложеното, деянието, за което на ответника в настоящото производство е било наложено дисциплинарно наказание с процесната заповед, следва да се счита за достатъчно ясно описано както от фактическа, така и от правна страна, в противовес на приетото от първата инстанция. С утвърдените "Указания за работа на полицейските служители със системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобил. Технически характеристики и правила за работа", утвърдени със заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з-197/19.02.2015 г., служителят е бил запознат, видно от протокол рег. № 769р-1795/27.03.2015 година. Изложените подробни съображения от първоинстанционния съд относно състоянието на системата за видеонаблюдение, и по-конкретно относно изправността на безжичните микрофони, поставяни в служебните автомобили на нарядите и отговорността за тяхната проверка не могат да бъдат споделени, тъй като не се подкрепят от приетите по делото доказателства. Не са събрани доказателства системата да е имала технически проблеми в режим на работа, чието разрешаване да е било извън волята на служителя. В конкретния случай фактите сочат, че за процесния период на дежурство от 19.00 часа на 18.09.2015 г. до 07.00 часа на 19.09.2015 г. служителят не е докладвал данни за каквито и да е технически проблеми със системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобила, такива не са отразени писмено нито в изготвен доклад, нито в ежедневния отчет на наряда, съгласно изискването на т. 20 от Указанията. Посоченото опровергава приетата за установена от съда вероятност от технически повреди на системата, които да са довели до безвиновно неправилно използване на същата при работата на служителя. Не са представени доказателства по делото, установяващи по категоричен и безусловен начин, че за целия период на посоченото дежурство на К. Христов е била налице техническа неизправност на системата за аудио запис, монтирана в служебния му автомобил, за която повреда служителят обективно да не е могъл да узнае и която не попада в обхвата на дължимите от негова страна действия съгласно дадените инструкции за работа със системата за видеонаблюдение (протокол за проведено обучение по изучаване на Инструкция № 8121з-794/20.10.2014 г. за реда за организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение рег. №РК-17998/04.12.2014 г. – лист 72). Необосновани са и изводите на съда относно липсата на персонализация на нарушението, съответно на носенето на дисциплинарна отговорност. Деянието, чрез което е осъществено нарушението е бездействие - неизползване на безжичните микрофони на системата за видеонаблюдение, т. е. няма как дисциплинарнонаказващият орган да опише и констатира чрез какви действия жалбоподателят е осъществил нарушението. Нарушението е категорично установено, тъй като по време на наряда Христов и колегата му са осъществили пътен контрол и контакт с граждани (водачи на МПС), именно по време на които е следвало да е включен безжичният микрофон. Липсва запис, съответно е налице приетото нарушение на Указанията. По делото не се спори, че спазването на заповед № 8121з-197/19.02.2015 г. на министъра и утвърдените с нея специфични Указания е част от служебните задължения на служителите, за които тези правила се отнасят. Поради това изпълнението на дейността им при неспазване на специфичните изисквания, въведени с Указанията, правилно е определено от дисциплинарнонаказващия орган като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание. При така установените факти следва изводът, че служителят виновно не е изпълнил задълженията си по цитираните по-горе правила за работа, с което е изпълнена хипотезата на чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР - неизпълнение на служебни задължения или на заповеди. Това нарушение правилно е квалифицирано по посочения текст от административния орган и същият е наложил дисциплинарно наказание "порицание" в предвидения минимален размер по чл. 200, ал. 2 от ЗМВР. Предвид горното, обжалваното първоинстанционно решение, с което заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" спрямо К. Христов е отменена, се явява постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Същото като неправилно следва да бъде отменено, а спорът – решен по същество от настоящата инстанция, като жалбата на К. Христов срещу засягащата го заповед бъде отхвърлена поради недоказано наличие на основанията за отмяна по чл. 146 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение