Решение № 10282 от 23.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5890/2025 г.

Производството е по реда на чл. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив срещу решение 3921/28.04.2025 г., постановено по адм. дело 2574/2024 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е обявен за нищожен Ревизионен акт Р-16001621003852-091-001 от 31.08.2023 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение 416 от 09.11.2023 г. на директора дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради противоречие на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Настоява за отмяна на атакуваното решение. Претендира присъждане на разноски. Ответникът- Ж. Д. Ж., чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура на Република България дава заключение за основателност на касационната жалба в мотивирано становище по съществото на делото. Върховният административен съд - Осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол е била законосъобразността на Ревизионен акт Р-16001621003852-091-001 от 31.08.2023 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение 416 от 09.11.2023 г. на директора дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на административния акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Правилно е становището на първоинстанционния съд, че в случая след изготвяне на ревизионния доклад е налице изземване на компетентност по отношение на ръководителя на ревизията, определен със заповедта за възлагането й, на основание чл. 7, ал. 3 ДОПК. Това е сторено с решение, издадено от В. С. К., в качеството си на началник сектор в ТД на НАП-Пловдив. Въпреки, че Началник сектор при ТД на НАП Пловдив е разполагал в процесния случай с компетентност по чл. 7, ал. 3 от ДОПК, съдът счита, че липсват и предпоставките за прилагане на цитираната норма, които да са обусловили нареденото изземване на неприключилото ревизионно производство. Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ДОПК следва правилото за неизменност на компетентния орган по приходите за разглеждане и решаване на конкретен въпрос или преписка. Изключението е изземването на разглеждането и решаването на въпроса и възлагането им на друг орган като предпоставките за изземване на производството са изчерпателно изброени - наличие на основания за отвод или самоотвод и трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. В тази връзка на първо място следва да се отбележи, че в посоченото решение на Началник сектор при ТД на НАП Пловдив за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка като фактическо основание за постановения резултат е посочено: "Юлия Митева Даракчиева главен инспектор по приходите, ръководител на екип, е в отпуск по болест и предстои да отсъства продължителен период от време, поради което не може да изпълнява служебните си задължения.. Или решението навежда на хипотеза на временна неработоспособност, която от друга страна е възприета като трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Това обаче е в противоречие със съдебната практика, която се е консолидирала около разбирането, че отпускът поради болест, в хипотезата на временна неработоспособност не съставлява трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения, по смисъла на чл. 7, ал. 3 ДОПК, а временна такава, поради което в такива хипотези следва да бъде издавана заповед за заместване при условията и реда на чл. 84, ал. 1 от Закона за държавния служител или производството да бъде спряно на основание чл. 34, ал. 1, т. 1 от ДОПК. Съобразно указаното от съда разпределение на доказателствената тежест, ответникът предоставя по делото доказателства в тази насока болнични листове, които сочат единствено продължителността на "отсъствието от работа по здравословни причини", но не вида и характера на заболяването. Предвид липсата на такива данни и констатираните непродължителните периоди на отсъствие по здравословни причини от 2 до 30 дни, подобно отсъствие не може да се квалифицира като трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения от компетентния орган по приходите. С оглед на това, съдът счита, че в решението за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка не се съдържат фактически основания, въз основа на които да се извърши преценка налице ли е някое от законовите изисквания, обуславящо промяна на органа възложил ревизията. Липсата на ясни и конкретни мотиви, обосноваващи изземването на правомощия от определения за това орган по приходите води до незаконосъобразната подмяна на лицата, които следва да издадат ревизионния акт. По изложените съображения се налага извода, че в конкретния случай не са налице предпоставките за прилагане разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ДОПК, които да са обусловили нареденото изземване на правомощия. При тези условия съдът приема, че едното от лицата, издали оспорения ревизионен акт, а именно старши инспектор по приходите Д. Г. Д., не е имало материална компетентност за това. Предвид изложеното Върховният административен съд състав на осмо отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,