Решение № 16060 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8329/2018 г.

Решение № 16060 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8329/2018 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно–осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на "Морион - Ка" ЕООД, ЕИК 200739192 със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ж. к. "Тракия", бл. 227, вх. А, ет. 4, ап. 12 и съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. "Софроний Врачански" № 4, ет. 2, ап. 4, подадена чрез процесуалния му представител адв. Р. Исов, с пълномощно на л. 27, против решение № 948/26.04.2018 г. на Административен съд /АС/ – Пловдив, постановено по адм. д. № 3719/2017 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № Р-16001615009431-091-001/8.06.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден в оспорената част от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ – Пловдив при ЦУ на НАП с решение № 594/29.08.2016 г., и е присъдено в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 192 лв.

В касационна жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на същото и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА в обжалваната част, както и да се присъдят на жалбоподателя сторените разноски в проведените първоинстанционни и касационни производства, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция ОДОП – Пловдив ЦУ на НАП – гр. Пловдив, ул. "Скопие" № 106 – не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледани по същество, частично основателна, поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА № Р-16001615009431-091-001/08.06.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден в оспорената част от директора на Дирекция ОДОП – Пловдив при ЦУ на НАП с решение № 594/29.08.2016 г. С него на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС с мотиви за неосъществени доставки е отказано право на приспадане на ДДС в общ размер 62 902. 56 лв. по фактури, издадени от "Пойнт Стор" ЕООД, "Грийн Фючър България" ЕООД, "Агро Био Пауър" ЕООД, "Петрол Трейд енд Партнерс" ЕООД и "Петрол Трейд БГ" ЕООД. Установени са в резултат на това задължения за внасяне на ДДС на ревизираното дружество "Морион – Ка" ЕООД и лихви в размер на 5 971. 84 лв.

Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на Пловдивския административен съд като валидно и допустимо.

Правилно първостепенният съд е приел, че оспорването е допустимо, че ревизионното производство е възложено от компетентен орган, определен по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК със заповед на директора на ТД на НАП, приложена по делото, че РА е издаден от компетентни орган по приходите по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК в действащата към момента на издаването му редакция. Не са допуснати при извършването на ревизията съществени нарушения на административнопроизводствените правила, влияещи върху законосъобразността на акта. Последният отговаря на изискванията на чл. 120 ДОПК относно форма и съдържание.

По материалната законосъобразност на оспореното съдебно решение, както и по твърденията на касатора за неговата необоснованост и допуснати от съда съществени нарушение на съдопроизводствените правила, настоящата касационна инстанция намира следното:

1. Неправилно оспореното първоинстанционно решение в частта му, в която е отхвърлена жалбата на "Морион - Ка" ЕООД против РА относно отказаното с него право на данъчен кредит по 19 от издадените 21 фактури от "Пойнт Стор" ЕООД. Фактурите имат за предмет доставки на строителни материали като арматура, арматурна мрежа, различни видове болтове, поцинкована тел, Т-образни профили, керамични тухли, каменна вата, оградна мрежа, кофражни дъски, планки, шпилки, пирони и др. Към всяка една от фактурите има приложен опис на строителните материали по наименование, вид, количество, ед. цена, както и приемо-предавателни протоколи, подписани от представляващия дружеството доставчик – К. Кирилов за "предал" и от представляващата дружеството "Морион - Ка" ЕООД – В. Вълчева за "получил". К. Кирилов е подписал и фактурите в качеството си на съставител и отговорно за стопанската операция лице. Протоколите не са оспорени от ответника относно тяхната автентичност. Фактурите са издадени в периода 27.03.2015 г. – 23.06.2015 г. В двата склада на "Морион - Ка" ЕООД е извършена проверка на наличните материали от органите по приходите и за констатациите са съставени протоколи от 31.03.2016 г. с приложени към тях описи. За липсите на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС, във връзка с които е установено, че получателят е ползвал пълен данъчен кредит, е начислен ДДС в размер на 3 391. 56 лв. В тази част РА не е оспорен от дружеството и е влязъл в сила. В Ревизионния доклад /РД/ не се твърди, че са констатирани липси именно на стоките, които жалбоподателят твърди, че е получил по издадените му от "Пойнт Стор" ЕООД фактури. Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза /ССЕ/ материалите, доставени от този доставчик, са били налични физически според констатациите на органите по приходите в инвентаризационните описи към двата протокола. С това се потвърждават свидетелските показания на свидетелката Цветкова, че материалите са били закупени във връзка със сключени договори, чието изпълнение е започнало по-късно, поради начина на финансирането на дейностите, а именно по програми, финансирани от ДФ "Земеделие". Отново според заключението на вещото лице по ССЕ получените стоки по процесните фактури са били заведени счетоводно по сметка 302 по видове и същите са изписани като вложени в дейността на дружеството във връзка с изпълнението на договори, сключени със "С. Б. Агростатеджис" ЕООД, "Марвин" ООД, В. Георгиев и "Грийн Фючър България" ЕООД. Извършено е плащане по фактурите и към тях са приложени касови бонове, описани от вещото лице в таблицата на стр. 14 от заключението, противно на констатациите в РД. След като е доказано осъществяването на доставките и използването на стоките във връзка с осъществените от получателя следващи облагаеми доставки на услуги, в изпълнението на които те са вложени, правото на приспадане не може да бъде отречено /виж в този смисъл т. ЗЗ от решението на СЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11, Боник/. Липсата на доказателства за това откъде /търговски обект или склад/ са натоварени стоките и липсата на назначени по трудов договор работници при доставчика не обосновава извод за това, че доставките не са осъществени, противно на приетото от ревизиращия екип и съда, след като не са предоставени данни от страна на приходната администрация за злоупотреба с правото на приспадане, осъществена от самия получател или от неговия доставчик/предходен доставчик по веригата, за която той е знаел или е бил длъжен да знае /т. 38 и т. 40 от цитираното по-горе решение на СЕС/. С оглед изложеното следва да се приеме, че не са доказани предпоставките за признаване на данъчен кредит само по две от общо 21 фактури, издадени от "Пойнт Стор" ЕООД, а именно по фактура № 4000000203/2.06.2015 г. с ДДС 833. ЗЗ лв. и по фактура № 4000000261/23.06.2015 г. с ДДС 215. 00 лв., по които осъществяването на доставките /предаването и приемането на стоките/ не е доказано.

1. Решението на Пловдивския административен съд е правилно като краен резултат в частта му, в която е потвърден РА относно отказано право на данъчен кредит по двете фактури - № 0... 0173/8.05.2015 г. и № 0... 0177/21.05.2015 г., издадени от "Грийн Фючър България" ЕООД с предмет "аванс за доставка на материали за конструкция". Доказано е извършването на авансовите плащания към датите на фактурите по банков път, видно от представените преводни нареждания, но това, че на основание чл. 25, ал. 7 ЗДДС данъкът е станал изискуем преди да е настъпило данъчното събитие при получаване на плащането, не е достатъчно, за да бъде признато правото на данъчен кредит, поради което този довод на касатора е неоснователен. В случая не е налице съществено условие, при наличието на което ДДС става изискуем предварително без да е осъществена все още доставката, а именно да е налице цялата подробна релевантна по отношение бъдещата доставка информация и конкретното изпълнение, за да бъде тя точно идентифицирана /т. 48 от решение на СЕС от 21.02.2006 г. по дело С-419/02, BUPA HOSPITALS/, в какъвто смисъл са изложените в решението на решаващия орган мотиви, с които е потвърден РА в тази част. Във връзка с фактурите за авансово плащане няма представен договор, в който бъдещата доставка да е индивидуализирана в достатъчна степен, така че впоследствие да е възможно да се установи реалното изпълнение, доколкото отново според цитираното по-горе решение на СЕС по делото BUPA HOSPITALS /т. 51 предмет на облагане с ДДС са доставките, а не предварителните плащания за тях /т. 51/. В процесните фактури стоките не са индивидуализирани така, както в представената от доставчика фактура, издадена му от неговия предходен доставчик – "МАВВИ" ООД, с № 1000000354/30.06.2015 г. като обтегачи Grillo малки за тел до Ф 2. 7 мм – 3 250 бр.; обтегачи Grillo големи за тел до Ф 3. 5. мм – 820 бр., котви L 600 х120 – 820 бр., краен лозарски кол 2. 3 м. – 820 бр., вътрешен лозарски кол 2. 3 м. – 9 000 бр., поради което двете фактури за авансови плащания, издадени от "Грийн Фючър България" ЕООД на "Морион - Ка" ЕООД, не могат да се обвържат с представената международна товарителница, с която според твърденията на жалбоподателя, стоката е получена на неговия обект в Каварна на 9.06.2015 г. От самата товарителница е невъзможно да се установи какви точно стоки и по коя фактура са доставени от "МАВВИ" ООД, с оглед на което законосъобразен е изводът на ответника по делото и на съда, че осъществяването на доставката, за която са направени авансовите плащания, при условията на транзитна продажба, не е доказано.

1. Неправилно е приел първостепенният съд, че не са доказани предпоставките за признаване правото на данъчен кредит на "Морион - Ка" ЕООД по фактурите, издадени от "Агро Био Пауър" ЕООД, "Петрол Трейд енд Партнерс" ЕООД и "Петрол Трейд БГ" ЕООД, за доставки на дизелово гориво.

Към фактурите са представени фискални бонове, от които се установява, че зареждането е ставало на бензиностанции на дружествата - доставчици, с каквито те са разполагали, и това е установено от ревизиращия екип /стр. 15 от РД/. Доказано е използването на горивото във връзка с осъществяваната от жалбоподателя независима икономическата дейност като разходът за него е включен в себестойността на предоставените от услуги във връзка с изпълнението на сключените договори. Вещото лице дава заключение, че действително за отделните обекти на жалбоподателя, в счетоводството му са отчитани разходи за гориво по представените от жалбоподателя протоколи. Установено е, че дружеството разполага с два товарни камиона, за които по делото са налице множество пътни листове /две папки/, както и че разполага със селскостопанска техника, която също използва във връзка с дейността си. По така изложените съображения настоящата инстанция намира, че посочените по-горе две предпоставки за признаване правото на данъчен кредит, а именно осъществяването на доставките на гориво и използването на същото за икономическата дейност на получателя са доказани. От страна на приходната администрация не са установени никакви данни за това, че доставеното по процесните фактури гориво и изписаното като вложено в себестойността на услугите за различните обекти, е в по-голямо количество от обичайното за тази дейност, за да може да се приеме, че е налице злоупотреба от страна на ревизираното лице при упражняването на правото на приспадане.

По така изложените мотиви решението на АС – Пловдив следва да бъде оставено в сила в частта, обсъдена в т. 2 от настоящото решение. В останалата част следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. При този изход на спора разноските се дължат на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК съответно на уважената и отхвърлената част от жалбата за всяка инстанция. Жалбоподателят е доказал направени разноски в общ размер 14125 лв., от които 13 550 лв. адвокатско възнаграждение. Ответникът по касация не е заявил искане за разноски за настоящата касационна инстанция, но в първото касационно производство е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 596. 23 лв. за всяка инстанция. Претенцията му за разноски е своевременно заявена пред първата инстанция. Неоснователно е искането на ответника да бъде намалено адвокатското възнаграждение поради прекомерност на основание чл. 161, ал. 2 ДОПК, тъй като за една инстанция адвокатското възнаграждение е само с 791. 27 лв. по-голямо от минималното адвокатско възнаграждение, което се претендира като юрисконсултско възнаграждение от него. С оглед фактическата и правна сложност на делото, предоставената защита и ангажираните доказателства, същото не се явява прекомерно.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК и чл. 161, ал. 1 ДОПК, Върховният административен съд, първо отделение