Решение № 6270 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3888/2018 г.

Решение № 6270 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3888/2018 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Л. е." ЕООД, гр. Д., против Решение № 241/7.02.2018 г. на Административен съд - П., постановено по адм. д. № 2682/2017 г., с което отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № Р-16002616009163-091-001/23.06.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П., в частта, потвърдена с Решение № 523/5.09.2017 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - П.. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че след като единствената дейност на дружеството е куриерски услуги, то следва, че и процесните автомобили - "С. Л." и "Т. Л. К." са ползвани за това. Сочи, че те са предоставени служебно на търговския представител на дружеството, който регулира дейността на офисите в различните населени места. В подкрепа на тезата си излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени РА. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП, с писмена защита по същество оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - П. е законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № Р-16002616009163-091-001/23.06.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П., в частта, потвърдена с Решение № 523/5.09.2017 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - П., с която на "Л. е." ЕООД, гр. Д. е отказан данъчен кредит в размер на 23 872,84 лв. на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДДС, ведно със следващите се лихви за забава в размер на 11 564.98 лв. За да достигне до извод за законосъобразност на РА в обжалваната му част, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: В хода на ревизията е установено, че "Л. е." ЕООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в размер на 10 254,84 лв. по фактури, издадени от "С. м." ООД за покупка на лек автомобил "С. Л.". Съобразно представените от ревизирания обяснения, този автомобил не се ползва за лични нужди, а за основната дейност на дружеството, която е куриерски услуги. Констатирано е още, че той е осчетоводен по дебитна счетоводна сметка "Транспортни средства" на стойност 54 274,17 лв., както и, че се управлява от лице, назначено в дружеството на трудов договор като търговски представител, на което се възлагат предимно координационни функции. В представената справка за ДМА е декларирано ползването на превозното средство за куриерски услуги. Органите по приходите са установили, че в съставените пътни листове на МПС не са вписани данни за номера на товарителници за извършване на превози на товари или пратки. При тези констатации ревизиращите са съобразили чл. 19 от Закона за пощенските услуги /ЗПУ/, съгласно който куриерските услуги се осъществяват от пощенски оператори въз основа на издадена индивидуална лицензия или подадено писмено уведомление и в резултат на това са приели, че процесният автомобил е ползван за дейност, различна от "куриерски услуги". Предвид горното те са счели, че на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 70, ал. 2, т. 1 от ЗДДС за него не е налице право на приспадане на данъчен кредит. По същите съображения и на основание чл. 70, ал. 1, т. 5 ЗДДС те са приели, че следва да се откаже право на приспадане на данъчен кредит за закупеното и изразходваното за този автомобил гориво. Органите по приходите са констатирали още, че на основание сключен договор за финансов лизинг с "ДСК А." ЕООД ревизираното дружество е стопанисвало лек автомобил "Т. Л. К.", произведен през 2008 г, като автомобилът е регистриран със 7+1 места. Същият е осчетоводен по дебита на счетоводна сметка 205 "Транспортни средства" с придобивна стойност 89 600,64 лв. За плащаните лизингови вноски ревизираният е приспаднал данъчен кредит по издадените му от "ДСК А." ЕООД фактури за периода м. 06.2008 г. - м. 06.2012 г. в общ размер - 17 920,13 лв. След прехвърлянето на собствеността на автомобила, същият е регистриран с брой места 4+1. Съгласно дадените от управителя на ревизираното дружество обяснения, високопроходимият автомобил е бил необходим за нуждите на фирмата при лоши метеорологични условия, което наложило преустройството му с изпитателен протокол на 13.07.2012 г. Анализирайки представените документи приходните органи са приели, че не е установено с този автомобил да са извършвани превози на пратки. Констатирали са, че разходите за гориво са отчитани по реда на чл. 204, ал. 3 от ЗКПО. Съобразявайки, че след преустройството процесното превозно средство представлява "лек автомобил" по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС и не е използван за куриерски услуги, ревизиращите са приели, че на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС дружеството следва да извърши корекция на приспаднатия данъчен кредит по реда на чл. 79, ал. 6 от ЗДДС. С. като са определили, че дължимият ДДС възлиза на 3 584.03 лв., те са счели, че той е изискуем към м. 07.2012 г., когато е извършено преустройството и на основание чл. 79, ал. 4 от ЗДДС е следвало да бъде начислен с протокол, който да се отрази в ДП и СД. Тъй като това не сторено, то допълнително е определен като дължим ДДС в посочения размер. Приходните органи са отказали и признаване на право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 5 от ЗДДС в размер на 5 958,65 лв. за закупеното гориво, изразходвано за експлоатация на горепосочения автомобил за периода м. 07.2012 г. - м. 06.2016 г. След анализ на събраните в хода на ревизионното производство доказателства, съдът е приел, че между страните няма спор по фактите, а за приложението на материалния закон. Преценил е, че след като не е доказано, че и двата автомобила са ползвани за куриерски услуги, то не е налице нито една от хипотезите, предвидени в чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗДДС, изключващи приложението на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС. С. е, че автомобилите са ползвани от служители на дружеството, осъществяващи координаторски функции и за лични нужди, поради което е достигнал до извод, че за придобитите леки автомобили не е налице право на приспадане на данъчен кредит. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, но е необходимо прецизиране на изложените мотиви. Разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС сочи, че правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо, че са изпълнени условията на чл. 69 или чл. 74, когато е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил. Съобразно т. 5 от същата норма, не е налице право на приспадане на данъчен кредит и за стоките или услугите, предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на мотоциклети и леки автомобили по т. 4, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали. Ограничението на правото на приспадане в случая на придобиване на лек автомобил е регламентирано в закона в съответствие с нормата на чл. 176, § 2 от Директива 2006/112/ЕС, съгласно която в очакване на влизане в сила на разпоредбите на § 1 /определящи разходите, по отношение на които ДДС няма да подлежи на приспадане/ страните-членки могат да запазят всички изключения, регламентирани от техните национални законодателства към 1 януари 1979 г., или в случай на страни членки, които са присъединени към Общността след тази дата, към деня на тяхното присъединяване. Това ограничение съществува в отменения ЗДДС /чл. 65, ал. 1, т. 2/, а действащият ЗДДС съдържа легална дефиниция на понятието на "лек автомобил", конкретизирана в § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС. С. същата, лек автомобил е този, в който местата за сядане без мястото на водача не превишава пет. Същевременно разпоредбата на чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗДДС предвижда дерогация на ал. 1, т. 4 и 5, когато превозните средства по ал. 1, т. 4 се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба. Именно на изключението по чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗДДС се позовава ревизираният и в тази връзка основният спор между страните се свежда до въпроса използват ли се двата леки автомобила за извършването на куриерски услуги. Както правилно е приел и първоинстанционният съд, в тежест на дружеството е да установи това положително релевантно обстоятелство и след като това не е сторено, то неустановеното следва да се приеме за неосъществено. Необходимо е да се посочи, че именно нормата на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС е приложима в конкретния случай, тъй като тя е специална спрямо тази на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС, отнасяща се не до определен вид стока, а до всички стоки и услуги, които са предназначени за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Поради това не е налице и сходство с фактическия състав, при който е постановено Решението на СЕС по дело С- 118/11 г., тъй като тълкуванията в него се отнасят за два автомобила по договор за наем и договор за лизинг, за които не се твърди, че са леки. В случая не е спорно, че както "С. Л.", така и "Т. Л. К."/ след преустройството му/ са леки автомобили, поради което приложението на чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗДДС може да се изключи само при условията на чл. 70, ал. 2 ЗДДС. П. неустановеност на същите правилно първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно с РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит за придобитите от ревизирания леки автомобили и горивото, предназначено за експлоатацията им на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗДДС. О. са и изводите, че съобразно чл. 79, ал. 3 ЗДДС, в приложимата му към 2012 г. редакция, при промяна на предназначението на автомобила "Тойота" от товарен в лек, ревизираният е следвало да начисли и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. В съответствие с чл. 79, ал. 6, т. 2 ЗДДС неговият размер е правилно определен при съобразяване на данъчния период, през който е извършено преустройството. Като е достигнал до същия краен извод и е отхвърлил жалбата срещу РА, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на сумата от 1593.13 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение