Решение № 1370 от 31.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11496/2013 г.

Решение № 1370 от 31.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11496/2013 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 1700 от 26.06.2013 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 4101/2012 г., както следва: 1. на Красимир Тодоров Куцаров срещу решението в частта, с която е отхвърлена жалбата му против решение № 552-6/26-27.07.2012 г. на Общински съвет - Варна за одобряване на план за улична регулация на улици и поземлени имоти за обекти - публична собственост - ПУП-ПУР на кв. Изгрев, гр. Варна, включващ: м. "Изгрев", м. "Франга дере" и м. "Кокарджа", в частта му по отношение на имот 1011 и 2. на Общински съвет-Варна срещу решението в частта, с която се отменя решението на ОС-Варна, в частта му по отношение на имот 1011, включен в отредения УПИ II - за административно-делови център, трафопост, църква и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно задължителните указания на съда. В касационните жалби се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, като се иска отмяната му. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационните жалби за допустими - подадени срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледани по същество за неоснователни. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че оспореният ПУР в обжалваната му част е незаконосъобразен - одобрен в противоречие на материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Планът, одобрен на основание чл. 16, ал. 7 ЗУТ, е различен от плана по ал. 1. Той има за предмет само уличната регулация и определя само външните /към улицата/ регулационни линии на имотите. Няма за предмет цялостното регулиране на имотите, нито застрояването им. При одобряването на този план не се спазва ограничението за отчуждаване на имот до 25% от неговата площ по чл. 16, ал. 1 ЗУТ. Планът по чл. 16, ал. 7 ЗУТ е такъв по чл. 110, ал. 1, т. 2 ЗУТ и той няма незабавно отчуждително действие и за него са неприложими изискванията за плана с такова действие по чл. 16, ал. 1-6 от закона. В зависимост от предвижданията му то настъпва или по реда на чл. 17 ЗУТ- със сключване на окончателния договор, или по реда на ЗДС и ЗОбС вр. чл. 205 ЗУТ, респ. чл. 209 ЗУТ-чрез отчуждаване за изграждане на обекти на публична собственост. Съответен на приложимия материален закон е и изводът на съда, че отредените обекти в УПИ (административно-делови център, трафопост и църква) като обекти на социалната инфраструктура (§ 5, т. 75 ДР на ЗУТ) не биха могли да бъдат предмет на ПУР по чл. 16, ал. 7 ЗУТ и че въз основа на такъв план недвижими имоти-собственост на юридически и физически лица, не могат да бъдат отчуждавани по реда на ЗДС и на ЗОС, защото не са сред изчерпателно изброените в чл. 205, ал. 1 ЗУТ обекти. Те биха могли да бъдат предмет на плана по чл. 16, ал. 1 ЗУТ, какъвто оспорвания не е. При неоснователност на касационните оплаквания, обжалваното решение следва да остане в сила, воден от което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,