Решение № 12603 от 25.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12377/2018 г.

Решение № 12603 от 25.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12377/2018 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на глава дванадесета от дял трети на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "СОФИФАРМА" ООД, ЕИК 103924971, представлявано от управителя В. Марешка, действащо чрез пълномощника адвокат Н. Наков, срещу решение № 1343 от 25.06.2018 г. на Административен съд – Варна, постановено по административно дело № 450/2018 г. по описа на съда, с което е: 1) отхвърлена жалбата на дружеството срещу писмена покана изх. № 29-03-52/8.01.2018 г. на директора на РЗОК (Районна здравноосигурителна каса) – Варна, с която жалбоподателят е поканен да заплати доброволно неоснователно получени суми в размер на 2 116, 71 лв. и лихва в размер на 51, 26 лв.; 2) осъдено "СОФИФАРМА" ООД да заплати на РЗОК – Велико Търново разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът претендира обжалваното решение на първоинстанционния съд да бъде отменено и вместо него да се постанови ново решение, с което да се уважи първоначалната жалба, като се отмени и процесната писмена покана. Възвежда и претенция за присъждане на направените деловодни разноски за производството пред двете съдебни инстанции. Ответникът по касация - директорът на РЗОК – Варна, действащ чрез процесуалния представител главен юрисконсулт П. Сотирова, в писмено възражение аргументира теза за неоснователност на касационната жалба и моли тя да бъде отхвърлена и да се остави в сила решението на първоинстанционния съд. Претендира и присъждане на разноски за възнаграждение на юрисконсулт във връзка с осъществената от него защита пред ВАС. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното с нея решение, като предлага то да бъде отменено. Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на "СОФИФАРМА" ООД против писмена покана изх. № 29-03-52/8.01.2018 г. на директора на РЗОК – Варна, за доброволно възстановяване на суми, получени без правно основание. Поканата се основава на чл. 43 от договор № 03/2013 от 14.04.2016 г. за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК, и е издадена след извършена проверка на аптека "Марешки", собственост на "СОФИФАРМА" ООД, с адрес в гр. Провадия, ул. "Цар Освободител" № 41, изпълняваща индивидуален договор (ИД) № 03/2013 от 14.04.2016 г. Проверката е извършена въз основа на заповед № РД-09-1859 от 20.11.2017 г. на директора на РЗОК – Варна, и е била извънпланова, тематична, със задача: проверка по изпълнение на посочения договор. Резултатите от проверката са обективирани в констативен протокол № 333-ИТ/29.11.2017 г. и протокол за неоснователно получени суми № 333-ИТ-1 от 4.12.2017 г. от двамата проверяващи контрольори, на които тя е възложена. С протоколите е установено несъответствие в данните от отчетните документи на аптеката - доставната цена на лекарствен продукт Harvoni, 90 mg/400 mg tabl. film. coat., 28/1 опаковка, с НЗОК код JF569, е ЗЗ 724, 84 лв. Заявената и отчетена към НЗОК от страна на аптеката, съответно заплатената от страна на НЗОК/РЗОК сума за отпуснатия лекарствен продукт на едно здравноосигурено лице, е в размер на 35 841, 55 лв., която сума е отчетена от аптеката в РЗОК - Варна по изпълнената рецептурна бланка. Сумата като разлика от доставната цена и продажната цена, в размер на 2 116, 71 лв., е приета за неоснователно получена от страна на аптеката и съответно директорът на РЗОК - Варна е поканил дружеството - собственик на проверената аптека, да възстанови неоснователно получената сума в бюджета на НЗОК, ведно със съответната лихва върху нея. Съдът е разгледал по същество жалбата и от приложената административна преписка е установил фактическата обстановка, описана в писмената покана и в протокола за констатации преди издаването й. Коментирал е представеното дебитно известие от 2.11.2017 г. към фактурата от 19.08.2017 г., издадено от доставчика на едро "Фармнет" АД до търговеца на дребно "СОФИФАРМА" ООД, което е прието за неотносимо като издадено след вписване на промяната в цената на лекарствения продукт Harvoni в ПЛС (Позитивния лекарствен списък), и от значение единствено за вътрешните отношения между търговеца на едро и търговеца на дребно. Посочено е, че продажбата на лекарствения продукт е станала на 24.08.2017 г., същият е придобит от аптеката на цена ЗЗ 724, 84 лв., а е бил отпуснат на цена 35 841, 55 лв., поради което съдът е приел, че дебитното известие не може да служи за целта, за която е издадено. Съдът се е позовал на разпоредби от индивидуалния договор между жалбоподателя и касата, от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ) и от Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти. Посочил е, че за лекарствените продукти, включени в Позитивния лекарствен списък и заплащани с публични средства по цена, утвърдена от Националния съвет по цени и реимбурсиране (НСЦР), търговците на дребно са длъжни да следят измененията в цените им на интернет страницата на Министерството на здравеопазването. В случая осчетоводяването на процесната рецептурна бланка с предходната по-висока цена е довело до неоснователно заплащане на по-висока от нормативно определената сума от касата към търговеца на дребно. Въз основа на горното е формулирал решаващ извод, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган при спазване на установената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, поради което е отхвърлил подадената до него жалба. Подложеното на касационна проверка решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 72, ал. 10 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), условията и реда за осъществяване на контрола по ал. 9 се определя с инструкция, издадена от управителя на НЗОК. Касае се за действащата към момента на проверката Инструкция № РД-16-43 от 15.09.2016 г. за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 10 от ЗЗО по изпълнението на договорите за отпускане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от ЗЛПХМ, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК. Контролът, разписан в чл. 72, ал. 9 и ал. 10 от ЗЗО и посочената инструкция, е особен вид контрол по изпълнението на договорените условия, които се прилагат едновременно. Съгласно Наредба за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти - чл. 5, ал. 4, за лекарствените продукти, включени в Позитивния лекарствен списък (ПЛС) по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ) с ниво на заплащане 100 на сто, не се начислява надценка за търговец на дребно при отпускането им в аптека. В чл. 262, ал. 6, т. 1 от ЗЛПХМ е уредено, че позитивният лекарствен списък се изготвя и поддържа от Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти и включва лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание и заплащани със средства от бюджета на НЗОК, от държавния бюджет извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, от бюджета на лечебните заведения по чл. 5 от Закона за лечебните заведения и от бюджета на лечебните заведения с държавно и/или общинско участие по чл. 9 и 10 от Закона за лечебните заведения. Съгласно цитираните разпоредби включително и чл. 5 от Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти, лекарствен продукт може да се продава на цена не по-висока от утвърдената цена по чл. 2, ал. 1, от пределната цена по чл. 2, ал. 3 или регистрираната цена по чл. 2, ал. 4. Както бе посочено и по-горе, за лекарствените продукти, включени в ПЛС по чл. 262, ал. 6, т. 1 от ЗЛПХМ с ниво на заплащане 100%, не се начислява надценка за търговец на дребно при отпускането им в аптека. В този контекст следва да се акцентира върху това, че неправилно съдът е игнорирал издаденото дебитно известие към фактурата от 19.08.2017 г. за доставяне на процесния лекарствен продукт. Това дебитно известие е със съдържание за увеличена стойност по фактурата, като преди издаването му е изпратено писмо от 1.11.2017 г. до клиентите от доставчика "Фармнет" АД с обяснението, че поради техническа грешка в периода 4.08.2017 г. - 1.09.2017 г. лекарственият продукт е с некоректно фактурирана стойност от ЗЗ 724, 83 лв. с вкл. ДДС, вместо с действителната 35 841, 55 лв. с вкл. ДДС. В това писмо е посочено, че ще бъдат изпратени дебитни известия за сумата от разликата 2 116, 72 лв. с вкл. ДДС. Тези доказателства, преценени в хипотезите на чл. 115 и чл. 116 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), касационният състав приема, че изпълняват редовен фактически състав на редовна счетоводна операция. Съгласно чл. 115, ал. 1 от ЗДДС, при изменение на данъчната основа на доставка или разваляне на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата. Основание за издаване на известието е изменение на данъчната основа - увеличена стойност по фактура. Предвид изложените съображения дебитното известие не може да бъде преодоляно без зачитането му в отношенията "доставчик - аптека" по отношение на стойността на обсъждания лекарствен продукт. Наред с това, тези отношения между доставчика и аптеката са се развили преди издаване на заповедта за проверка и образуване на административното производство. В писмената покана и предхождащия я е протокол за неоснователно получени суми даже не е споменато дебитното известие, и то не е било обсъждано от административния орган и проверяващите контрольори, което е нарушение на административнопроизводствените правила, а преценката на това доказателство е от съществено значение за правилното решаване на спора. От горното явства, че не се установява липсата на основание жалбоподателят да получи посочената в поканата сума, за която органът е поискал да се върне в бюджета на НЗОК, нито е налице нарушение от търговеца на дребно на приложимите в случая норми, включително и тази на чл. 5 от Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти. По изложените съображения оспореното първоинстанционно решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени процесната писмена покана. В същия дух е и формираната вече практика на Върховния административен съд, шесто отделение, по сходни и/или идентични казуси, с решенията по административни дела № 7460/2018 г., № 8629/2018 г., № 9403/2018 г., № 9404/2018 г., № 8170/2018 г., 8136/2018 г., 8169/2018 г., 8124/2018 г., 8655/2018 г., и др. При този изход на спора искането на ответника по касация за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, а следва да се уважи акцесорната касаторова претенция за присъждане на разноските за производството пред двете съдебни инстанции. Същите са доказани в размер общо на 275 лв., заплатени за държавни такси и за депозит за извършване на експертиза. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК (редакция преди изменението в ДВ, бр. 77/2018 г.) и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение