Решение № 12558 от 19.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4312/2017 г.

Решение № 12558 от 19.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4312/2017 г., VI о., докладчик съдията Димана Йосифова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 23 от ППЗЗД. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - гр. Б. срещу решение № 2164 от 23.12.2016 г., постановено по адм. д. № 1025/2016 г. на Административен съд - гр. Б., с което е отменена издадената от него на основание чл. 27, ал. 1 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет) заповед № РД 03/83 от 9.05.2016 г., с която на основание чл. 20, ал. 4, т. 2 от ППЗЗД детето З. Г. Р. с ЕГН *********** е насочено в Център "Спешен прием" към Център за обществена подкрепа към О. Б. за срок от един месец. В касационната жалба се твърди, че издадената заповед № РД 03/83 от 09.05.2016 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Б. е правилна и законосъобразна. Издадена е в съответствие с материалния закон. Издадена е на основание изготвен подробен социален доклад, който съдържа доказателства за реално упражнено физическо и психическо насилие върху детето от страна на майката. Обстоятелството, обуславящо нуждата от осигуряване и предоставяне на закрила и основание за насочване на детето З. за ползване на социални услуги в т.ч. и настаняването и в Център "Спешен прием", е че отношенията между майката и детето са влошени и че, по отношение на З. се упражнява насилие от страна на майката. Приложената мярка за закрила е по чл. 20, ал. 4, т. 2 от ППЗЗД - настаняване в Ц. С. прием е по отношение на дете, пострадало от насилие, което е дете в риск по смисъла на § 1, т. 11, б. "б" и б. "в" от ЗЗДет. Подадена е и втора касационна жалба от адв. М. Г., особен представител на малолетното дете З. Р. В тази касационна жалба се твърди, че постановеното решение е неправилно. Постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Твърди се, че неправилно Административен съд - Б. е приел, че показанията на децата З. и И. Р., са противоречиви и непоследователни, както и извода, че предприетата от ответната страна мярка е неподходяща поради добрите материални условия в дома на майката и грижите, които полагат за детето, както и поради откъсване на детето от неговата семейна среда - от братчето му. Противно на изводите на съд, особеният представител адв. Г., счита, че издадената заповед е съобразена с приложимото материално право, като се позовава на чл. 27, ал. 1 от Закона за закрила на детето и го цитира - "настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или в специализирана институция се извършва със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" при наличие на основанията по чл. 25, ал. 1 от Закона за закрила на детето. Счита, че съгласно чл. 25, ал. 1, т. 4 от Закона за закрила на детето настаняването извън семейството на дете се извършва по отношение на дете, което е жертва на насилие в семейството и за което съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. позовава се и на легалното определение на понятието "насилие" дадено в § 1, т. 1 НП Закона за закрила на детето - всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, пренебрегване, търговска или друга експлоатация, водеща до действителна или вероятна вреда върху здравето, живота, развитието или достойнството на детето, което може да се осъществява в семейна, училищна и социална среда. Ответникът - Д. Ц. Г. с отговора на касационните жалби твърди, че обстоятелствата, на които се основават претенциите на Дирекция "Социално подпомагане" - Б., са в пълно противоречие с действителната и безспорно доказана фактическа обстановка, установена в хода на съдебния процес. Твърди, че Административен съд Б. обективно, всестранно и пълно е изследвал цялата фактическа обстановка, на основание на която е издадена оспорваната Заповед № РД 03/83/9.05.2016 г. от Директора на ДСП Б. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която оспореният съдебен акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, касационните жалби са неоснователни по следните съображения: Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви по предмета на спора и е обсъдил задълбочено всички писмени доказателства. Същественият аргумент в мотивите на съда по повод на отменената заповед е, че малолетната З. Г. Р. с ЕГН ********** е дете произхождащо от непълно семейство на майката. М. Д. Г. и заинтересованата страна бащата Г. И. Р. са разведени. Бракът е прекратен с решение № III-84-01/7.04.2010 г. по гр. д. № 5059/2009 г. на Софийския районен съд. Грижите по отглеждането и възпитанието на детето се полагат от майката, на която е предоставено със съдебно решение упражняването на родителските права. Майката полага грижи и за двете си деца - З. и И. Безспорно установено е от първоинстанционният съд, че на 6.05.2016 г., в центъра за приемане и обслужване на спешни повиквания в гр. Б. е постъпил сигнал от лицето З. Д., майка на жалбоподателката Д. Г. и баба на детето З., съдържащ твърдения, че децата в семейството на последната (в т. ч. детето З.) са в риск, тъй като са станали свидетели на проявено насилие. Със заповед на началника на Първо РУ на МВР - Б. е приложена по отношение на З. Р. мярка "полицейска закрила" за срок от 48 часа в кризисен център към О. С. и е сезирана дирекция "Социално подпомагане" - Б. След изтичане срока на наложената мярка "полицейска закрила", е изготвен социален доклад, с който е констатирано, че детето З. Р. се отглежда от майката в добри битови условия, има осигурен лекар и посещава училищни и извънучилищни занимания. В доклада са направени и констатации, че детето е обект на неподходящ възпитателен подход, свързан с физическо насилие (бой, дърпане, скубане на коси), използвано е за закупуване на алкохол от майката, която ежедневно приема алкохол. Констатирана е привързаност на З. Р. към брат й И., както и към съжителстващия на съпружески начала с майката Ч. Д. По данни от бабата по майчина линия е отбелязано, че майката на детето има проблеми с алкохола и под негово въздействие става агресивна "словесно и потенциално физически". Относно конфликта на 6.05.2016 г. е посочено, че е възникнал по повод обвинения за системна злоупотреба с алкохол, отправени от З. Г. към Д. Г. Изготвен е също план за действие, в който е посочено, че детето е нуждае от преработване на емоционалните травми от преживени нездрави отношения в семейството и предоставяне на защитена среда. Отбелязана е необходимостта от работа за подобряване на отношенията между майката и детето. Набелязани са краткосрочни цели - настаняване на детето в център за спешен прием, индивидуална работа с него и психологическо консултиране. Предвиден е режим на лични контакти на детето с майката един път седмично в емоционално щадяща среда, както и психологично консултиране и индивидуална работа с последната, с оглед връщане на детето в семейна среда. Поради необходимостта от събиране на информация за ежедневното отношение на майката към децата, нейното здравословно състояние, възможностите й да полага адекватни грижи, както и да бъдат проучени възможностите за настаняване на децата при близки и роднини при необходимост, е взето временно решение от социалния екип детето да бъде настанено в Център "Спешен прием" в ЦОП при О. Б. за срок от 1 месец. На 9.05.2016 г. е издадена оспорената заповед № ЗД-РД 03/83 на директора на ДСП - Б., с която е предоставена на З. Р. социална услуга - настаняване в Център "Спешен прием" към ЦОП при О. Б. за срок от 1 месец, на основание чл. 20, ал. 4, т. 2 от ППЗЗД. В изготвения и представен в съд социален доклад се изразява и становище, че в семейството майката е основната, която в ежедневието полага усилия и грижи да подпомага и поощрява детето в неговото развитие". Вярно е, че в същия социален доклад е посочено, че "между двете (майка и дъщеря) често възникват конфликти", но тази констатация не опровергава извода, че трябва да се осигури подкрепяща среда, за да може детето да изгради и поддържа отношения на привързаност, които да го подпомагат в създаването на бъдещи отношения и трайни емоционални връзки". Правилно и обосновано съдът е кредитирал и обсъдил, приложените по делото доказателства за здравословното състояние на малолетната З., характеристиката й в посещаваното от нея училище и поставените й оценки за усвояване на учебния материал, както и представените множество доказателства за извънкласна ангажираност на детето - удостоверение за участие и постигнати резултати в Спортен клуб за художествена гимнастика, грамоти за участие в състезания по рисуване, удостоверение за участие в театрална школа, сертификат за владеене на чужд език. Правилно и обосновано съдът е кредитирал и обсъдил и показанията на разпитаната по делото свидетелка Д. Т. са безпротиворечиви и в съответствие с останалия доказателствен материал. Свидетелката е заявила пред първоинстанционният съд, че "Д. Г. е взискателна майка и е отдадена на децата си. Заявява, че не й е известно Г. да злоупотребява с алкохол. Наред с това изрично е посочила, че има дългогодишен конфликт между майката и бабата на детето З. Майката не получава нужната подкрепа от нея като родител. Според заключението на извършената по делото съдебно-психологическа експертиза, неоспорено от страните, З. Р. има нужда от подкрепяща среда "Детето изпитва необходимост да се намира в центъра на събитията, иска да се чувства причина за случващото се и да оказва влияние, а това я прави неспокойна и натоварена с отговорност, която не може да носи на тази възраст". Изрично е посочено в експертизата, че "детето е несигурно и не е автентично в комуникацията с възрастните, изградило е защитно поведение, като е блокирало своята емоционалност, проявява нарцистична защита, с цел да намали степента на тревожност, породена от конфликтите на значими възрастни хора - майка и баба. Посочено е още, че детето е емоционално травмирано, но няма симптоми за хроничен травматизъм, тъй като има изградени ясни и стабилни граници. Според заключението на експертизата, честите премествания на З. в Кризисен център - С. за 48 часа, в Спешен прием към ЦОП - Б. за 1 месец, в дома на баба му по майчина линия за срок от 7 месеца, не биха могли да въздействат положително, доколкото всяко дете има базисна потребност от сигурност, а тя се формира и посредством постоянството в средата и ежедневното общуване на детето с останалите членове на семейството. Формиран е извод, че при така предприетите действия от страна на ДСП - Б., детето З. е поставено в позиция на несигурност, неяснота кой и как взема решения за неговия живот, възпрепятствано е дори общуването с брат му, с когото имат силна емоционална връзка, поради средата, в която са израстнали през последните години. Отбелязано е, че извеждането от семейната среда и настаняването в кризисния център в гр. С., предназначен за деца от 7 до 18 години, жертви на насилие, на вътрешен или външен трафик, с цел сексуална или трудова експлоатация, засилва чувството на вина у детето и го ретравмира. В с. з. вещото лице разяснява, че не всичко, което детето З. съобщава, отговаря на реалната картина, като счита, че показанията на същото са повлияни от възрастни хора. Правилен и обоснован е изводът на първоинстанционният съд относно незаконосъобразността на оспорената заповед, анализирайки материалноправните предпоставки за настаняване на дете в кризисен център, които са установени в нормата на чл. 20, ал. 4, т. 2 от ППЗЗД. Съгласно тази разпоредба, настаняването в кризисен център, като мярка за закрила се предоставя на деца, пострадали от насилие или жертви на трафик. Безспорно установено е, че в конкретния случай липсват доказателства за упражнено по отношение на детето З. насилие. Не е налице и втората хипотеза - детето да е жертва на трафик. Цялата процедура пред Дирекция "Социално подпомагане" - Б. е започнала по сигнал подаден от бабата на детето, чиито взаимоотношения с майката са конфликтни (според показанията на свид. Тодорова се касае за дългогодишен конфликт между тях), а твърдяната в сигнала системна употреба на алкохол от майката не се установява от събраните доказателства. Съдът е приел, че показанията на изслушаните деца З. Р. и И. Р. пък са противоречиви и за това се дава обяснение от приетата и неоспорена съдебно-психологическа експертиза - "не всичко, което детето З. съобщава, отговаря на реалната картина, а е повлияно от други лица". В конкретния случай необходимост от спешно извеждане на детето не се установява по делото. С оглед данните за възникнал в семейството конфликт между значимите за детето възрастни хора, налице са основания за предоставяне на съответна мярка за закрила. Предприетата от ответната страна мярка, обаче, съдът намира за неподходяща - от една страна поради добрите материални условия в дома на майката и грижите, които се полагат за детето, и от Друга страна- поради откъсване на детето от неговата семейна среда, в т.ч. раздялата с братчето И., което, предвид силната емоционална връзка между тях, не би могло да способства за постигане на преследваната от ЗЗДет. цел - осигуряване най-добрия интерес на детето. В този смисъл е и заключението на съдебно-психологическата експертиза, което съдът напълно кредитира, като обосновано и изготвено от вещо лице, притежаващо необходимите знания. Ето защо и доколкото не са изчерпани възможностите за закрила в семейна среда, предвидени в нормата на чл. 23 от ЗЗДет, правилно и обосновано е приетото от първоинстанционният съд, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че изводите на първоинстанционният съд за подкрепящата среда на детото са правилни и обосновани. Настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството, освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане - чл. 23 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗД). В процесния случай липсват обстоятелства, налагащи спешното извеждане на детето от семейната среда. М. Д. има нужда от помощ, а в същото време най-близко стоящата до нея - нейната майка /бабата на децата/ е в конфликт с нея. Майката вместо помощ получава санкция. Законосъобразен е изводът на Административен съд - Б., че заповедта за временното настаняване на детето в Център "Спешен прием" не съответства на целта на закона (ЗЗДет и ППЗЗД), поради което е незаконосъобразна. Висшият интерес на детето е да расте при биологичната си майка. А родителското затруднение може да бъде преодоляно чрез съдействие на майката и консултации от съответните специалисти, вкл. и чрез мярката за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗЗДет. Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, шесто отделение,