Решение № 17275 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11506/2019 г.

Решение № 17275 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11506/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационен протест на прокурор от ВАП и касационна жалба от Министъра на околната среда и водите, срещу решение № 11644 от 1.08.2019 г., постановено по адм. дело № 4470/2019 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение. С него съдът е отменил мълчалив отказ на министъра на околната среда и водите да се произнесе по подадено от "Енерго-Про България" ЕАД заявление за продължаване срока на действие на разрешително за водовземане № 1244/21.10.2002 г., удължено до 21.10.2018 г. С касационния протест се твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3, пр. 1 АПК. Навежда доводи, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че административния орган е въвел ново изискване за произнасяне по подаденото заявление, тъй като в закона за водите, глава четвърта се изисква документ, удостоверяващ съгласието на собственика на съоръженията или договор със собственика на съоръженията за предоставяне на услугата водоподаване. Счита, че това е материално- правната предпоставка на чл. 78, ал. 2, т. 2 от ЗВ за подновяване на разрешителното за водовземане. С касационната жалба на Министъра на околната среда и водите се твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, алтернативно се сочи, че тричленният състав на ВАС се е произнесъл по недопустима жалба. Според касатора съдът е разгледал и се е произнесъл по същество по жалба, която е просрочена, тъй като срокът за произнасяне е изтекъл на 31.12.2018 година, а жалбата е подадена на 11.03.2019 г. Като аргументи в подкрепа на твърдението за нарушение на материалния закон и необоснованост сочи неправилно приложение на разпоредбата на чл. 77 ЗВ, вместо чл. 78 ЗВ. Изразява се и несъгласие с извода на съда за неприложимост на разпоредбата на чл. 44, т. 6 от Наредбата за ползването на повърхностните води. Претендира юрисконсултско възнаграждение Ответникът – "Енерго-Про България" ЕАД в съдебно заседание чрез процесуален представител адв. Тодорова оспорва касационния протест и касационната жалба като неоснователна. Моли за тяхното отхвърляне. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационния протест и касационната жалба. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия, намира касационния протест и касационната жалба за процесуално допустими, като подадени в законния срок и от надлежни страни. Разгледани по същество са неоснователни, по следните съображения: Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е о образувано по жалба "Енерго-Про България" ЕАД, представлявано от изпълнителния директор, срещу мълчалив отказ на министъра на околната среда и водите по подадено заявление за продължаване срока на действие на разрешително за водовземане № 1244/21.10.2002 г., удължено до 21.10.2018 г. С обжалваното решение тричленният състав е уважил жалбата и е отменил мълчаливия отказ. За да постанови този резултат, е приел, че жалбата е подадена срещу подлежащ на оспорване мълчалив отказ за продължаване на разрешително за водовземане, в частта срок на действие, като компетентен да се произнесе по искането е министърът на околната среда и водите, тъй като разрешението е за водовземане от яз. Копринка - комплексен язовир по Приложение № 1 към чл. 13, т. 1 от ЗВ. (чл. 52, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗВ). Като неоснователни са приети възраженията за просрочие на жалбата. За да достигне до този извод съдът е констатирал, че заявлението от дружеството за продължаване на срока на разрешението е подадено в МОСВ на 10.07.2018 г., като компетентния орган по чл. 51 от ЗВ - министърът на околната среда и водите е изискал становище от Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", с писмо от 23.07.2018 г., както и от "НЕК" ЕАД с писмо от 03.09.2018 г. След последвала размяна на кореспонденция между Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" е представила становището си в МОСВ по отношение изпълнение условията на разрешението на 15.08.2018 г., а "НЕК" ЕАД - на 20.09.2018 г. Последващата кореспонденция между жалбоподателя и МОСВ е в изпълнение на поставените изисквания с писмо изх. № ПВ-32/04.10.2018 г. и уточняване на необходимостта от провеждане на процедура за изменение на разрешителното по отношение на промяна на изменение на технически параметър. В предоставения двумесечен срок - до 10.12.2018 г. жалбоподателят е предоставил информация по изискванията на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", която изяснява, че не е необходимо да бъде подадено заявление за изменение на разрешително № 1244/21.10.2002 г. По отношение изискването на МОСВ за сключен с "НЕК" ЕАД актуален договор, за предоставяне на услугата "водоподаване", жалбоподателят е уведомил министерството, че има споразумение по текстовете на договора, но за подписването е необходим допълнителен срок с оглед предстоящите празнични дни. С писмо изх. № ПВ-32/18.12.2018 г., получено от жалбоподателя на 21.12.2018 г., МОСВ предоставя допълнителен едномесечен срок, считано от получаване на писмото, за представяне на договор, сключен с "НЕК" ЕАД, за предоставяне на услугата "водоподаване". В указаният срок, изтичащ на 21.01.2019 г., "НЕК" ЕАД е уведомило административния орган, че такъв договор не е подписан поради неуточнени финансови параметри. При това фактическо установяване съдът е приел, че с изтичане на едномесечния срок за представяне на последното изискване на МОСВ започва да тече срокът по чл. 49, ал. 1 от Наредбата за произнасяне по заявлението за продължаване срока на разрешително за водовземане № 1244/21.10.2002 г., като същият е изтекъл на 10.02.2019 г. Липсата на изрично произнасяне в този срок представлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 59, ал. 1 от АПК, който може да бъде обжалван в едномесечния срок по чл. 149, ал. 2 от АПК. По съществото на спора е установено, че при изменението на влязло в сила разрешително чрез продължаването на срока на действие на акта, приложима е разпоредбата на чл. 78 от ЗВ. Според чл. 78, ал. 2, т. 3 от ЗВ за преценка на основателността на искането следва да се прецени изпълнението на условията на издаденото разрешително и да се извърши проверка дали не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси, като разпоредбата на чл. 78а от ЗВ допълва изискванията с проверка относно това дали са налице неплатени такси по чл. 194 от ЗВ, както и дали заявителят има неплатени глоби или санкции по чл. 200 от с. з. От страна на съда е констатирано, че с изискването на административния орган за представяне на договор между жалбоподателя и "НЕК" ЕАД за предоставяне на услугата "водоподаване" е въведено допълнително изискване за продължаване срока на разрешителното, което не е уредено в закона и няма нормативно основание в процедурата по продължаване срока на действие на разрешително за водовземане, тъй като посочените разпоредби на Закона за водите уреждат изрично предпоставките, които административният орган следва да преценява при разглеждане на заявлението на дружеството за продължаване на срока на разрешителното. С оглед извършения анализ и направените констатации като краен извод е прието, че доколкото са налице изискванията на Закона за водите за продължаване на срока на действие на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект № 1244/21.10.2002 г., мълчаливият отказ на министъра на околната среда и водите е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а административната преписка да бъде върната за произнасяне по заявлението при съобразяване с мотивите на решението. Решението е правилно. Неоснователни са твърденията в касационнната жалба на Министъра на околната среда и водите за недопустимост на решението, тъй като съдът е разгледал и се е произнесъл по същество по жалба, която е просрочена. От приложената административна преписка се установява, че заявлението за удължаване на срока на разрешително за водовземане № 1244/21.10.2010 година от повърхностен воден обект язовир "Копринка" е подадено от "Енерго- Про България" ЕАД до МОСВ на 10.07.2018 година т. е в указания от законодателя тримесечен срок. В изпълнение разпоредбите на чл. 51 от ЗВ, компетентният орган - министъра на околната среда и водите с писмо от 23.07.2018 година е изискал становище от Басейнова дирекция "Източнобеломорски район". С писмо с изх. № от 03.09.2018 година е изискано и допълнително становище от НЕК. С писмо с изх. № ПВ-32/04.10.2018 година МОСВ е поставило допълнителни изисквания към дружеството, като в предоставения двумесечен срок, изтичащ на 10.12.2018 година "Енерго- Про България" ЕАД е предоставило изисканата информация. С последващо писмо изх. № ПВ-32/18.12.2018 година от страна на МОСВ е указан на дружеството допълнителен едномесечен срок, считано от получаване на писмото, за предоставяне на договор, сключен с НЕК за услугата "водоподаване". Така указаният срок е изтекъл на 21.01.2019 година. Законосъобразни са изводите на първоинстанционният съд, че с изтичането на едномесечния срок за предоставянето на последното изискване от МОСВ за попълване на административната преписка започва да тече и срокът по чл. 49, ал. 1 от Наредбата за произнасяне по заявлението за продължаване срока на разрешителното за водовземане, като същият е изтекъл на 10.02.2019 година. Липсата на изрично произнасяне в този срок представлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 59, ал. 1 АПК, който може да бъде обжалван в едномесечния срок по чл. 149, ал. 2 АПК. Жалбата е подадена на 11.03.2019 година, видно от приложена товарителница от куриер, поради и което се явява допустима, като подаден в срока по чл. 149, ал. 2 АПК. С оглед изложеното не могат да бъдат споделени възраженията на касатора - МОСВ, че предвидените срокове в Наредбата за ползване на повърхностните води за произнасяне на административния орган имат преклузивен характер, а не инструктивен, както е приел съдът. Това е така, тъй като изисканата информация от трети лица по преписката - в случая Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" и "НЕК" ЕАД не е обвързана със срок за предоставяне на становище, а без такова становище е невъзможно произнасяне по подаденото заявление. Още повече самия административен орган с писмо с изх. № ПВ-32/18.12.2018 година, получено от "Енерго- Про България" ЕАД на 21.12.2018 година е предоставил допълнителен едномесечен срок със задължителни указания за попълване на преписката, който срок изтича на 21.01.2019 година. Настоящият състав на ВАС споделя изводите на първоинстанционния съд и по отношение на основния спорен въпрос, а именно: приложима ли е в процесния случай разпоредбата на чл. 44, т. 6 от Наредбата за ползване на повърхностните води. Съгласно чл. 78а от Закона за водите, изменение и продължаване срока на действие или издаване на разрешително реда на чл. 78, ал. 2 и чл. 79, ал. 2 ЗВ се извършват ако молбата е подадена в срока по ал. 1, не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси и са изпълнени условията на издаденото разрешително, след плащане на дължимите такси по чл. 194 и/или дължимите глоби или санкции по чл. 200 ЗВ. Разпоредбата на чл. 194 ЗВ урежда задължителното заплащане на различните видове такси, а разпоредбата на чл. 200 ЗВ изисква заплащане на наложени глоби и санкции, като предпоставка за продължаване на действието на разрешителното. Посочените разпоредби на Закона за водите уреждат изрично предпоставките, които административният орган следва да преценява при разглеждане на заявлението на дружеството за продължаване на срока на разрешителното. От приложените по делото писмени доказателства, а и от приложеното становище на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" се установява, чеса изпълнени условията на действащото разрешително и са платени таксите за ползване на водите. Ето защо изискания от административния орган актуален документ, удостоверяващ съгласието на собственика на съоръженията, или договор със собственика на съоръженията за предоставяне на услугата "водоподаване"- изискване, посочено в чл. 44, т. 6 от Наредбата в процедурата по удължаване срока на действащото разрешително, излиза извън лимитативно посочените материално правни основания, предвидени в чл. 78, чл. 78а и чл. 79 ЗВ. Изискванията на закона не могат да се тълкуват разширително. От това следва, че административният орган е въвел допълнително изискване за продължаване на срока на разрешителното, каквото не е уредено в закона. Тук е мястото да се отбележи, че дори и да се приеме, че изискването за предоставяне на актуален документ, удостоверяващ съгласието на собственика на съоръженията, или договор със собственика на съоръженията за предоставяне на услугата "водоподаване" е относимо към настоящия спор, не са налице данни по преписката, че именно "НЕК" ЕАД е собственик на язовир "Копринка" и прилежащите там хидротехнически съоръжения. В хода на производството не са събрани и доказателства НЕК да се е противопоставило на искането на "Енерго- Про България" ЕАД за удължаване на срока на разрешителното, нито пък да е посочило специални условия за същото. От цялата налична кореспонденция се установяват неизяснени отношения между двете дружества във връзка с писмен договор за водоподаване в частта цената на услугата, които обаче не са предмет на административен контрол от страна на МОСВ, уреждат се в съответствие с принципите на търговското право и гражданското законодателство, поради и което са ирелевантни за процесния спор. По изложените съображения решението на тричленния състав на Върховния административен съд като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора - министъра на околната среда и водите за присъждане на разноски се явява неоснователно, поради което следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК във връзка с чл. 64, ал. 1 ЗЗК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,