Решение № 11261 от 19.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8772/2017 г.

Решение № 11261 от 19.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8772/2017 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на "ЕМУ" АД с ЕИК 835013079 и "ЕЛСТРОЙ" ООД срещу Решение № 912/29.05.2017 г. по адм. дело № 1097/2016 г. по описа на Административен съд – Варна. Твърди се, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ищците били съдружници в "КОЛАРОВ" ДЗЗД с ЕИК 176290475, при разпределение на разходите и печалбите: 70% за "ЕМУ" АД и 30% за "ЕЛСТРОЙ" ООД. Твърди се, че претендираните за присъждане разноски били пряка и непосредствена последица от развило се по отношение на дружеството ревизионно производство и в частност от наложените в хода му обезпечителни мерки. Ревизионният акт бил отменен, като незаконосъобразен, което водело след себе си и незаконосъобразност на всички обусловени от него административни актове. Изтъкват се доводи за вида и характера на ревизионен доклад и издадения въз основа на него ревизионен акт. Поради невъзможността за търсене на тези разноски в хода на административното производство, то следвало съдът да ги присъди именно в производството, водено по реда на ЗОДОВ. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяването на друго, с което спорът да бъде решен по същество, като се уважат изцяло предявените от всяко едно от дружествата съобразно участието им в ДЗЗД разноски или евентуално връщане на същия съд за разглеждането му при отстраняване на допуснатите нарушения. Ответната по жалбата страна е депозирала отговор, в който счита, че не са налице основания по чл. 209 от АПК, че съдът е мотивирал подробно постановени акт при спазване на съдопроизводствените правила и при съвкупна преценка на представените доказателства. Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата за допустима, а разгледана по същество частично основателна. Били налице основания да бъде присъдено обезщетение във връзка с изплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на възражение срещу ревизионния доклад. Изводът на първоинстанционния съд за неоснователност на претенцията в размер на 3000 лв., общо за двамата ищци, свързана с обжалване на ревизионния акт по административен ред, е определен като правилен, тъй като не били представени доказателства за реално плащане на сумата, т. е. липсвало доказателство за настъпила реална за ищците вреда. В останалата част решението било правилно и законосъобразно, и следвало да бъде оставено в сила. С оспореното пред настоящата инстанция решение е отхвърлен предявения от "ЕМУ" АД – гр. Търговище иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Национална агенция за приходите – София, за заплащане на сумата от 6557, 41 лв. ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, както и предявения от "ЕЛСТРОЙ" ООД гр. Смолян иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Национална агенция за приходите – София за заплащане на сумата от 2094, 61 лв. ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Двете дружества са осъдени да заплатят на НАП сума от 200 лв. всяко от тях, представляващи направени разноски за юрисконсултско възнаграждение. За да постанови акта си, съдът е приел за установено, че "ЕМУ" АД и "ЕЛСТРОЙ" ООД са основали ДЗЗД "КОЛАРОВ". Със заповед за възлагане на ревизия № Р-03002515004794-020-001/25.06.2015 г. на Началник сектор при ТД на НАП – Варна срещу дружеството е започнала ревизия, в хода на която е издадено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки /ПНПОМ/ с изх. № 5629/02.09.2015 г. на публичен изпълнител при ТД на НП гр. Варна. Наложен е запор на банкова сметка до сумата 177000 лв. на 05.10.2015 г. е сключен договор за правна защита и съдействие с Адвокатско дружество "Русев, Дацев, Павлов, Рачев и Попов", съгласно който ДЗЗД е възложило на адвокатското дружество да окаже правна защита и съдействие изразяващи се в процесуално представително и защита пред Директора на ТД на НАП – Варна чрез подаване на жалба срещу описаното постановление на публичния изпълнител. Уговореното възнаграждение е в размер на 900 лв. с ДДС. Издадена е съответна фактура. Сумата е преведена с платежно нареждане от 07.10.2015 г. Жалбата срещу ПНПОМ е отхвърлена с Решение № 209/14.10.2015 г. на Директор на ТД на НАП – Варна. Решението на административния орган е обжалвано пред Административен съд – Варна, като по повод жалбата е образувано адм. дело № 3511/2015 г. на същия съд. В хода на производството пред съда е поискано присъждане на направените разноски в размер на 900 лв. по оспорване на действията на публичния изпълнител по административен ред. По искане на "ЕМУ" АД от "Инвестбанк" АД е издадена банкова гаранция с № 51-10/4049 изх. № 8006-385/23.11.2015 г. във връзка с която дружеството е заплатило такса за две тримесечия в общ размер 1600 лв. и такса от 70 лв. за предсрочно връщане на оригинала на банковата гаранция. На 24.11.2015 г. по искане от ДЗЗД "КОЛАРОВ" публичният изпълнител е издала постановление за отмяна на наложените обезпечителни мерки и постановление за замяна на същите с предоставената от дружеството банкова гаранция. Поради липса на правен интерес с оглед отмяна на постановлението за налагане на обезпечителни мерки, производството по адм. дело № 3511/2015 г. по описа на АС – Варна е прекратено с протоколно определение от 09.12.2015 г. Същото не е обжалвано и е влязло в законна сила на 13.01.2016 г. На 09.10.2015 година е издаден Ревизионен доклад с № 03002515004794-092-001/9.10.2015 г. На 13.10.2015 г. е сключен договор за услуга между ДЗЗД "Коларов" в качеството на възложител и "Алрад" ЕООД в качеството на изпълнител, съгласно който изпълнителят се задължава да окаже методологическа помощ при изготвяне на възражение по чл. 117, ал. 5 от ДОПК и жалба по чл. 151, ал. 1 от ДОПК, при цена от 2500 лв. без ДДС за изготвяне на възражението и 2500 лв. без ДДС за изготвяне на жалбата. На 21.10.2015 г. е съставен протокол № 1, съгласно който в изпълнение на договора, изпълнителя е предал на възложителя проект на възражение по чл. 117, ал. 5 от ДОПК срещу ревизионния доклад, за което на основание фактура № 0000002414/21.10.2015 г. по сметката на ЕООД в Уникредит Булбанк с вносна бележка от 22.10.2015 г. е внесена сума в размер на 3000 лева. На 20.11.2015 г. "Алрад" ЕООД е предало на ДЗЗД "Коларов" проект на жалба по чл. 152, ал. 1 от ДОПК срещу РА №Р-03002515004794-091-002/03.11.2015 г. Срещу ревизионния акт е подадена жалба с вх. № 51794/23.11.2015 г. На 23.11.2015 г. от "Алрад" ЕООД е издадена фактура № 2428/23.11.2015 г. с данъчна основа 2500 лв. и начислен ДДС от 500 лв., в която е описано като основание изготвянето на проект на жалба срещу РА. Плащането е следвало да стане с платежно нареждане, но такова в хода на производството пред първоинстанционния съд не е представено. Ревизионен акт № Р-03002515004794-091-002/03.11.2015 г. е отменен изцяло с Решение № 137/29.01.2016 г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП. Жалбата е подадена от участници в първоинстанционното производство, имащи интерес от оспорване на неблагоприятен за тях съдебен акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е основателна, по следните съображения: При съобразяване с представените доказателства, първоинстанционният съд неправилно е определил претенцията за възстановяване на суми, представляващи вреда в резултат на ползвани адвокатски услуги по повод оспорване на действия, свързани с налагането на предварителни обезпечителни мерки в хода на ревизионното производство, като неоснователна. Настоящата съдебна инстанция намира, че са налице изискванията, въведени от законодателя за основателност на претенцията за обезщетение по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно, отменен по съответния ред незаконосъобразен административен акт или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или негов служител. По делото са събрани доказателства, които не са оспорени от страните, че издадения срещу дружеството ревизионен акт е отменен от горестоящия административен орган. От фактическа страна правилно е установено, че липсват данни за прогласяване незаконосъобразност на постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки или за незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията, свързани с тази част от ревизионното производство. Обстоятелството, че постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки подлежи на самостоятелно оспорване не е основание да се приеме, че във връзка с това производство не могат да настъпят за адресата на мярката вреди. Установено е, че образуваното срещу наложената от данъчните органи мярка не е приключило с решение по същество, но това се дължи на предприети от засегнатото от мярката лице действия, насочени към намаляване на риска от настъпване на вреди във връзка с наложения запор върху сметки, което от своя страна е довело до невъзможност за финансиране на пряката, свързана със съществуването на ДЗЗД дейност. При предприемане и изпълнение на действия по предоставяне на банкова гаранция са направени разходи, които са безспорно определение по размер. При предприемане на действия по промяна на обезпечението, заинтересованите лица са били наясно с необходимостта от заплащане на такси и разноски по оформяне и представяне на гаранцията, но не са били в състояние да избегнат същите, с което да ограничат настъпването на имуществени вреди във връзка с образуваното срещу тях данъчно производство. В правомощията на административния орган е да предприеме действия по реда на ДОПК за обезпечаване на евентуално бъдещо вземане от страна на държавата. Законосъобразността на това действие следва да се прецени на база доказателствата, свързани с момента на приключване на ревизионното производство и с неговия резултат. При липсата на данни за извършено от дружеството нарушение не е било налице и основание за предприемане на действия по обезпечаване на бъдещо вземане на държавата срещу субекта, участващ в гражданския оборот и спазващ в тази връзка финансова дисциплина. Предвид описаното, настоящия състав намира, че обосноваността, а от там и законосъобразността на обезпечителното, като част от ревизионното производство са основания, подлежащи на преценка при преценка относно основателност на предявения срещу НАП иск за обезщетяване на вреди. Претенцията на участниците в ДЗЗД следва да се преценява на основата на проведеното ревизионно производство в неговата цялост, а не на отделните предприети от контролните органи във връзка с него действия. На това основание търсене на обезщетение поради настъпили именно във връзка с ПНПОМ вреди е възможно и допустимо при отмяна на приключващия ревизионното производство акт, т. е. това е издадения след провеждане на състоящо се от отделни етапи административно производство незаконосъобразен акт, в резултат на който е възможно настъпването на вреди с. този акт, но в случая такава не е налице единствено и само в резултат на поведението на жалбоподателя в това производство - ДЗЗД. Предвид описаното, настоящият съдебен състав не споделя изводите, обективирани в оспореното решение за неоснователност на претенцията на двамата ищци, съобразно квотите им на участие в ДЗЗД. Не са представени доказателства за относимост на разходите за куриерски услуги към конкретното ревизионно производство. Дори и същите да са свързани с него, то те не са били по своята същност необходим и непреодолим разход, свързан със защита на законните права и интереси на дружеството. При липсата на изрично установяване на връзка между представените платежни документи за куриерски услуги и конкретното ревизионно производство, първоинстанционният съд правилно е определил претенцията в тази част като неоснователна. В хода на административното производство, засегната страна е в правото си да определи начина и средствата за защита на законните си права и интереси. В този смисъл не е било недопустимо депозирането пред данъчните органи на изложение, изразяващо несъгласие с ревизионния доклад. Това становище е следвало да се вземе предвид от решаващия орган, при което не би се стигнало до издаване на ревизионен акт /отменен по реда на административния контрол от горестоящия административен орган/. Налице е пряка връзка между издадения ревизионен акт и потърсената от засегнатия от него адвокатска защита. Не би била потърсена адвокатска помощ, ако не е издаден акт, увреждащ законни права и интереси на санкционирания субект. Безспорно, потърсената адвокатска и консултантска помощ и платените в тази връзка хонорари е пряка и непосредствена последица от издадения административен акт. Депозирането на възражения в хода на производството и срещу окончателния акт на данъчните органи е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е извършило нарушение на данъчното законодателство, и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Поради описаното настоящия състав намира, че са налице трите кумулативни предпоставки за отговорността, въведени от законодателя с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ: отменен като незаконосъобразен административен акт, реално претърпени имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отменения ревизионен акт и вредите. В резултат на събраните по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че претендираните за репариране имуществени вреди, освен претендираните за присъждане разноски за куриерски услуги, са реално претърпени от участниците в ДЗЗД и и се намират в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отменения ревизионен акт. Настоящата инстанция не споделя становището за неоснователност на предявения иск, в частта относно настъпили имуществени вреди в размер на 3000 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по обжалване на ревизионния акт по административен ред. Ищците не биха заплатили възнаграждение на ЕООД за изготвяне на жалба и заплатените на това основание суми не биха представлявали вреда за него, ако не беше постановен оспорения от тях Ревизионен акт № Р-03002515004794-091-002/03.11.2015 г. Както по – горе беше описано, макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство при обжалване на ДРА по административен ред, защитата при атакуване законосъобразността на този административен акт се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен ДРА. В съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условия за реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност. Предприемането на действия по организиране на адекватна защита срещу касаещия дружеството акт на данъчната администрация е израз на нормалната грижа на всеки правен субект за охраняване на неговите права и законни интереси. По силата на чл. 219, ал. 1 от АПК, в хода на касационното производство е допустимо представянето на писмени доказателства във връзка с установяване на твърдяните касационни основания. С жалбата е представено заверено копие от платежно нареждане с дата 26.11.2015 година, според което на "АЛРАД" ЕООД е преведена сума в размер на 3000 лева на основание фактура № 2428/23.11.2015 г. /л. 3 от настоящото дело/. При тези обстоятелства, установени пред настоящата инстанция, следва да се приеме, че исковете, в частта касаеща присъждане на обезщетение за претърпени вреди в резултата на незаконосъобразен Ревизионен акт № Р-03002515004794-091-002/03.11.2015 г., отменен изцяло с Решение № 137/29.01.2016 г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП са основателни. При така представените допълнително доказателства, следва да се приеме, че е налице действително направен в хода на данъчната ревизия разход в претендирания размер, по повод осъществените от дружеството действия във връзка с наложена без основание обезпечителна мярка, изготвяне на възражения срещу ревизионен доклад и жалба срещу ревизионен акт. С оглед представяне на неоспорени от страните доказателства за реалност на направените разходи, иска следва да се определи като основателен и доказан в тази му част. Предвид описаното, настоящата съдебна инстанция счита жалбата за основателна. При постановяване на първоинстанционния съдебен акт са допуснати съществени нарушения на приложимите в конкретния случай материалноправни норми. Оспореното решение следва да се отмени и да се постанови друго, с което да се уважат предявените от "ЕМУ" АД с ЕИК 835013079 и "ЕЛСТРОЙ" ООД искове, с изключение на сумите, касаещи направени разходи за куриерски услуги. В хода на съдебното дирене са представени доказателства за размера на направените от участниците в ДЗЗД "Коларов" разходи във връзка с ревизионното производство, като претенцията на всеки от тях е определена съобразно процентното им участие в ДЗЗД и направените от всеки от тях разноски. Следва да се присъдят в полза на ищците и претендираните от тях законни лихви върху всяка от сумите от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане, ведно с направените пред първоинстанцинния съд и пред настоящата съдебна инстанция разноски съобразно уважената част от иска. В полза на "ЕМУ" АД следва се присъди сума в размер на 6521 лева, а в полза на "Елстрой" ЕООД, обезщетението следва да се определи в размер на 2079 лева. Разноските от АД по водене на съдебното производство са в размер на 882 лева по първоинстанционното дело. На ЕООД следва да се присъдят разноски в размер на 378 лева по адм. д. № 1097/2016 г. на Административен съд Варна. По настоящото производство разноски дружествата – ищци не са направили. Съобразно разпоредбите на специалния закон, ищците в производството по ЗОДОВ не дължат заплащане на направените от ответника по иска разноски за юрисконсултско или адвокатско възнаграждение. В разпоредбата на чл. 10 от ЗОДОВ е направено категорично и ясно разграничение между разноски по делото, държавна такса и адвокатско възнаграждение. Описани са и случаите, в които суми за възстановяване на такива разходи е допустимо. Законодателят е изключил възможността на ответника в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да бъдат присъдени суми за възнаграждение за юрисконсулт или адвокат, ако такъв е ползван. При наличието на ред, въведен от законодателя с разпоредбите на специалния закон е налице неприложимост на общите разпоредби за дължимост на разноски, регламентиран в ГПК и АПК. Поради това решението, в частта, в която в полза на НАП – София са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение е незаконосъобразно и също следва да се отмени. Предвид описаното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, Трето отделение