Решение № 7957 от 17.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11672/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от К. В. И., [ЕГН], против Решение 2849/05.10.2024г., постановено от Административния съд Русе по адм. д. 450/24 година. С обжалваното решение са отхвърлени предявените искове с пр. осн. чл.1 ЗОДОВ против ОДМВР-София за осъждането й за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 2117,36 лева и неимуществени вреди в размер на 5000 лева. Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Наведени са всички касационни основания за неправилност, визирани в чл.209, т.3 АПК неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът иска отмяна на решението изцяло и решаване на спора по същество, или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Иска присъждане на разноски. Ответникът Областната дирекция на Министерство на вътрешните работи София, представлявана от юрк. Георгиева оспорва касационната жалба и иска отхвърлянето й. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, платен от касатора. Върховната касационна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, доколкото е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна по делото, за която подлежащото на обжалване решение е неблагоприятно за нея. Касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Пред административния съд са предявени два обективно и субективно съединени иска с пр. осн. чл.1 ЗОДОВ. Единият е за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи разликата в получаваните трудови възнаграждения за месец юни и юли 2020 година. Другият е за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, безсилие, изолация и притеснение, за периода от 22.06.20 г. до 25.02.2022 година. И двете обезщетения са претендирани от едни и същи фактически обстоятелства незаконосъобразно наказателно постановление /НП/ и незаконни действия на служителите на МВР във връзка със съставянето на Акта за установяване на административно нарушение /АУАН/. Административният съд е установил, че на 20.06.20г. на път, находящ се в Община Ботевград, на ищеца, в качеството му на водач на МПС-товарен автомобил влекач с полуремарке е издаден АУАН за нарушение на правилата за движение. Впоследствие на 29.10.20 г. е издадено НП, с което на водача е наложена глоба и е лишен от право да управлява МПС за 1 месец. Във връзка със същото нарушение е издадена и заповед на 22.06.20г. за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ - временно отнемане на СУМПС за срок от 1 месец ведно с контролен талон. Съдът е установил, че НП след съдебно оспорване е отменено, но заповедта за налагане на ПАМ не е обжалвана. Свидетелството за управление на моторно превозно средство е върнато на ищеца поради изтичане на срока на мярката на 21.07.20 година, а контролният талон на 25.02.22 година. Съдът е посочил в решението си показанията на разпитаните по делото свидетели във връзка с емоционалното състояние на ищеца. Въз основа на установената фактическа обстановка, административният съд е формирал решаващи изводи, както следва: Съдът е приел, че изземването на СУМПС при съставянето на АУАН е в резултата на предварителното изпълнение на наложената ПАМ, обективирана впоследствие в заповед за налагане на ПАМ, която не е обжалвана. Съдът е посочил, че доколкото действията по изземването на СУМПС са във връзка с издаден акт, който не е предмета на спора пред него, автоматично отпадала възможността да се претендират вреди от незаконни действие на административния орган. Съдът е посочил, че изземването и временното отнемане на СУМПС и контролния талон е пряка и непосредствена последица от наложената ПАМ и издадената заповед за прилагането й, а не от издаденото НП. Съдът е посочил, че контролният талон е върнат на много по-късна дата, но след периода на връщане на СУМПС имуществени вреди не се претендират. Съдът е посочил, че с наказателното постановление, наложеното наказание, наред с глобата е и лишаване от право да управлява МПС, но тъй като НП не подлежи на предварително изпълнение, то не е актът, който е породил правни последици. Искът за неимуществени вреди съдът е преценил за недоказан. Приел е, че показанията на разпитаните по делото свидетели са доста общи и касаят притеснения на ищеца, които са в нормалния интензитет при реализирането на една административнонаказателна отговорност. Посочил е, че периодът не преживените негативни емоции не е дълъг и интензитетът на засягане не е значителен. Съдът е възприел показанията на свидетелите, приемайки, че ищецът е търпял неблагоприятни последици, в обхвата на действие на ПАМ, а не във времетраеното по обжалване на НП. Формирал е извод, че претърпените неимуществени вреди не са в резултат на издадения АУАН и издаденото впоследствие НП. Касационната инстанция в настоящия съдебен състав преценява обжалваното решение като правилно. Съдът е установил обективно фактическата обстановка по спора. Формирал е обосновани и правилни изводи въз основа на които е приложил правилно материалния закон. Споделят се напълно съображенията на първоинстанционния съд въз основа на които е преценил като неоснователни предявените искове, поради което е ненужно повтарянето им, по аргумент от чл.221, ал.2, изречение последно АПК. Предявеният иск за обезщетяване на имуществените вреди е във връзка с иззетото СУМПС. Изземването на СУМПС, макар и да е във връзка с установеното нарушение на ЗДвП и издадения АУАН, е принудителна административна мярка с предварително изпълнение, която се налага с индивидуален административен акт, подлежащ самостоятелно на съдебно оспорване. В конкретния случай, наложената ПАМ не е отменена и е произвела законосъобразно действието си. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че изземването на СУМПС не е в резултата на НП, а на наложената ПАМ, поради което, не е налице причинно следствена връзка между твърдените от ищеца имуществени вреди и отмененото НП. Решението на административния съд в частта, в която е отхвърлен предявения иск за имуществени вреди е правилно и следва да се потвърди Правилно е решението на съда и в частта, в която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Искът е недоказан, както правилно е преценил и първоинстанционният съд. Разпоредбата на чл.52 ЗЗД във връзка с §1 от ЗР на ЗОДОВ, дава възможност на съда да определи неимуществените вреди по справедливост. За да са преценят като неимуществени вреди, претърпените от физическите лица негативни емоции следва да надминат минималния праг на негативно изживяване, присъщ при издаден неблагоприятен административен акт. В конкретния случай, правилна е преценката на административния съд, че вредите на ищеца не са надминали този присъщ минимален праг. По делото не са събрани данни за по-крехка емоционалност на ищеца, нито такива, че негативните му изживявания във връзка със съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП са предизвикали в него по-голям стрес или продължителен емоционален дискомфорт. Показанията на разпитаната по делото свидетелка П. не кореспондират с други доказателства по делото. Напротив, в частта, в която тази свидетелка сочи, че е бил много зле заради цялата ситуация където са писали актове с полицаите, една патрулка, втора патрулка.., показанията и не кореспондират с показанията на разпитаната свидетелка П. в производството пред РС при обжалването на НП, което дело е приобщено към делото на административния съд. Свидетелката П. е заявила пред съда, че ищецът е реагирал при спирането му за проверка с въпросите - той ли е единственият, не може ли да му се направи компромис, според тази свидетелка е започнал с абсолютен цирк пред проверяващите го длъжностни лица на МВР. При това констатирано противоречие, в тежест на ищеца е било да докаже твърдените от него притеснения и негативни емоционални изживявания във връзка със санкционирането му с НП, с която доказателствена тежест ищецът не се е справил. Касационната инстанция възприема напълно решаващия извод на съда, че ищецът не е доказал настъпването на неимуществени вреди от вида на твърдените от него в резултат на отмененото като незаконосъобразно НП. Решението на административния съд като правилно следва да се потвърди. С оглед изхода на спора, на ответника по касация ОД на МВР София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за касационното производство. Воден от горното и на осн.чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд