Решение № 11690 от 17.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5902/2021 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Образувано е по касационна жалба на К. Гуров от гр. София, чрез процесуалния му представител адв. Тошев, срещу решение 609 от 07.04.2021г. по адм.д. 559/2020г. г. по описа на Административен съд гр. Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед 17 107 от 01.06.2020г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) гр. Благоевград, с която на основание чл. 54 ал. 2 ЗКИР поради наличието на спор за материално право е отказано изменението на кадастралната карта и кадастралния регистър (КККР) на гр. Сандански за имот идентификатор 65334.216.745, записан в КР като собственост на ЕТ Калкан И. Стоянов, преименуван на ЕТ Калкан А. Тошева. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон и поради необснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Твърди неправилност на извода на съда за законосъобразност на оспорената заповед като навежда доводи за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаването й и противоречие с материалния закон. Посочва, че е подал заявление за изменение само на кадастралната карта, а не и на кадастралния регистъра, поради което посочва, че приложимата разпоредба е била тази по чл. 53 ал. 2 ЗКИР, а тази по чл. 54 ал. 2 ЗКИР, на която се е позовал административния орган е неотносима в случая. Посочва, че са били налице основанията за вписването му като собственик на ПИ идентификатор 65334.216.745, тъй като се легитимира с нотариален акт за този имот, като част от придобития от него по нотариален акт имот пл. 2473,м. Пърди магаре, гр. Сандански. Твърди и неправилност на извода за наличие на спор за материално право, тъй като посочва, че застъпването се дължи на неотстранена явна фактическа грешка в контактна зона между урбанизирана и неурбанизирана зона по картата на възстановената собственост. Иска оспореното решение да бъде отменено и место него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта на началника на СГКК гр. Благоевград. Претендира разноски за двете инстанции. Ответниците Началника на СГКК гр. Благоевград и ЕТ Калкан А. Тошева, не се явяват, не се представляват и не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното решение АС гр. Благоевград е приел, че оспорената заповед на началника на СГКК гр. Благоевград е издадена от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при правилното приложение на материалния закон. Приел е, че от доказателствата, включително приетата по делото и неоспорена СТЕ, е установено, че поради застъпване на двата съседни имот, които са били част от общ имот пл. 2473 по кадастралния план от 1976г., по регулационния план на гр. Сандански и по КВС, спорната площ от 195 кв.м., обособена като имот идентификатор 65334.216.745, присъства и е част по документите за собственост както на жалбоподателя К. Гуров, така и на заинтересованата страна ЕТ Калкан А. Тошева. Посочил е, че това застъпване е в резултат на непроцедирана контактна зона при изработването на КВС. Приел е, че освен констатираното застъпване на части от имотите на жалбоподателя и заинтересованата страна с площ от 195 кв.м. и отговаряща на имот идентификатор 65334.216.745, са налични и противопоставими документи за собственост за тази площ, което пък обективира спор за материално право, както правилно е прието и в оспорената заповед. В тази връзка е приел наличието на основанието по чл. 54 ал. 2 ЗКИР, че когато непълнотата и грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след разрешаването му по съответния съдебен ред. Поради това е посочил, че правилно административният орган е постановил отказ за изменение на кадастралната карта, приел е заповедта за законосъобразна и е отхвърлил оспорването. Решението е неправилно. Неправилен е извода на АС гр. Благоевград за законосъобразност на оспорената пред него заповед като издадена в съответствие със закона и без допуснати нарушения на административно производствените правила по следващите съображения. Административното производство по издаване на оспорената пред първата инстанция заповед, е започнало по заявление вх. 01 166414 от 23.04.2020г. на К. Гуров, с което е поискано само и единствено нанасяне на настъпили промени в кадастралния регистър за ПИ идентификатор 65334.216.745, гр. Сандански, м. Пърди магаре и вписването му като собственик на този имот. С посоченото заявление, по което е започнало административното производство, не е поискано изменение на кадастралната карта по отношение на този имот. Въпреки това с оспорената пред първата инстанция заповед началника на СГКК гр. Благоевград е отказал изменение на кадастралната карта. Т.е. с оспорената заповед административният орган се е произнесъл по искане, с каквото не е бил въобще сезиран, а не се е произнесъл по искането, което е отправено до него за промяна в кадастралния регистър. В заповедта липсват мотиви досежно наличието или не на предпоставките за изменение на кадастралния регистър липсват фактически и правни основания за отказ за изменение на кадастралния регистър, което е нарушение на административно производствените правила. Тъй като във връзка с гореизложеното, за процесния случай, е налице сезиране с искане за изменение само на кадастралния регистър /не и на кадастралната карта/, то е приложима разпоредбата на чл. 53 ал. 2 ЗКИР, съгласно която, при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот, в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи, доколкото по делото е установено наличието на дублиране на титули за собственост. В оспорената заповед липсва произнасяне по отправеното до него искане по съответно приложимата разпоредба. Напротив административният орган се е произнесъл по искане, с каквото не е сезиран, а именно за изменение на кадастралната карта. Органът, при наличие на данни за конкуриращи се права спрямо един и същ имот, следва да впише в регистъра собствениците, представили съответните титули за собственост. В същото време, обаче, органът не прави това автоматично, а е длъжен да прецени дали представените доказателства към искането за вписване, са годни такива, удостоверяващи наличието на реални права, в частност на конкуриращи се права и именно тази преценка е предмет на последващия съдебен контрол за законосъобразност при отправено искане за изменение на кадастралния регистър. ЗКИР е предвидил кадастърът да бъде източник за данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, като в регистъра се отразяват правото на собственост и другите вещни права. Одобрените карти и регистри имат декларативно действие, което означава, че не могат да променят и не променят вещно правния статут на имотите. Вписаните данни създават оборима презумпция за вярност и евентуално неправилно отразяване на право на собственост, не води до пораждане, изменение или погасяване на правото. Записването в кадастралния регистър формира наличието на правен интерес за бъдещ иск по чл. 54 ал. 2 ЗКИР, респ. чл. 108 ЗС, за претендиращия за собственост върху целия или част от определен имот. Наличието обаче на спор за материално право е основание за отказ за изменение на кадастралната карта съгласно чл. 54 ал. 2 ЗКИР, но не е основание за отказ за изменение само на кадастралния регистър. Това е така, тъй като по отношение на искане за изменението само на кадастралния регистър, законодателят в нормата на чл. 53 ал. 2 ЗКИР е предвидил специални правила и наличието на дублиращи се титули за собственост за един имот, не е основание за отказ за вписване в кадастралния регистър на всички лица легитимирали се с такива. Не на последно място видно от самата разпоредбата на чл. 53 ал. 2 ЗКИР, относима в настоящия случай е, че е законодателно предвидено изискването да има документи, удостоверяващи дублиране на носители на правото на собственост, съответно друго вещно право, за един и същ имот. В конкретния случай не се касае за изменение на кадастрална карта с отстраняване на непълнота или грешка, към която хипотеза е относима нормата на чл. 54 ал. 2 ЗКИР, а до отправено искане за вписване по чл. 53 ал. 2 ЗКИР, където органът трябва да установи от представените му документи налице ли са лица с конкуриращи се права (на собственост или друго вещно право), на база на формално годни от външна страна титули за собственост и съответно да впише в КР тези собственици. С оспорената заповед административният орган не се е произнесъл съобразно сезиращото искане по чл. 53 ал. 2 ЗКИР, а по неотносимата норма на чл. 54 ал. 2 ЗКИР, относяща се до изменение на кадастралната карта, с каквото искане пък въобще не е бил сезиран. По тези съображения оспорената заповед е незаконосъобразна, постановена в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила /В този смисъл решение 8005 от 2.07.2021 г. на ВАС по адм. д. 3510/2021 г., II о./. Като е достигнал до обратен извод, АС гр. Благоевград е постановил неправилно решение, противоречащо на материалния закон. По тези съображения оспореното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя оспорената заповед и административната преписка се връща на административния орган за ново произнасяне по заявление вх. 01 166414 от 23.04.2020г. на К. Гуров, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в това решение. Предвид изхода на спора е основателно искането на касатора за присъждане на разноски и за двете инстанции и като доказано с представени доказателства за сторени такива следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,