Решение № 7999 от 30.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11690/2014 г.

Решение № 7999 от 30.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11690/2014 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Ани-Румяна Христови" ЕООД - гр. Русе срещу решение № 1926/28.07.2014 г., постановено по адм. дело № 1706/2014 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № 91522/16.01.2014 г. на директора на ТД на НАП - гр. Варна за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС - запечатване на обект за 15 дни - аптека, находяща се в гр. Русе, стопанисвана от дружеството. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се в касационната жалба, че в заповедта за налагане на ПАМ липсват посочени от административния орган фактически основания съобразно изискванията на АПК, така и за нейния срок. Сочи се, че и наказателното постановление, с което за твърдяно нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 и ал. 3 във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. във връзка с чл. 118, ал. 1 във връзка с чл. 185, ал. 1 и чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС е наложена имуществена санкция от 500 лв. е неправилно, тъй като не е налице нарушение. Обосновава се с това, че фискалната бележка е издадена своевременно при извършеното плащане в брой по издадената фактура. Относно наказателното постановление се изтъкват доводи, че то е издадено след изтичане на преклузивния срок по ЗАНН, независимо от постановената на него дата. Иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на заповедта за ПАМ. Ответникът по касационната жалба директорът на ТД на НАП - гр. Варна, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е установил, че е издадена фактура № 0...098/30.07.2013 г., в която е посочено, че на лицето Валентина Стоянова са били продадени 40 бр. ампули "Имуновенин" на стойност 520 лв. с ДДС, като е посочено, че стоката е платена в брой. Прието е от съда, че фактурата като частен свидетелстващ документ, който не е бил оспорен по надлежния ред има доказателствена сила по отношение на фактите, неизгодни за издателя й (жалбоподателя). Според съда фактурата е годно доказателство, установяващо, че плащането е извършено и то в пълен размер на 30.07.2013 г., а не както се твърди на 6.08.2013 г., както и че на 30.07.2013 г. не е издаден касов бон. В тази връзка съдът е възприел констатациите в оспорения административен акт, като е приел, че е нарушен чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. и чл. 118 ЗДДС, тъй като плащането е било извършено на 30.07.2013 г., а не на 6.08.2013 г, когато е издаден касов бон. Съдът е изложил мотиви, че ПАМ е израз на административна държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай трябва да бъде определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Относно срокът, за който е наложена ПАМ съдът е обсъдил, че е 15 дни, като органът е мотивирал налагането й в този размер с оглед на обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път, като налагането на ПАМ в този размер ще защити обществените интереси и ще постигне целите на закона относно превъзпитание на нарушителя. Според съда макар и кратки, мотивите в оспорената заповед обосновават продължителността на срока на наложената ПАМ. Съдът е счел, че административният орган е изложил доводи по отношение на конкретните фактически основания, наложили определения от органа срок, което е изискване на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. В обжалваното съдебно решение е прието, че целта на налагането на ПАМ е да се преустанови противоправното поведение от страна на нарушителите, а в случая то се състои в неизпълнение задължението на субекта да издаде касов бон за извършено плащане по продажбата. С тези мотиви съдът е приел, че издадената заповед за ПАМ е законосъобразна и е отхвърлил жалбата. Обжалваното решение е неправилно постановено. За предотвратяването и преустановяването на административни нарушения, както и за предотвратяване на вредните последици от тях се налага принудителна административна мярка. Дефиниция на понятието "принудителна административна мярка" се съдържа в чл. 22 ЗАНН. В отделните закони, включително и в данъчните закони са уредени случаите, при които се приема, че е извършено административно нарушение, за което е предвидено налагането на ПАМ и за това разпорежда чл. 23 ЗАНН. Издаването на касова бележка е нормативно установено и е задължение на всеки търговски обект при получаване на плащане от клиент да издава такава касова бележка. Неизпълнението на нормативното задължение за изпълнение на данъчното законодателство се определя като нарушение, което означава, че с издаването на касова бележка/фискален бон не се отчитат приходи и по този начин се цели отклонение от данъчно облагане. В процесния случай обаче неправилно съдът е приел, че е налице такова противоправно поведение, водещо до налагане на ПАМ. Издаването на фактурата може да замести договора между страните по доставката. С нея се удостоверява само съвпадането на волеизявленията на страните по доставките, че са съгласни да се постигне резултата от доставката по смисъла, вложен в ЗДДС. Отбелязването във фактурата, че плащането ще се извърши в брой не означава, че то в момента се е състояло. Нещо повече, при проверката от приходните органи е установено, че плащане по фактурата има, но то е на 6.08.2013 г., когато е издаден и фискален бон, а не на 30.07.2013 г. При това положение незаконосъобразни са изводите на съда, че е налице противоправно поведение от страна на дружеството-касатор, което да обосновава издаването на ПАМ. Фискален бон, каквито са изискванията на чл. 118 ЗДДС във връзка с чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. е издаден, когато плащането по фактурата е извършено - 6.08.2013 г. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е неправилно постановено и са налице сочените от касатора отменителни основания, което води до отмяна на постановеното от него решение. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което се отмени заповед № 91522/16.01.2014 г. на директора на ТД на НАП - гр. Варна за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС - запечатване на обект за 15 дни - аптека, находяща се в гр. Русе. Предвид изхода на делото и направеното искане в молба, депозирана по делото на 21.05.2015 г. за разноски, такива се дължат за двете съдебни инстанции в размер на 75 лв. (за платените държавни такси). Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,