Решение № 2106 от 13.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8744/2013 г.

Решение № 2106 от 13.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8744/2013 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII на АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митнически пункт "Пристанище Леспорт", представен от юрисконсулт Сирма Кирилова, против решение № 1077/26.04.2013 г., постановено по адм. д. № 4907/2012 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменено решение изх. № 9300-1117/28.11.2012 г. към ЕАД № 12BG002006Н005000/31.07.2012, издадено от началника на МП "Пристанище Леспорт" при Митница Варна, с което на основание чл. 201, чл. 214 и чл. 217 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета и чл. 54, ал. 1 във вр. с чл. 56 от ЗДДС за стока за стока № 1 по ЕАД № 12BG002006Н005000/31.07.2012 г. е определена нова митническа стойност в размер на 9 927.58 лева, а за стока № 2 19 940.08 лева, и на "Челик 9" ООД е определен ДДС за довнасяне в общ размер на 3 966.86 лева и е разпоредено извършване на корекции в съответните клетки по ЕАД. Оплакванията на касатора са за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Отричат се изводите на съда за коректно посочване в ЕАД на митническата облагаема стойност и липсата поради това на основания за коригирането й от митническите органи. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата срещу отменения с него административен акт. Претендират се деловодни разноски. Ответникът по касация - "Челик 9" ЕООД не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК съдът прие следното: Фактическите установявания на първостепенния съд са за извършено с ЕАД № 12BG002006Н005000/31.07.2012 деклариране от жалбоподателят на стока № 1 - сатенен гипс - 20 големи торби х 54 торби х 25 кг. = 1080 торби, 27000 кг. нето; бързостягащ гипс - 38 големи торби х 54 торби х 25 кг. = 2052 торби, 51300 кг. Нето с декларирана митническа стойност на стоката 1784.70 EUR или 3 490.57 лева и начислен ДДС - 698.11 лв.; стока № 2 - гипс за машинна мазилка - 118 големи торби х 54 торби х 25 кг. = 6372 торби, 159300 кг. нето с декларирана митническа стойност 3345.30 EUR или 6 542.80 лева и начислен ДДС 1 308.57 лева. Условията на доставката са СРТ Варна. Държавата на произхода е Турция, а изпращач Гипс гелиштърълмиш иншаат малземеле, Анкара. Представена е фактура № 426808 от 15.06.2012 г. В обхвата на извършена проверка на митническата стойност по реда на международното митническо сътрудничество е представено от турската митническа администрация заверено копие от разпечатка на митническа декларация за износ, депозирана при износната операция, осъществена от турското дружество за жалбоподателя. В ЕАД за износ са вписани условия на доставка FOB КДЗ Ерегли и фактурна стойност за стока № 1 - 30 024 EUR, за стока № 2 - 12 787.20 EUR. С оспореното решение началникът на МП "Пристанище Леспорт" при Митница Варна е определил нова митническа стойност на стоката (взимайки предвид получената от турската митническа администрация разпечатка от ЕАД за износ), съответно за стока № 1 - 9 927.58 лева и за стока № 2 - 19 940.08 лева. В МОС не са включени транспортните разходи въпреки уговорката FOB КДЗ Ерегли. Възложеното на жалбоподателя задължение е за доплащане на ДДС в размер на 3 966.86 лв. При проверката по чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК съдът е признал компетентността на издателя на административния акт. Приел е, че при издаването му е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила в широкия смисъл на понятието заради липсата на мотиви относно определянето на МОС. Определил е решението като противоречащо на материалния закон. След разяснения относно доказателствената тежест, е отнесъл към дължимата доказателствена активност на администрацията установяването на посочената в ЕАД митническа стойност като действително договорена. Според съда представената пред турската митническа администрация ЕАД, както и тези представени пред националната митническа администрация от жалбоподателя са частни документи и кредитирането от ответника на първите за сметка на вторите не е мотивирано. Решение е правилно. С чл. 29, § 1 от МКО, респективно чл. 35 от ЗМ, е установено правилото, че митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви "а" - "г". По делото няма данни, че митническата стойност е определена от митническите органи според чл. 30, § 1 и сл. от МКО, респективно чл. 36 и сл. от ЗМ. Несъгласието на митническия орган с договорната стойност по фактурата сочи на тезата му, че стойността по чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (МКО) не е приемлива. Вместо да коригира МОС по цитираните по-горе разпоредби, администрацията е приела друга договорна стойност, без да има данни за съгласието на вносителя с нея. Следователно изводът на административният съд, че износната декларация е недостатъчна, за да бъде определена от митническите органи митническа стойност, различна от декларираната, е законосъобразен. Фактурата, издадена от износителя, е достатъчна за установяване, че декларираната от "Челик 9" ЕООД митническа стойност е установената за плащане цена, в която са включени и транспортните разходи до Варна, поради посочено условие "СРТ Варна". Условието СРТ изключва дължимостта на корекцията на МОС по чл. 32, § 1, б. "д" от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета с включването в нея на транспортни разходи. Съдът основателно е приел, че при така събраните доказателства, подлежащата на плащане цена, представляваща договорната цена и митническата стойност по чл. 29 от МКО е съответна на декларираната от жалбоподателя. Липсват правни и логически основания да се цени представената пред турската митническа администрация митническа декларация за сметка на дискредитирането на представените от ответника по касация писмени доказателствени средства в националното административно производство. Съответно на изискванията за главно пълно доказване е установяването, извършено от титуляра на режима с фактура № 426808/15.06.2012 г., договорите за продажба от 7.05.2012 г. и от 1.06.2012 г., както и писменото потвърждение за извършено плащане на цената по втория договор. Обратно на поддържаното от касатора от обхвата на преценката на доказателствените източници не е изключена представената от турската митническа администрация разпечатка на ЕАД, но доказателствената й стойност е определена при съпоставка с другите доказателствени средства в съответствие с дължимото по чл. 236, ал. 2 от ГПК. На интензитета на убеждаващо въздействие на износният ЕАД не влияе обстоятелството, че е предоставен по реда за осъществяване на административно сътрудничество. Не е аргумент в подкрепа на тезата на митническата администрация съществуването на два договора между титуляра на режима и изпращача от Турция. Както правилно отбелязва първостепенния съд, единствената отлика в съдържанието на договорите са условията на доставката - пристанището Зонгулдак Ерегли по първия и пристанище Леспорт по втория /това обяснява и различните условия на доставката по износния и вносния ЕАД, съответно FOB и CPT/. С оглед разпределението на тежестта на доказване върху административния орган пада обвързаността да докаже наличието на фактическите и правни основания за издаване на акта си, т. е. че платената или подлежаща на плащане цена е различна от определената по реда на чл. 29, § 1 от МКО и декларираната. По делото такива доказателства не са представени - няма платежни нареждания или данни за осчетоводени плащания в по-голям размер от посочения, не е правена проверка в счетоводството на вносителя нито е ангажирана експертиза за установяване осчетоводяване на плащането, не са оспорени по съответния процесуален ред писмените доказателствени средства установяващи декларираната митническа стойност. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че незаконосъобразно е определена нова митническа стойност по реда на чл. 29, § 1 от МК, респективно чл. 35 от ЗМ, различна от декларираната. В контекста на изложеното оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Първо отделение,