Решение № 13109 от 31.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9094/2016 г.

Решение № 13109 от 31.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9094/2016 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" /ИА "АА"/ срещу Решение № 3769 от 03.06.2016 г. по адм. дело № 387 по описа на Административен съд - С. град за 2016 г. Касаторът твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че не са налице основанията за ангажиране на отговорност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. От съда се иска отмяна на атакувания пред настоящата инстанция акт. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. О. В. В. Д., оспорва жалбата в писмено становище, депозирано чрез редовно упълномощен процесуален представител. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и излага подробни доводи в тази насока. Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване акт и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Производството по делото на Административен съд - С. град е образувано по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от В. В. Д. срещу Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" за претърпени имуществени вреди в размер на 600 лв., представляващи заплатено от лицето адвокатско възнаграждение за защита по НАХД № 6853/2014 г. по описа на Софийски районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно НП № 42- 0000958 от 20.08.2013 г. на Началника на областен отдел "КД- ДАИ"- гр. С., с което на Д. са наложени административни наказания на основание чл. 93, ал. 2 от Закона за автомобилните превози- глоба в размер на 500 лв. и на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП глоба в рамер на 1 500 лв. за извършени от него нарушения по чл. 89, т. 9 и т. 11 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ. С обжалваното решение, Административен съд- С. град е уважил изцяло предявения иск, като е присъдил и направените от ищеца в хода на производството разноски в размер на 310 лева. За да стигне до този правен резултат, административният съд е обсъдил подробно доводите на страните и събраните по делото доказателства. Приел е, че предявения пред него иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е допустим. Претенцията на ищеца е за репариране на вреди, настъпили в резултат от отменено по установения в закона ред Наказателно постановление. Съдът, съобразявайки се с относимата съдебна практика е приел, че след като направените от ищеца в хода на административно наказателното производство разноски не подлежат на възстановяване по приложимия процесуален ред за съдебно оспорване на НП, възможността да се да претендират тези суми е по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По делото е безспорно установено, че с НП № 42- 0000958 от 20.08.2013 г. на Началника на областен отдел "КД- ДАИ"- гр. С., с което на Д. са наложени административни наказания на основание чл. 93, ал. 2 от Закона за автомобилните превози- глоба в размер на 500 лв. и на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП- глоба в рамер на 1 500 лв. за извършени от него нарушения по чл. 89, т. 9 и т. 11 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ. По повод подадена от лицето жалба срещу горепосоченото НП, пред Софийски районен съд е образувано АНД № 6853/2014 г., приключило с Решение от 17.11.2014 г., с което оспорения акт е отменен изцяло като незаконосъобразен. За защитата си по образуваното и водено пред Софийски районен съд дело, свързано с обжалването на наказателното постановление, ищецът е ангажирал адвокат, като са представени доказателства за надлежно упълномощаване и сключен договор за правна защита и съдействие с договорено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, внесени изцяло към момента на упълномощаването. Не е спорно, че в хода на производството по оспорване на НП Д. е бил защитаван от адвокат и е направил разноски за адвокатска защита. Установено е по делото, че с влязло в сила съдебно решение по горепосоченото АНД, РС С. е отменил наказателното постановление като незаконосъобразно. Настоящата инстанция споделя извода на първостепенния съд, че отмяната на НП като властнически акт на административен орган, представлява материално правно основание по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ за търсене на възмездяване на причинените от него щети, в това число и заплатените разноски за процесуално представителство. Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. В мотивите на посоченото тълкувателно решение на ВАС, е изяснен въпросът какво е съдържанието на употребените в чл. 4 от ЗОДОВ понятия - пряка и непосредствена последица от увреждането. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие, т. е. не би била потърсена адвокатска помощ, ако не е издаден акт, увреждащ законни права и интереси на наказания субект. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В разглеждания случай, правилно съдът е преценил, че са налице трите кумулативни предпоставки за отговорността, въведени от законодателя с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ: да е налице отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, да са реално претърпени имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото НП и вредите. В резултат на събраните по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че претендираните за репариране имуществени вреди са реално претърпени от Д. и се намират в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото НП. Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатените на това основание суми не биха представлявали вреда за него, ако не беше издадено незаконосъобразното наказателно постановление. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство при обжалване на НП, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на този акт се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издаването му. Правилно съдът е присъдил и претендираната върху сумата лихва от датата на завеждане на исковата молба до пълното и изплащане. По горните съображения касационната жалба се явява неоснователна, а съдебното решение на Административен съд - С. град следва да бъде оставено в сила. Ответникът в касационното производство не е направил искане за присъждане на съдебни разноски, поради което и такива не се дължат. Претенцията на жалбоподателят в касационното производство за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна и не следва да се уважи. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение