Решение № 148 от 19.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 39/2012 г.

Решение № 148 от 19.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 39/2012 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Е. Ц. против решение № 808/29.10.2010 г. по гр. д. № 377/2010 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав, в частта с която е потвърдено решение на Софийски градски съд, ГК, I гр. отд., 6 състав, постановено на 20.10.2009 г. по гр. д. № 413/2008 г., за отхвърляне предявения от касаторката против З. [фирма] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ, за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от настъпило на 13.10.2007 г. пътнотранспортно произшествие, над присъдените 15 000 лева или за разликата до претендираните от касаторката 50 000 лева. Навежда се основание за неправилност, поради постановяването на въззивното решение в противоречие с материалния закон - чл. 52 от ЗЗД вр. с ППВС № 4/1968 г., относно определяне размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, прилагайки критерия за справедливост. Ответната страна - З. [фирма] - оспорва основателността на касационната жалба, като намира че обезщетението за претърпени от касаторката неимуществени вреди е справедливо определено, в съответствие с всички събрани по делото доказателства. С определение № 430 от 14.06.2012 г., Върховен касационен съд, ТК, второ търговско отделение е допуснал касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по материалноправния въпрос относно прилагане критерия за справедливост при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, като разрешен в противоречие със задължителна съдебна практика - ППВС № 4/1968 г. Предвид обжалване и постановеното по реда на чл. 192, ал. 4 ГПК (отм.) определение на САС, ГК, 4 състав, с което в тежест на касаторката и с оглед отхвърляне въззивната й жалба е присъдено възмездяване разноски на ответника, касационното обжалване, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, е допуснато и по процесуалноправния въпрос за кумулативното приложение на чл. 64, ал. 2 вр. с чл. 63, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.), аналогично - на чл. 78, ал. 3 вр. с чл. 83, ал. 2 от ГПК - допустимо ли е възмездяване на разноски на противната страна от страна, освободена от заплащане на разноски по производството, съгласно чл. 63, ал. 1 б. "б" ГПК (отм.), респ. чл. 83, ал. 2 от ГПК, при негативен за последната резултат по делото. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания и доводите на касатора, след проверка по реда на чл. 290, ал. 2 от ГПК относно правилността на обжалвания съдебен акт, приема следното: За да остави в сила първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, с която е отказано присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на пострадалата от ПТП В. Ц., над сумата от 15 000 лева, въззивният съд е приел, че са безспорни предпоставките за уважаване иска по чл. 226, ал. 1 от КЗ до размера на присъдените 15 000 лева обезщетение, а именно: наличие на застрахователен договор между ответника и собственика на увреждащия автомобил - марка "Фолксваген", модел "Пасат", с рег. [рег. номер на МПС]; виновно предизвикано на 13.10.2007 г. пътно-транспортно произшествие от водача на автомобила; претърпени от ПТП неимуществени вреди - в обхвата и с проявлението съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза и събраните гласни доказателства. Предмет на спора пред въззивния съд е бил размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, над присъдената и необжалвана от ответника сума от 15 000 лева. За да определи същото, въззивният съд е споделил за доказани травматични увреди на ищцата са: счупване на дясна бедрена кост, охлузвания по ляво коляно и горната трета на лява подбедрица, наложилото се лечение, протекло с екстензия и оперативно - с поставяне вътрекостна метална остеосинтеза, при търпими интензивни болки за период от 2 месеца, както и съпътстващите увреждането неудобства за страната - обслужване на ежедневни нужди от трето лице, при неподвижност по медицинско назначение, за период от един месец и придвижване с патерици до 4 месеца, при цялостно възстановяване продължило 6 месеца. Отчетена е възрастта на пострадалата и препятстването на пълноценния й живот, както и учението й, а също и преживения стрес. Въззивното решение е валидно и процесуално допустимо, но частично неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон - чл. 52 ЗЗД вр. с ППВС № 4/1968 г. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в ППВС № 4/1968 г., справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, физическите, но и психологическите последици за увредения, преценени адекватно и в тяхната съвкупност, при това в мотивирано изложение за преценката на приноса им спрямо увреждането. При определяне на обезщетението, въззивният съд, макар да се е мотивирал с установимите за търпимите страдания обстоятелства, не е отчел в достатъчна степен, в психологичен и емоционален план, значението на отделните аспекти на уврежданията на ищцата, вкл. продължаващите им последици, а именно: неудобствата по обездвижването и обслужването от другиго, по затрудненото придвижване впоследствие, емоционалните изживявания с оглед конкретното ПТП - причинена пред очите й смърт, отчитайки и възрастта на пострадалата, вкл. продължаващите страхови изживявания, както и предстоящите й сигурни болки и страдания за период от 30 дни, при премахване металната остеосинтеза, продължаващите ревматични болки. В този смисъл съдът в недостатъчна степен е съобразил задължителните указания на ППВС № 4/1968 г., относно прилагане критерия за справедливост, заложен в нормата на чл. 52 от ЗЗД, като очевидно е вложил в същия разбиране, различно от вложеното от законодателя. С оглед горното, настоящият състав на Върховен касационен съд приема, че справедливо обезщетяване на търпимите от ищцата неимуществени вреди се явява сума в размер на 25 000 лева или за разликата над присъдените 15 000 и до размера на сумата 25 000 лева, въззивното решение следва да бъде отменено, с уважаване иска на В. Ц. за допълнителни 10 000 лева. За разликата над 25 000 лева до претендираните 50 000 лева въззивното решение, оставящо в сила първоинстанционното отхвърлително решение в тази му част, следва да бъде потвърдено, като правилно. Не са събрани доказателства, че търпимите в доказания период на лечение и възстановяване болки и страдания, са били с характеристики и интензитет, надхвърлящи обичайните за съответния вид увреждания, респ. търпимите неудобства - по-големи от обичайните, предвид наличието на конкретни съпътстващи и други фактори и обстоятелства. По поставения процесуалноправен въпрос въпрос за кумулативното приложение на чл. 64, ал. 2 вр. с чл. 63, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.), аналогично - на чл. 78, ал. 3 вр. с чл. 83, ал. 2 от ГПК, настоящият състав намира следното: Предвиденото от законодателя освобождаване на ищеца от такси и разноски при предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК, респ. чл. 63, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.), цели облекчаване за същия на завеждането и провеждането на съдебното производство. Разпоредбата съставлява гаранция за упражняване конституционното право на защита на всеки гражданин - чл. 56 от Конституцията на Република България - на нарушени или застрашени негови права или законни интереси, предоставяйки му равна възможност за иницииране и водене на съдебно производство, независимо и въпреки затрудненото му материално положение. Това право на ищеца, обаче, не би могло да се упражнява в ущърб на ответника и в случай на неправомерно засягане на правната му сфера - в противоречие с принципа за справедливо обезщетяване на търпими вреди, залегнал в разпоредбите на чл. 78 ГПК, респ. чл. 64 ГПК (отм.), съответно за всяка от страните в производството. Следователно, кумулирането на чл. 78, ал. 3 ГПК с чл. 64, ал. 2 от ГПК / респ. чл. 63, ал. 1, б. "б" с чл. 64, ал. 2 ГПК отм./ е не само допустимо, но и справедливо: освободената от заплащане на разноски предвид затрудненото си материално положение страна, претърпяла негативен изход от съдебния процес, дължи възмездяване на разноските на противната. Противното е неизводимо чрез тълкуване на процесуалните разпоредби и противоречи на принципа на справедливостта. Предвид отговора на така поставения въпрос, частната жалба на В. Ц. срещу въззивно определение от 9.12.2010 г. по гр. д. № 377/2010 г., с което същата е осъдена да възмезди ответника за понесени във въззивното производство разноски следва да бъде само частично уважена, в съответствие с частичното уважаване на касационната жалба, за сума в размер на 394 лв. или съгласно частта от същото, оставена в сила от настоящата инстанция, ищцата дължи на ответника възмездяване на разноски в размер на 986 лева. С оглед изхода на спора, ответната страна следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса по касационното обжалване в размер на 200 лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, а в полза на касатора - понесени в касационното производство разноски - 30 лв. държавна такса по допускане на касационното производство и 650 лв. адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1 от Закона за адвокатурата, предвид осъществявана безплатна адвокатска защита, в съответствие с уважената част от жалбата. Водим от горното, ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, второ търговско отделение