Решение № 14462 от 26.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7048/2017 г.

Решение № 14462 от 26.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7048/2017 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, представлявана от изпълнителния директор доц. д-р Г. Николов, подадена от пълномощника юрисконсулт Е. Илиев срещу Решение № 13 от 3.05.2017 г., постановено по административно дело № 65/2016 г. на Административен съд - Русе, в частта, с която агенцията е осъдена да заплати на Н. Николов сумата от 150 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди и сумата 2 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 7.11.2012 г. - 20.05.2013 г., в резултат на отменено наказателно постановление № 18-73/7.11.2012 г. на Началник сектор "Рибарство и контрол", гр. Русе, ведно със законната лихва от 20.05.2013 г. (датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменен като незаконосъобразен административния акт) до окончателното плащане. Касационният жалбоподател счита решението в обжалваната част за неправилно - незаконосъобразно и необосновано, като отправя искане до ВАС да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли исковете изцяло. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на по 450 лв. Ответникът - Н. Николов, чрез пълномощника си адв. Ганева, в депозирания писмен отговор излага подробни съображения за неоснователността на касационната жалба. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С решението на АС- Русе в обжалваната част Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури е осъдена да заплати на Н. Николов сумата от 150 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди и сумата 2 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 7.11.2012 г. - 20.05.2013 г., в резултат на отменено наказателно постановление № 18-73/7.11.2012 г. на Началник сектор "Рибарство и контрол", гр. Русе, ведно със законната лихва от 20.05.2013 г. (датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменен като незаконосъобразен административния акт) г. до окончателното плащане. Със същото решение е отхвърлен като неоснователен предявения иск за обезвреда на претърпените неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 5 000 лв. За да достигне до този правен резултат АС е приел, че срещу лицето е било издадено Наказателно постановление № 18-73/7.11.2012 г. на Началник сектор "Рибарство и контрол", гр. Русе, за нарушение на чл. 18г, ал. 4 от закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА), с което е наложена глоба в размер на 500 лв., на основание чл. 58а от ЗРА. Посоченото НП е било оспорено от Николов пред Районен съд - Русе, по повод на което е било образувано анд № 2724/2012 г. по описа на съда. Първоинстанционният съд е потвърдил НП с Решение № 24 от 4.01.2013 г. Николов оспорил решението пред адм. съд Русе по повод на което било образувано КАНД № 153/2013 г. по описа на съда. С решение 269 от 20.05.2013 г. Адм. съд Русе е отменил решението на първата съдебна инстанция и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63 ЗАНН НП е било отменено. Решението е влязло в законна сила на 12.04.2013 г. В мотивите си съдът е констатирал, че освен горепосоченото НП, на Николов са били издадени в края на 2012 г. и началото на 2013 г. още две наказателни постановления - НП 18-8/4.02.2013 г. и НП № 18-7/4.02.2013 г., като с последното му е отнета и дървена рибарска лодка. Тези наказателни постановления също са били отменени по съдебен ред. По претенции на Николов за обезвреда на имуществени и неимуществени вреди пред административен съд- Русе са образувани съответно други две дела- адм. д. № 104 и адм. д. № 105 по описа на АС- Русе за 2016 г. Съдът е приел, че видно от разписка за процесуалното представителство по АНД № 2724/2012 г. по описа на РС- Русе, Николов е платил на адв. Бойчева адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв. По - нататък съдът е приел въз основа на представените писмени доказателства, че ищецът страда от рядко заболяване – [диагноза] – [заболяване], което води до органично разстройство на личността, характеризира се със смущения в подтиците и настроението, ограничаване на критичните оценъчни възможности и контактите със социалната среда, а също така и че с Експертно решение № 0598 от 4.03.2010 г. на Междуобластен психиатричен ТЕЛК Русе на Николов е определена 76 % ТНР. Заболяването му е диагностицирано през 1994 г. Описани са подробно представените писмени доказателства за проведеното от Николов лечение за целия исков период, като конкретно за периода 7.02.2013 г. - 22.02.2013 г. се установява, че ищецът в първоинстанционното производство е бил настанен на дневен стационар с поставена диагноза умерено тежък депресивен епизод. придружаваща диагноза – органично разстройство на личността в емоционално-поведенческата декомпенсация. Поводът за хоспитализацията му е липсата на ефект от прилаганото амбулаторно лечение – персистира тревожно-депресивен синдром. Като отключващ фактор е посочен конфликт с органите на властта. Относно проявите на болестта се сочи, че след преживяна остра психотравма на 10.01.2013 г. /втората проверка на контролните органи, при която са съставени АУАН, въз онова на които са издадени НП № 18-8/4.02.2013 г. и НП № 18-7/4.02.2013 г./ станал трайно потиснат, напрегнат, тревожен, не можел да спи, загубил апетит, не се хранел, страхувал се да излиза от дома и да общува с околните, нямал желание за нищо, бил лесно уморяем и не можел да се справя с ежедневните си работи. Посочено е, че състоянието му е в пряка връзка с травмиращия го момент, като тревожността се засилила до степен на паника, след като бил информиран за размера на финансовите санкции, от които е застрашен. Съдът е установил още, че за периода от 27.03.2013 г. - 2.04.2013 г. Николов е бил настанен в Център за психично здраве- Русе - мъжко остро отделение, отново с диагноза умерено остър депресивен епизод и отново като отключващ фактор се сочат психотравматични събития от началото на януари 2013 г. Тези писмени доказателства, а и други, все установяващи здравословното състояние на Николов са предмет на изследване от изслушаната съдебно-психиатрична експертиза, чието заключение е подробно възпроизведено в мотивите на съдебното решение. Пресъздадени са и показанията на В. Атанасов и К. Кирилов, изслушани като свидетели по делото. Въз основа на така обсъдените доказателства, административният съд е счел за основателен и доказан по размер иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на процесното наказателно постановление. Решаващият съд се е позовал на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г. ОСС, І и ІІ колегия. Административният съд е приел за основателен и доказан до размера от 2 000 лв. иска за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, претендирани от претърпян емоционален стрес и психическо безпокойство в резултат на издаденото НП, ведно със законната лихва, считано от 20.05.2013 г. до окончателното изплащане. За да уважи така предявения иск, съдът е счел, че през исковия период е налице безспорно влошено здравословно състояние на ищеца, същият е преживял душевни страдания и негативни чувства, емоции като стрес, потиснатост, напрегнатост, отчаяние, безнадеждност, тревога, социален дискомфорт. При преценка размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съобразно чл. 52 ЗЗД, съдът е приел, че справедливия размер на обезщетението възлиза на 2 000 лв., а претендираната сума над посочената до пълния предявен размер от 5 000 лв. като неоснователно заявена претенция подлежи на отхвърляне. Настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Решението на АС - Русе е постановено при липсата на допуснати нарушения на процесуалните правила, в резултат на изяснена фактическа обстановка, но е необосновано досежно присъдения размер на обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Следва да бъде споделен изводът на първоинстанционния съд, че в процесния случай е изпълнен фактическият състав за реализиране на отговорността на ответника по отношение претендираните имуществени вреди. Както е посочено в съдебното решение и съгласно приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. Що се отнася до изводите на административния съд досежно претенцията за неимуществени вреди, то противно на твърденията в касационната жалба настоящата инстанция намира за правилна преценката на решаващия състав, че в случая са налице всички предпоставки по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Обезщетението за неимуществени вреди е с компенсаторна функция, доколкото е възможно да бъдат компенсирани вредите в техния паричен еквивалент. Тъй като няма утвърдена формула за неговото пресмятане, размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост при съобразяване на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства и практиката на съдилищата. Доброто име и професионален авторитет - веднъж накърнени, трудно могат да бъдат компенсирани парично. От друга страна, страданията, стресът, унижението на човешкото достойнство, чувството на безпомощност и тревожност, чувството на несигурност, следва да бъдат обезвъзмездени. При определяне на размера на обезщетението първостепенният съд е приложил разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, изложил е съображения кои обстоятелства са били решаващи размера да бъде определен на 2 000 лв. Настоящата инстанция споделя разбирането, че посочените обстоятелства имат значение и влияят върху определяне размера на обезщетението. Въз основа на събраните по делото доказателства в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод за въздействието върху ищеца на издаденото незаконосъобразно НП. Обоснован е изводът на съда, че незаконосъобразният административен акт е бил в състояние да повлияе негативно върху принципно крехкото здравословно състояние на ищеца, на когото е призната 76 процента ТНР, да предизвика стрес и неудобство, създало е съществен дискомфорт за ищеца и неговата майка, с която живее в едно домакинство, който е довел не само до психически срив, но и до несигурност относно бъдещите възможности за справяне с икономически неудобства. Не без значение е и обстоятелството, че на Николов са били издадени и други две наказателни постановления в един непродължителен период от време, също отменени като незаконосъобразни по съдебен ред, което е засилило интензитета на чувството за подтиснатост у него, като това също е отчетено при формиране на решаващите изводи на първостепенния съд. Въпреки това настоящата счита, че съдът е определил обезщетението за неимуществени вреди в силно завишен размер, в сравнение с други случаи в сходни хипотези. За да уважи предявената претенция за сумата 2 000 лв., административният съд е игнорирал определени обстоятелства, които имат значение за правилното приложение на материалния закон в конкретния казус. Анализът на писмените доказателства, установяващи заболяването на Николов дава основание да се приеме, че съдържат данни за влошено и персистиращо негативно здравословното състояние на ищеца още към 2010 г. Николов страда от рядко заболяване, което се характеризира с органично разстройство на личността, с изразени смущения в подтиците и настроението, затова трудно може да се разграничи възприетото като решаващо от съда обстоятелство, че именно процесното НП е задълбочило до такава голяма степен личностното разстройство на ответника по касация. Фактът, че при Николов се наблюдава персистиращ тревожно - депресивен синдром следва да бъде отчетен като съществен при изследване цялостното състояние на лицето в процесния период, при задължително съобразяване на цялостния профил на съпътстващите заболявания. В този смисъл, съдът, като е намерил основание да кредитира показанията на свидетелите, на които е дал вяра, както и заключението на съдебно-медицинската експертиза, е следвало да съобрази същите в светлината на данните от съвкупния писмен доказателствен материал, а не безкритично да приеме за доказана по размер претенцията въз основа на данни на лица, принадлежащи на най-близкия семеен и приятелски кръг на ищеца и при неотчитане на обстоятелството, че извода за наличие на причинно - следствена връзка следва да бъде направен от съда, а не от вещото лице. Съдът, наред с това, не е оценил по съответен начин и факта, че периода, за който бива уважена претенцията за неимуществени вреди е от 7.11.2012 г. - 20.05.2013 г. или касае се за шестмесечен период, което съставлява значително кратък период на обезвреда. При съобразяване с изискванията за справедливост визирани в чл. 52 ЗЗД и ПВС № 4/68 г., както и на критериите, приети в съдебната практика на ВАС за подобни случаи, искът е следвало да бъде уважен в многократно по-нисък размер от определения от административния съд. В този смисъл касационната жалба на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури се явява частично основателна за необходимостта от редуциране на размера на присъденото обезщетение. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита за справедлив размер на обезщетението, сумата от 500 лева. Решението на АС следва да бъде отменено в частта, с която претенцията за неимуществени вреди е уважена за сумата над 500 лв. до размера от 2 000 лв., като иска следва да бъде отхвърлен в посочената част. Противно на твърденията в касационната жалба, съдът правилно е определил началния момент на законната лихва. – 20.05.2013 г. Правилно АС е счел, че върху определените като обезщетения сума ответникът дължи и законната лихва до окончателното й изплащане, считано от влизане в сила на решението за отмяна на незаконосъобразния административен акт. Според т. 4 от ТР № 3/2004 по т. д. № 3/2004 г. по описа на ВКС началната дата на присъждане на законна лихва върху претендирано от отменено НП обезщетение за вреди – независимо дали те са имуществени или неимуществени, е не датата на издаване на отмененото като незаконосъобразно НП, а датата на отмяната му с влязло в сила съдебно решение. Предвид изхода на спора настоящият съдебен състав дължи произнасяне по искането на касатора за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. ВАС намира това искане за неоснователно. Член 10, ал. 2 и 3 ЗОДОВ съдържа изрични разпоредби за разноските в производствата по този закон. Специалната законова регламентация на отговорността за разноски по ЗОДОВ изключва приложението на чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 78, ал. 3 ГПК за настоящия случай. Законодателят е регламентирал изрично и в отклонение от общия принцип на отговорността за разноските съразмерно на уважената част от иска - чл. 78, ал. 1, 2, 3, 4 и 8 ГПК, съответно чл. 143, ал. 1, 2, 3 и 4 АПК, задължението за разноски в специалния ЗОДОВ. Предвид това в хипотеза като спорната касаторът няма право на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран от изложеното, Върховният административен съд, състав на Трето отделение