Решение № 6541 от 19.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15297/2008 г.

Решение № 6541 от 19.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15297/2008 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Стоянка Евтимова Иванова, Милен Иванов Паунов и Пенка Иванова Тодорова, всички от гр. Пловдив, чрез пълномощника си - адв. Албена Йотова срещу решение № 312 от 30.07.2008 г. по адм. дело № 406/2007 г. на Окръжен съд - Пловдив, административно отделение, V състав, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № РД-06-254 от 11.07.2006 г. на кмета на Община - Хисар, с която е одобрено решение № 45, взето с протокол № 6 от 22.06.2006 г. на ЕСУТ при Община - Хисар, в частта за определяне за ПИ № 9708 - застроена площ в размер на 1 535 кв. м. и незастроена площ - няма такава по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, като неоснователна. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторите смятат, че в част от имота от 665 кв. м. по заключението на съдебно-техническата експертиза (СТЕ) няма застрояване, поради което направените изводи от първоинстанционния съд противоречат на събраните по делото доказателства. Молят, да се отмени обжалваното решение и се постанови друго по същество, с което се признае като незастроена площ от 665кв. м. по цифри, означени на скица изготвена от вещо лице. Ответникът - кметът на Община - Хисар редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Ответникът - Минчо Минчев Паунски редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба, като излага, че е осъществено регулационно мероприятие и имота на жалбоподателите попада в УПИ с построени сгради и няма свободна площ от застрояване, тъй като прилежащият терен към сградите е функционално свързан с тях. Счита, че решението е правилно и жалбата следва да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение № 312 от 30.07.2008 г. по адм. дело № 406/2007 г. на Окръжен съд - Пловдив, административно отделение, V състав, е отхвърлена жалбата на касаторите срещу заповед № РД-06-254 от 11.07.2006 г. на кмета на Община - Хисар, с която е одобрено решение № 45, взето с протокол № 6 от 22.06.2006 г. на ЕСУТ при Община - Хисар, в частта за определяне за ПИ № 9708 - застроена площ в размер на 1 535 кв. м. и незастроена площ - няма такава по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, като неоснователна. Съдът е приел, че процесния имот представляващ бивш имот № 9708 попада в УПИ II - стопански двор на РД на ЦСПС, кв. 97, в който са построени четири едноетажни сгради и навес, а южно от сградите е оформена площадка за паркиране и маневриране с автомивка без трайна настилка. Приел е, че е осъществено мероприятието по отреждането и че няма свободна от застрояване част, включително посочените части от 45 кв. м. и 620 кв. м. по назначената съдебно - техническа експертиза. При установените фактически обстоятелства е извел правен извод за законосъобразност на обжалвания административен акт и е отхвърлил жалбата срещу него, като неоснователна. Постановеното решение от първоинстанционния съд е правилно. Първоинстанционният съд правилно е определил компетентността на административния орган, както и реда за възстановяване на земеделски земи включени в урбанизирани територии. С §1в от ДР на ППЗСПЗЗ при условията на примерно изброяване са посочени строителните дейности и съоръженията, които не позволяват възстановяване на земеделска земя, включена в урбанизирани територии, а с §5, т. 38 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията е дадено легално определение на понятието "строежи". Самото определяне на застроена част, съгласно чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е предвидено да се извърши от техническата служба в общината при спазване на Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (обн. ДВ бр. 3/13. 01. 2004 г.) и на хигиенните и противопожарните норми, а до приемането й по Наредба № 5/2001 г. При изпълнение на посочените разпоредби съдът е осъществил контрол за законосъобразност на актовете по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. От писмените доказателства по делото и приетите заключения на съдебно-техническата експертиза се установява, че процесния имот № 9708 по помощния кадастрален план на гр. Хисар, с площ от 1535 кв. м. е записан на наследници на Минчо Иванов Минчев (Паунов), на който е възстановено право на собственост върху земеделски земи с решение № 01000 от 30.12.1996 г., като процесния имот не е индивидуализиран по това решение. Установено е, че със заповед № 516 от 26.02.1971 г. е одобрен действащия регулационен план, а със заповед РД-0214-2299 от 29.12.2000 г. е одобрен действащия кадастрален план на гр. Хисар, като имота попада в УПИ II - стопански двор на РД на ЦСПС, кв. 97, в който са построени четири едноетажни сгради и навес, а южно от сградите е оформена площадка за паркиране и маневриране с автомивка без трайна настилка - асфалт или бетон, като е осъществено регулационното предвиждане. Към заключението на СТЕ е приложена скица, по която са отразени съответните части от имота на жалбоподателите: застроена площ от 870 кв. м. обозначена с цифри, както и предложени за определяне като незастроени: площ от 45 кв. м. обозначени с цифри 1, 2, 3, 4 и площ от 620 кв. м. обозначена с цифри 11, 10, 9, 8, 7, 15, 16, 11, като в тази част по скицата е отбелязана автомивка, но не е записана в текстовата част на заключението. Въз основа на тези данни и констатации първоинстанционният съд е приел, че липсват свободни от застрояване части. Претенциите на касаторите са, че частите от имота с площ от 45 кв. м. и площ от 620 кв. м. по скицата на вещото лице, са свободни от застрояване. Установено е от експертизата, че отреждането е приложено и извършено застрояване в част от имота. При тези данни първоинстанционният съд е приел, че посочени части не са свободни от застрояване, предвид реализирането на мероприятието по отреждането и извършеното застрояване в парцела. Настоящият съдебен състав приема, че в конкретния случай реализираните строителни дейности и съоръжения в процесния имот са от характер, визиран в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, като е извършено построяване на сгради, с отразени сервитутни отстояния, но са налични съоръжения, които функционално обслужват осъщественото мероприятие в стопански двор на РД на ЦСПС, а именно в посочената като свободна южна част е оформена площадка за паркиране и маневриране с автомивка без трайна настилка - асфалт или бетон. Тези съоръжения не са съобразени от СТЕ при посочване, че в тази част на имота няма застрояване. По смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ са и огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура и благоустройствени съоръжения. В случая посочените от СТЕ "свободни" от застрояване части, претендирани от касаторите, попадат в стопански двор с изградени масивни сгради и съоръжения, които функционално са свързани с него. В тази връзка преценката на съда, че тези части са част от осъщественото предвиждане и застрояване, е правилна. Процесният имот попада в терен - стопански двор с построени сгради и обслужващи съоръжения, представляващи "строежи" по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ, поради което не може да се възприемат като свободни: площта от 45 кв. м. обозначена с цифри 1, 2, 3, 4 и площта от 620 кв. м. обозначена с цифри 11, 10, 9, 8, 7, 15, 16, 11. по скицата на СТЕ, в която е оформена площадка за паркиране и маневриране с автомивка без трайна настилка - асфалт или бетон, като застрояване по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ е не само фактическото изграждане на съответните сгради, а и обслужващите терени, необходими за нормалното им функциониране. Като е стигнал до тези правни изводи, решаващият съд правилно е отхвърлил претенцията на жалбоподателите да бъдат определени като свободни отделни части от имота, в които безспорно е установено, че са извършени строителни дейности и изградени съоръжения, а прилежащия терен е функционално свързан с тях. При тези данни правилни и обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че претендираните части от имота не са свободна площ, а с осъществени строителни дейности и мероприятия. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените с касационната жалба отменителни основания и обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение